За да върнем съдържанието на темата да съответства на името и, ето малко вечерни снимки от изминалия уикедн, на Голфа 1-ца кабриолет.
След като през посл. години наред това ми кабрио беше карано само спорадично по София, и най-вече вадено за снимки горе в киноцентъра, в събота и неделя го разходих до провинцията, най-вече до Осоговската планина, селата около нея, и града му по месторегистрация- КН. ))
Не се сетих обаче въобще да правя снимки, и чак вечерта в неделя като се прибрах, го снимах пред нас, при това без светкавица, че ми беше вече слаба батерията на телефона.
Голфа, след смяна на всички флуиди в него, вкл. и на маслото в скоростите и трансаксъла, иначе работи идеално.
Даже и парното му работи повече от добре, без дори да съм сменял основния или на салона радиатори, което за кола над 31 години възраст си е постижение.
Но, дори и на тия лоши снимки се вижда нещо, което собственици на стари кабриолети тук биха забелязали.
А именно, повече от доброто състояние на ВАГ-оригиналния му над 3-десетилетен гюрук.
В това отношение тоя Голф-1 ми е рекордйор по държеливост на гюрука, и сред сегашните ми, и сред бившите ми кабриоколи с меки гюруци.
Това най-вече се дължи на факта, че поне откакто е в семейството ни от края на 2004 година, колата винаги е била гаражна, и в периода от 2005 до 2013 години е карана основно и само лятото, най-вече по морето. А от пролетта на 2014, та чак до сега, почти и не беше карана.
Вкл. и в периодите когато е била ползвана по разни курорти по нашето море, съм се старал да я паркирам само в хотели там с подземни гаражи, каквито най-вече има по Албена и Златните.
Друго важно нещо разбира се за пазенето на гюруците на всяка кабриокола, освен гаражирането на закрито, е че и съм се старал когато пък е паркирана през дена навън, да е винаги със свален гюрук, така че той да не се напича от слънцето и да не се уврежда най-вече от УВ-лъчите му, които на винила влияят зле.
В това отношение, гюруците от плат, слагани заводски на по-скъпите кабриолети, са по-държеливото решение, но и при тях стават с течение на годините увреждания от атм. условия, и най-вече от изпражнения на птици, така че и при такива коли си е необходимо гаражно пазене.
Та, излагането на кабриокола със свален гюрук на слънце помага на покрива да не се амортизира, но пък така и салона и седалките се напичат и увреждат от излагане на слънце.
Съответно, това пък поставя въпроса за пазенето на салоните в такива случаи.
Е, това пазене на салоните, съм го решил и при трите ми сегашни кабриолета- Миатата, Голфа 1, и Мустанга 3 Ген. ГТ /той, поне още докато го карах активно/, като ги карам лято с калъфки на седалките, или пък ако няма калъфки, им мятам чаршафи или кърпи върху тях, че да не ги напича директно слънцето.
Едно време, преди 30 и кусур години още като бях ученик, и нямах нито книжка нито кола, много се смеех, като гледах основно амер. филми, където разни водачи и собственици на тогава видимо нови или запазени Бенцове СЛ Р107 и Ягуари кабриолети Е-тайп и ХЖ-С, ги караха с тогава модерните калъфки от рунтави овчи кожи върху седалките.
Макар че това са го правили в САЩ и другаде основно заради комфортни причини, не толкова да пазят салоните им в дългосрочен план.
Е такива са и моите овчи кожи, същите като на американците едно време.
Само че понеже вече много остаряха ,за догодина лятото ще мисля нови калъфки да намирам за тая 1-ца.


















