Покрай ровенето в архива ми и намирането на разни стари, а и по-актуални документи за моите коли, попаднах на оригиналния немски Бриф на резеда-зеленото 1976 БМВ-то 630 ЦС на баща ми /не една друга 6-ца която аз имах, моето бе по-късно правено и синйо на цвят 1981 633 ЦСИ/, както и на транспортния му лист.
Интересното в този Бриф за мен е инфото за първата собственичка.
Тази Фрау Мариане Цетлер, е била родена в 1918 год, следователно в 1976 год, когато купува Бавареца нов /който определено е бил прилично скъпа кола за онова време/, е била вече на 58 години.
Но, освен че го специфицира с ръчните 4 стандартни скорости, го поръчва и с по-широките 7 цолови ББВ спицовидни джанти, вписани и те в брифа.
Така че тази дама, по време на купуването едра буржоазка /интересно пък по време на войната, дали е била от тихата опозиция, или пък е била някоя служителка в някой концлагер или СС ) /, си е била ентусиастка карач.
Едър буржоа си беше и последния собственик по немския талон, от когото баща ми купи тази 6-ца Купе, г-н Петко Станоев.
Той беше българин емигрант, избягал по време на соца в Германия, който си беше докарал БМВ-то тук да му седи в България, като идва да си го кара.
Държеше го за сигурност целогодишно на паркинга на х-л Шератон, а той пък, като идваше в БГ, спеше в тоя хотел по 1-2 месеца, а там стаите си бяха по 400 долара на ден цени по онова време.
Иначе в Германия този Петко ми показваше снимки, че кара по онова време вече над 10 годишен Бенц с107 450 СЛЦ Купе.
Въобще, и той си беше ентусиаст ГТ водач, и покрай добрите му финансови възможности, конкретното БМВ си беше и добре сервизирано, като имаше и актуални немски регистрация, данък, застраховка, и техн. преглед, въпреки почти целогодишната и държане в България.
Баща пък специално така и не плати митото на този баварец и не го регистрира на БГ номера.
Караше си го на сменящи се на 6 месеца транспортни листове, докато беше негово /от 1993 до 1996 година /за да не плаща мито, и тогава нововъведения 30 %, а после 40 % голям акциз за коли над 2500 куб. см/ и на старите му вече официално отчислени немски номера, та така и не го регистрира на БГ номера.
Интересното при тази кола още бе, че след продажбата и от баща ми в 1996 год /в 1995 год. той си купи бялата му 1983 Сиера ХР4и,и реши, че две 6 цил. коли със сходна динамика не са му необходими/ оригиналния немски Фарцойгбриф на 6-та серия остана у нас, и още си го пазя.
Това, понеже новия собственик на колата, който я купи от баща ми /тогава в средата на 90-те години беше главен инженер или директор по експлоатацията на Атомната централа в Козлодуй/, каза че и той няма да плаща мито и акциз, понеже щял да си я регистрира и кара на Украински временни номера, с помощта на една от фирмите, от която централата купувала ядрено гориво, и я взе без талона.
Години по-късно разбрах, вече след Милениума, че това бивше БМВ на баща ми седяло захвърлено в двора на някакво село до Козлодуй, без видими номера на него, но не в много лошо състояние.
Но какво е станало с тази кола, и дали още може някъде да се крие в някой хамбар в Северна България, кой знае.
Тема: Немските автомобили на USfan (Прочетена 97761 пъти)