Хех, мерси!
Ами по стечение на обстоятелствата, от средата до края на 80-те, чат-пат съм се виждал с малкия Тошо по разни поводи, и му помня добре возилата.
Поводите бяха малко встрани от колите де.
Всъщност аз по онова време тренирах активно клеездене, ама понеже не бях някакъв особено надарен в този спорт, нито пък голям връзкар,
и ми зачисляваха все дървени бегачи,
в клуба, дето тренирах.
Та по тоя повод някой ми беше казал, че Иван Славков, има известен брой оригинални Пух и Бианки бегачи, и някой от тях ще са за продаване.
Ентусиазирах се, ако мога да събера пари за някое такова по-добро колело, щото в БГ тогава топ рейсъри за свободно продаване имаше само Старт-шосе съветски, ама те бяха доста тежки на маса.
Та като ходих до тях да ги гледам колелата, се запознах и с малкия Тодор.
Как да, е колело от тях не взех за съжаление, че нямах толкова пари.
Всъщност Батето имаше 1-2 бройки австрийски Пух ориг. бегачи, както и 2 Бианкита.
Едното Бианки беше стандартен рейсър с Колумбус тръби, ама по-хубавото дето имаха в къщи, им беше една лимитирана серия Бианки, модел Чентенарио, правено през 1985 по случай 100 годишния юбилей на Бианки.
И мисля беше подарено на Батето от завода, в качеството му на председател на БОК.
Тогава тоя точно модел колело струваше ново около 10000 марки.
И технологично вероятно беше най съвършения, правен някога от конвенционални материали бегач.
Беше с титанова топ механика от Кампанйоло, и други разни материлани по него бяха от магнезии нагоре.
Та покрай тия колела и тия контакти, добих и впечаления от колите им.
Та значи някъде от средата, та до края на 80-те, Славков имаше една лична Бенц японка двувратка, в123 280це модел.
Само не помня светлосиня или светлозелен металик беше, нещо такова.
А служебната пура дето караше като председател на БОК, беше сребриста 500 СЕЛ от първия лифт с набраздените лайстни.
Колата си беше голяма красавица, с тъмно син кожен салон беше, това го помня добре.
Интерссно че личната японка двувратка Батето рядко я караше, тя им седеше паркирана в някъв гараж в блока им на бул. Васил Левски.
А пурата домуваше на улицата, и яко се търкаляше.
Иначе на малкия му купиха през лятото на 1989 година, едно сребристо Ауди 80 яйце турбодизел, с 1,6 стария ТД мотор.
Беше така с доста екстри за яйце, сребрист металик, със зелени стъкла, велурен салон, и май климатик.
Не Беше Б4, а Б3, първия лифт на новото яйце, дето излезе 1987 модел.
То тогава на Тошко яко му купуваха разни нови машини, което си беше и тотално глезене, разбира се.
Още през 1986 помня, малкия тогава нямаше 16 години, му подариха една нова Ямаха Фейзър 250. която с почти 50 коня мощност беше яка машина за начинаещо хлапе моторист.
А през 1987, му подари баща му нов Хонда ЦБР 1000 Ф.
Който с цели 130 коня, определено беше силен мотор за тогава, че и за сега.
А Тошко нямаше 18 години тогава.
С ЦБР-а помня нещо се удари, ама май само с някъв счупен крак мина тогава.