Привет на всички любители и собственици на класическите возила.Първо искам ви честитя новата 2012г и да пожелая от сърце много щастие, успехи и колкото може повече приятни мигове!
За мен тази година ще е много специална - чукнах трийсетака
. Това си е лично мое твърдение, но смятам че нашите годинки трябва да се броят за поне 2 ваши (човешки). Иии така, викайте ми просто Баба
.Дано имате търпение да ме изслушате, защото моята история е доста дълга и пъстра; ще си помагам и с доста снимков материал, зада може по-точно да добиете представа коя съм и какво съм преживяла. Няма да си измислям нищо и ще назовавам нещата с истинските им имена.Надявам се да ви хареса моят разказ...
И така годината беше далечната 1982, страната Япония, а градът Саяма. Излязох от последното хале и зачаках своя ред; бях кукличка, много си се кефех
Боята ми само беше светло син металик иначе изглеждах точно така:
[/URL][/img]
[/URL][/img]
[/URL][/img]
Дали излязоха снимките, незнам трудно се оправям с тея модерни работи, по мое време имаше пишещи машини само...Та от 82 до 2003 имам голямо бяло петно; кой какво ме е правил не знам ама първият ми спомен след големия блекаут е, че си стоя на един паркинг кат пукъл и си чакам, чакам; минават хора ,коли, сезони и така до 2005та.От април нататъка станах свидетелка на едно красиво автомобилно възкресение, за което ще ви разправям по-нататъка. Не знам как, но явно съм успяла да грабна вниманието на доктора, направил сложната операция пред блока и очите ми и един ден той отиде при сабственика ми взе ключовете, сипа ми 5 кила бенз, метна един акумулатор и рече:Хайде Бабо....