Автор Тема: Honda Accord 1982 - разказва за живота си  (Прочетена 21474 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Януари 03, 2012, 16:46:06
Прочетена 21474 пъти

Неактивен DOCTOR Ц.

  • Публикации: 18
Привет на всички любители и собственици на класическите возила.Първо искам ви честитя новата 2012г и да пожелая от сърце много щастие, успехи и колкото може повече приятни мигове!
За мен тази година ще е много специална - чукнах трийсетака :-[. Това си е лично мое твърдение, но смятам че нашите годинки трябва да се броят за поне 2 ваши (човешки). Иии така, викайте ми просто Баба ;D.Дано имате търпение да ме изслушате, защото моята история е доста дълга и пъстра; ще си помагам и с доста снимков материал, зада може по-точно да добиете представа коя съм и какво съм преживяла. Няма да си измислям нищо и ще назовавам нещата с истинските им имена.Надявам се да ви хареса моят разказ...

И така годината беше далечната 1982, страната Япония, а градът Саяма. Излязох от последното хале и зачаках своя ред; бях кукличка, много си се кефех   :-* Боята ми само беше светло син металик иначе изглеждах точно така:
[/URL][/img]
[/URL][/img]
[/URL][/img]
Дали излязоха снимките, незнам трудно се оправям с тея модерни работи, по мое време имаше пишещи машини само...Та от 82 до 2003 имам голямо бяло петно; кой какво ме е правил не знам ама първият ми спомен след големия блекаут е, че си стоя на един паркинг кат пукъл и си чакам, чакам; минават хора ,коли, сезони и така до 2005та.От април нататъка станах свидетелка на едно красиво автомобилно възкресение, за което ще ви разправям по-нататъка. Не знам как, но явно съм успяла да грабна вниманието на доктора, направил сложната операция пред блока и очите ми и един ден той отиде при сабственика ми взе ключовете, сипа ми 5 кила бенз, метна един акумулатор и рече:Хайде Бабо....
« Последна редакция: Януари 03, 2012, 17:25:08 от dido1903 »

Януари 03, 2012, 17:13:04
Отговор #1

Неактивен rado125

  • Публикации: 110
И нататък....

Януари 03, 2012, 20:57:17
Отговор #2

Неактивен DOCTOR Ц.

  • Публикации: 18
....да те видим какво можеш! Много бях развълнувана от случващото се и си спомням че разбих петмеза в картера още с второто превъртане на вала; то по принцип всички приятелки от моята родина си палят от раз, ама все пак не бях мърдала почти 2 годинки...Та след 2-3 обиколки на квартала ми се поразтекоха малко флуидите, но като се прибрахме пак пред блока доктора заяви: Бабе, кефиш ме-взимам тА! Не можах да асимилирам какво точно стана,но после разбрах, че е броил 400лв на стария чорбаджия и той му е дал акта ми за раждане и ключът към моето сърце :-*. После започна моята рехабилитация.Нови амортисьори, дискове, накладки, семеринги и някоя гарнитурка и масълце. Започнаха весели и славни бродилки из варненската околия, ходехме на яки местенца, пиехме (те де, аз си смучех Ви пауърчето) бири и си правехме много снимки. Те? Ааа, забравих да кажа, пуста склероза; доктора се запозна с едно много симпатично девойче с което станахме много добри приятелки. Просто си допаднахме, това е. И така си се размотавахме тримцата безгрижни и весели...

Януари 03, 2012, 21:08:01
Отговор #3

Неактивен Martillius

  • Публикации: 686
    • JDM Classics Bulgaria
Хубава си, ама по-хубава ще станеш, ако твоя нов чорбаджия да вземе ти поизглади роклята, да я поизпере и където е нужно д я позакърпи. Ако ти вземе и нови обувчици ще си още по готина. Да честитиш на чорбаджията си за ценната си придобивка :)

Януари 04, 2012, 10:28:06
Отговор #4

Неактивен rado125

  • Публикации: 110
Много интересно но не разбрах смисъла с снимките на кулата.А и може ли да преместиш или махнеш тая антена от капака,че стои като носорог
« Последна редакция: Януари 04, 2012, 10:31:24 от rado125 »

Януари 04, 2012, 13:00:37
Отговор #5

Неактивен DOCTOR Ц.

