Е, щом ще я консервираш и ти харесва, как работи и върви, значи си я пази така.
Дъртите 2-валови двигатели на Фиат, изилзат в края на 60-те години. Когато свалят този, долноваловия 1300/1500 от 124. И поляците се разтапят от кеф, като го правят, карат и се радват, колко е съвършен, мощен и бърз.
А, италиянци вече с удоволствие произвеждат, много модерни двигатели със материали от СССР.
Ами, така е. Фиатските двувалки от краят 60-те и през 70-те години се правят от Руски материали, но по Фиатска технология. Тарикати. Качват ги първо във 124 - 1400ТС и 1600ТС. После във 125, 124 Купе, 132, 131..... и прочие. През годините, обемът им нараства, главите ги променят, получават 2-двойни карбуратора, инжекциони, понякога компресори и прочие. Ами, здрави са. Как ти се струват, над 500 000 км., без да се отваря, без ремонти, с не малки и не рядки максимални натоварвания. Като половината километри ги е минал Жабар в Италия, а другата половина - във Лада, дето е правена на ,,бегачка" за всеки ден, та е и карана с 200 по магистрала. Редовно.
И на това нещо, вътре всичко му е фабрично, в номинален размер. Това елипсовидност на бутала, елипсовидност на цилиндри, бъчвообразност, хонинг - напълно в предписаните граници. Коляновия вал, износен със някакви 3-4 стотни. Какво го говорим изобщо, Живко.
Умират де, не са вечни. Да го караш постоянно с ниско ниво на маслото или да го прегрееш, е, тогава му разказваш играта, качествено и за кратко. Иначе, изкарва цяло купе на Фиат, после минава в някоя Лада, изкарва и нея. ФАКТ. Като има живи хора да го търсят - влиза в някой Полски фиат, Фолксваген Транспортер или морска моторница. Да живее спокойни старини, надживял дори себе си.
Прости, добре вървящи, евтини за поддържане и благодарни двигатели.
ПС Сори за оффтопика.
Тема: Fiat 125P 1985 г. (Прочетена 70648 пъти)