Хм, почти няма Шкода 120, която не е късала полувал. Някога като ученици се хвалехме на кой колко далече му е излетяло колелото.
И то твоята е 82-ра година и с късите полувалове, които уж са по-здрави. Моята например е по-нова (модел 87-ма) и с по-широкото окачване:
На около 38000км скъса десен полувал, без по моста някой да е пипал нещо от завода. Явно от умора на материала се е спукала, пукнатината се е уголемила и накрая колелото тръгна само по пътя. После за 7-8000 пак скъса (с нов полувал и барабан) - тогава сцепи и чисто нова зимна гума, защото колелото се заглави в калника... Като добавим факта, че на 40000 км двигателят започна да гори масло, да пуши и да работи на два цилиндъра (пак познат на всеки шкодаджия проблем)... И така - нови ризи - бутала - сегменти. Скапа се стартера, после и следващия стартер. Износи се съединителя - и него нов. Накрая за капак блокира термостата и прегря юнашки. Спукана глава. Смяна на глава и на сегменти. Непрестанните ремонти по практически некараната Шкода ни вкара в шок. Особено мен, защото си я харесвах и то много. В крайна сметка я оставихме на вилата на спокойствие, след като потрошихме по нея пари колкото за една нормална кола.
А Шкодата на чичо ми се оказа по-здрава от нашата. Тя никога не скъса полувал (после при аутопсията се оказа, че втората клапа на карбуратора не е отваряла). Тя пък все, че скъса биела на цели 120000км и сега стои като донор за бежовата.
Интересното е, че старата 100С не къса полувалове, а са същите като на 120. Двигателчето й обаче е едва 42к.с. - то просто няма сили да ги скъса. От познати, които са имали 100 и после 120 съм чувал, че и двигателят на 100 е по-здрав, но това е друга тема....
Та за полувала - смяна с нов и него, и барабана, и клина, + семеринга и маншона (да не тече масло от ръкава), и стягане с препоръчания от завода въртящ момент на гайката на барабана. Според мен, прекомерното затягане с двата крака на метър и половина удължение води до образуване на пукнатини и късане. И внимателно каране без много газ.