  • Публикации: 18
.... а после настъпи един не толкова приятен период за всички ни; доктора замина по кораби, а ние двете останахме да си чакаме. Добре ама брат му един ден реши, че трябва да ме подкара и да си изпробва шофьорските умения на снега. Резултата беше изкривен заден носач, намачкани прагове и под и смляна водна помпа.А и преди да се потроши помпата братчето решило,че трябва да ме даде на негов приятел, щото неговата кола се потрошила... Той също не пропусна да се разпише по и без това вече обезобразената ми външност и за да не се разсърди доктора, като се върне решиха да се хванат младежите и да ме пребоядисат.За без пари разбира се. Ефектът беше нова черна боя върху дупките от градушка, позагладени дупки и ..толкоз. Заприличах на ето това; е за без пари и майстори аматьори мисля, че е предостатъчно :-\

п.п. антената много си я обичах, беше ми като мерник, но някой "гражданин" реши, че ми стои грозно и я сви :'(

Януари 05, 2012, 12:46:24
Отговор #6

Неактивен DOCTOR Ц.

  • Публикации: 18
И така, както си стоях на паркинга дойде денят, в който разбрах що е то завист и простотия! Получих ритник в десния преден калник и левия стоп. Аз го понесох сравнително леко, защото бях виждала и по брутални неща, но доктора и приятелката му се вбесиха.Хубавото беше, че знаехме кой го е направил. И така след 3 дни мацката пусна жалба в районното срещу въпросния "мачо", а доктора ми вика: Бабе, ти че няма да станеш като нова няма, ами я дай дати махнем малко тея фусти/говореше за броните ми/ и като ще е гарга да е рошава >:D. Важното е душата ти да е здрава, външния вид за мен няма значение! И така в този ден изпих първото си сиропче, което доктора ми предписа;някаква добавка за маслото дето щяла да ме накара да се почуствам по-добре.Нямах какво да губя и без това на половината ми разпределителен вал му бяха изядени гърбиците, по-лошо нямаше накъде. Започнах да му помагам да разчиства мазата, за да има къде да ми направи ремонт на болните детайли. И така всички гледаха като невидели /гьормимиш, на турски/ а аз се чуствах все по силна с всяка изминала седмица.Лекарството действаше ::)

Януари 05, 2012, 13:00:12
Отговор #7

Неактивен Wartburgman

  • Публикации: 363
Много готино разказче чакам продължението със интерес  :)

Януари 06, 2012, 15:49:42
Отговор #8

Неактивен DOCTOR Ц.

  • Публикации: 18
Следващата година изкарах пак на паркинга, но пък ми намериха донор, от който доста неща ми свършиха работа; динамото/моето беше от Волга натаманено и като се караше малко на фарове акумулатора винаги се скапваше/, капак, калници, двигателя с кутията, общо взето половината кола, но не бяха монтирани веднага, имаше други дела за вършене....И така през 2009 се сдобих с новия/в сравнение с моя/ капак и постепенно започнах да се завръщам към оригиналния си вид. Продължавах да си пия хранителните добавки и започнах да си възстановявам компресията;семерингите постепенно спряха да капят. Единственото което ме дразнеше беше, че карбуратора ми течеше,а лостчето на ускорителната ми помпа беше просто разкачено, защото при рязко подаване на газ всичко се оливаше. Но доктора знаеше как да работи с педала на газта и нямаше никакви проблеми.Какви чудеса се случиха с малкото ми Кейхинче ще ви разкажа много скоро :P

Януари 06, 2012, 22:21:15
Отговор #9

Неактивен Wartburgman

  • Публикации: 363
Бабо със новото сърце  сигурно се чувстваш като тинейджърка а на последната снимка си много сладка ;)
« Последна редакция: Януари 06, 2012, 22:22:59 от Wartburgman »