Историята датира от доста време около тази кола. От времето, когато бях млад и безгрижен 17 годишен хлапак без шофьорска книжка. Родителите ми закупиха такава кола, само че модификация 5Е с десен волан.
Имаше серво, пръскалки на фаровете, централно, ел. стъкла, салон от червен плюш... но беше с десен волан. Сребристо сив металик с мотор 2.2 с К-джетроник.
Вървеше с дребни проблеми докато не разбрахме, че човека от когото я купихме е починал. А тогава пропуснахме да направим договор за покупко-продажба. Наследници по щатите ... абе обречена беше на спиране от движение. Прибрахме я в двора на вилата. Сърце не ми даваше да я гледам как се скапва...
Тогава търсех Ц2 в каквото и да е състояние. Купих другото (5000 S) с мисълта, че ще запълни празнотата в душата ми около тази машина (мечтаех като малък да е моя собственост тая зверилница), но не...
Пращах познати, пусках обяви къде ли не с мисълта да си намеря 100 C2, но навсякъде удрях на камък. Няма да забравя - бях на курс в Кремиковци, на базата на Министерство на социалната политика, когато ми се обадиха, че в София има такава кола с изрядни документи и се продава.
Побеснях!!! Трябваше да я видя и трябваше да е моя! На мига!!!
Получих телефон на собственика, обадих му се и се разбрахме след 30 минути да съм в Надежда.
Скочих в Алфредо (Алфа ромео 166) ииии стигнах. Ко да прая.
Договорихме се с любезния продавач, че аз ще си платя гражданската и прегледа (за луд късмет бяха изтекли 3 дни преди моето посещение) и ще прехвърлим колата.
Позабавих се няколко дни и след перипетии, пълномощни на мой приятел, който да ме представлява пред нотариуса - машината беше платена и моя!
Нямаше никакви екстри, ама никакви! Но бях щастлив. Ще прелея душата на сивото, включително и 5 степенната кутия на това, но ще е живо!
Не работеше на бензин - бензиновата помпа протекла, слагана Жигулова, но не работела и незнам какво.
Нямаше фарове, мигачи, нииииищо!!! Оправих колкото можах без поялник, още в Надежда и тръгнах към Враца. Да, да ама не. Реши да си покаже зъбите и на кръговото на изход от надежда почна да плюе водата.
Криво-ляво го закарах до Гео Милев, където живеят тъста и тъщата и още неохладено му пуснах водата и отстраних термостата!
Запекъл... ко да го правиш. Тези коли нямат индикатор за температура в купето. Индикация за ниско ниво на антифриза имат само. Реших, че ще преценявам температурата по парното и ако има липси на вода оная ламба ще свети. И тук камък. Таблото нищо не работеше по него. Дори и светлините за масло и акумолатор.
Тръгнах на риск, като една от алфите ми ме съпровожда по пътя, карана от моята бойна майка (мъжка жена, евала, винаги ми пристава на акъла патешки) придружавана от жена ми - бременна във 2-рия месец, а при мен бащата.
И се прибрахме...
След като пристигнахме, когато огасих колата докато отварям портата за да я прибера - незнам точно какво се случи. В този момент проработиха всички индикации по таблото. Не ми се вярваше. Гасих и палих няколко пъти, обикалях около квартала... и скоростомера работеше, и лампата за ръчната, и чистачките... абе всичко.
Казаха ми, че е добра поличба и се е радвало, че е в добри ръце, които ще се погрижат за него.
Онова с плюенето на водата е бито проба...
Незнам. Може да ме сметнете за луд, психично болен или незнам какъв... според мен тази кола има душа.
Веднага след това г-н Краси Рангелов бе вкаран в приключение, беше побъркан буквално да намери счупения стоп и бензинова помпа!!!
Хехехе, стопа не съм снимал, той е като нов. От друг приятел успях да намеря още 1 стоп буквално нов.
Когато имам развитие по темата - пак ще пиша!
Поздрави!