не знам как си имал сърце да се разделиш с тая кола.... за мен е в топ 30 на най-иконичните коли, правени някога
Това за топ-30 избора на всеки автоентусиаст е доста обширна тема, така че аз поне няма да я подхващам, да ми се събере отговора все пак в нещо като страница А4.
Ами, през болшинството на периода от 90-те години /заедно разбира се, тогава и с разни интересни английски, италиански, американски, японски, а и други немски коли/, имах, ако визираме пък коли точно от една марка, основно 2-врати Мерцедеси, и този осмак роадстер СЛ просто бе един от тия, да ги кажем, спортни-елегантни Бенцове.
Преди СЛ-а имах едно 250 ЦЕ в114 /всъщност него и по време на СЛ-а го имах/, после 420 СЕК с126, после и 280 С с123, а пак успоредно с роадстера- и едно 633 ЦСИ.
След като го продадох СЛ-а, пък имах едно от първитe 124-ки купета, още от без хромлайстните лифта, 300 ЦЕ с124.
Така че всичките тия интересни и тогава и сега Бенцове, не ги задържах чак по много години. Със сигурност тогава не ми беше дошло на ум да правя нещо като постоянна сбирка от коли, бях прекалено млад за такива занимавки. ))
А и нямах достатъчно пари да имам прекалено много бройки коли /въпреки че почти по всяко време тогава, все имах поне по 3-4 бройки едновременно, при това лични коли, не за продаване/, особено пък за дълго време да държа всяка, че пък да правя и колекция.
То и тогава още нямах собствени гаражи, и постоянно трябваше да плащам абонаменти за паркоместа в уж добре охраняеми подземни гаражи, което си беше все пак приличен месечен разход за по няколко коли накуп.
Иначе, от Бенцовете ми с 2 врати, най-дълго имах Табакерата купе, около 4-5 години, а Пурата и Японката купета, както и СЛ-а имах, за по около 2 годишни периоди.
Конкретната моя бройка р107 и аз я намирам от дистанцията на времето за интересна, понеже бе най-динамичната възможна версия на СЛ-ите р107.
А именно- 500 мотор след лифта от 1986 год, при това без катализатор.
Която липса на КАТ-а, за от 1986 моделна година нататък трябваше изрично да се поръчва от завода, да е без катализатор колата, понеже от 1986 Бенц на повечето европейски пазари вече доставяше колите им със сериен катализатор.
Ако обобщаваме като цяло моделната гама р107, аз лично въобще не харесвам всички версии СЛ р107, поради това, че повечето им моторизации не са особено динамични за каране, а дори и за ускорение по права линия само.
Най-трагичен ми е 1980-1985 годините УС-Спека 380 СЛ, който с неговия 160 коня катализиран мотор, горе-долу върви по-бавно даже от най-стария ми 6 цил. Бенц, Табакерата в114 Купе.
То още 2-3 години преди да купя 500 СЛ-а, в 1993 някъде, се оглеждах да си взема по принцип СЛ.
Тогава в София имаше поне 2 бройки 380-тки СЛ, навнесени от Щатите, които разбира се, бяха на малко по-малки цени от хубави евро-Спек СЛ-и, че и визуално по-запазени и без ръжди.
Но като покарах пробно едната от тях, една такава бежова Сахара Гелб 380 СЛ /от най-спънатите за САЩ- калифорнийски Спек 380, с фул емисии хардуера по мотора/ така се отвратих какъв е Москвич на вървежка /408, не 412
/, че се отказах.
Съответно, амер. версии р107 ги шкартирах като търсене, и се концентрирах на евро-специ СЛ-и. Но при тази нова конкретика на претенциите, ми трябваха още 2-3 години събиране на пари, и търсене на изгодна цена на късна задължително пост-1986 год. европейска версия СЛ с осмак мотор, докато накрая успея да купя моя именно следлифтов 500.
Така че култови за мен са само и единствено няколко версии на р107, далеч не всичките матафи дето се носят из БГ, носещи кода р107.
А именно- ранен европейски 350 СЛ с 4 ръчни скорости, късен европейски 500 СЛ със серийния вече 4-ка автомат скорости, и късен американски 560 СЛ /който и той е с 4-скоростния автоматик/.
Останалите всичките СЛ-и р107 /е, с изключение на некатализиран 300 СЛ с 5 ръчни скорости/, общо взето, са си либаде работа на динамика.
https://sternzeit-107.de/de/forum/forum-107/5575-unterschied-deutscher-107-zu-amerikanischen-107https://www.autobild.de/artikel/mercedes-sl-500-r-107-im-check-rost-technik-motoren-marktlage-20331741.html