Значи ние като марки директно не е редно да ги сравняваме, но пък можем да сравним директно най-високите им продажбени резултати, поне тези официално обявени и постигнати на търгове или свободни продажби.
И ако отворим пак една скоба, рових се по цените на някои премиумни и винаги търсени Ланчи сега.
И най голям скок забелязвам при модела Аурелия Б20 купе.
Тя винаги си е била ценен модел и в посл години стигаше и минаваше редовно до 100-200000 евро или долара цени, за топ екземпляри от някои от редките и подмодификации.
Но тая и мин. година вече някои Б20 купета, минаха даже половин милион долара или евро, ако не на продажни цени, то на искани такива.
Така че светло бъдеще
чака всички Ланча фенове, които са се подсигурили вече с някое купе с 2 врати в гаража.
За нас останалите закъснели, остава поне да си мечтаем да намерим на добра цена някоя ако не Гама или Бета купе, то поне Капа купе.
Това за моторите не е много вярно. Лексус е марка (подразделение) на Тойота, създадено както подсказва името му, да разграничи луксозния клас автомобили произвеждани от Тойота, от останалата им моделна гама. Да се говори че Лексус нямат самостоятелно разработвани мотори или купета, защото някои Лексуси използват мотори и бази на Тойота, в контекста на трудносмилаеми ребаджове от типа Крайслер/Ланчия е некоректно малко. Освен това, Лексус тръгва от самото начало като напълно независима технически серия от двигатели и купета, без никакви взаимнозаменяеми мотори, окачване или каквито и да било други части с Тойота. Ще се повторя малко, но за разработката на 1UZ-FE V8 двигателя например, който е създаден от бял лист специално за LS400, са инвестирани над 400 милиона долара, а целия проект LS400 коства над 1 милиард на Тойота. Изключение в тези първи години прави единствено ES, който споделя някои компоненти с V6 Camry от същия период. А SC400 и Soarer например, са едно и също купе с различни имена и мотори за Япония и останалия свят (поради факта че Тойота не продава автомобили под името Лексус в Япония чак до 2005г.) По същия начин LS400 се предлага като Tοyota Celsior в Япония, това по никакъв начин не е съпоставимо с ребаджовете между различни концерни и не означава че Лексус моделите са на базата на тойотови такива. Има тънка разлика
Ами, то хубаво разкритикувахме наследството на Винченцо и Уолтър Пърси, но е добре за баланс да хвърлим няколко камъка и в японската градинка.
Специално по отн. на тези вероятно доста надути от маркетингова/финансова гледна точка, официални твърдения на Тойота.
Та, вече през 80-те години, особено пък към края им, бюджети от порядъка на един милиард долара или марки не са непознати за разработването на нови фамилии или модели.
Но по принцип към тия рекламно-маркетингови твърдения за изхарчени много пари /особено пък в секцията им за разработката на мотори, където почти винаги от всички фирми се ползват като база за разработването на нови агрегати, стари налични техни конструкции/, би трябвало да се отнасяме със скептицизъм.
Първоприходеца, минал магическото число разходи за една нова самостоятелна конструкция от 1 милиард, поне по хвалби, мисля е Форд. Те обявиха тогава през 1982, че разработването на гамата на Сиера им е коствало 1.8 милиард марки, или нещо такова.
Но самата величина на бюджета или разходите, както се наблюдава редовно специално при Джап производителите, не е гаранция за нови или изумително основополагащи конструкции.
Та при моторите бих казал, че чак толкова новото на тоя 4 литра осмак за ЛС400, е просто нещо като сглобяване на пъзел от вече налични техни Тойота части и конструкции.
При един конвенционален бенз. мотор, най-сложното му нещо за конструиране са главите.
А 4-клаланови глави Тойота правят от средата на 80те- в моделите Супра 2 Ген, и при Корола.
пак 2-вувалкови глави, но само с 2 клапана те правят още по-рано, мисля още от 1982, още от първата Супра, а и при 3 Ген Целика.
Така че най вероятно изцяло са изкопирали 4-клапановите си глави от 6 цил. атмосферен мотор на Супра, като са им отрязали по 2 цил на ред. всъщност малко късната версия СЦ300 на купето, както и първата Ген ГС300, ползват ачик-ачик атм. 3 литра шестаци слагани само с малки промени в моделите Супра 2 и 3 Ген.
A пък 8 цил. мотори Тойота ползват още от началото на 60-те години, от 1963.
Интересното при тези им ранни лукс конструкции е, че са със Хемисферна форма на горивните камери. Така че даже и базата на 8-цил им блокове също си я имат, и вероятно и са я ползвали при разработването слециално на 32-клапановия им 4 литров осмак на ЛС-а.
Иначе точно 4 литрови осмаци Тойота правят още от 1983 година, 6 години преди дебюта на уж революционния във всяко отношение ЛС400. Слагали са ги, успоредно и с по-големия им 12 цил мотор, във флагмана им Сенчъри.
Ето вижте някои интересни инфота за тези им двигатели тук.
http://www.toyota-wiki.com/wiki/Toyota_V_engineА модела ЕС 300, винаги си е бил чисто Камри, чак до корена на смотаното му предно предаване.
Карал съм известно време, принадлежащи на приятел- Камри с 2.4 мотор 2004-2005 модел, както и по-стария му Лексус ЕС300 модел, от 90-те, та знам какво говоря, смотани коли са и двете.
То и ЕС300 почва да се прави и продава почти успоредно с ЛС400, в годината на дебюта им- 1989, не по-късно.
Така че в този смисъл, колкото и да не им се ще на Тойота, бабешката ЕС-серия си е определяща и основополагаща и до днес за лика на бранда Лексус.
Вероятно сега, а и по време на последните годни, много повече бройки Лексус продават от конструираните на база предно предаване ЕС и РХ серии, а не от по-премиумните със задно предаване ГС и ЛС серии.
Така че от гледна точка на продажбите поне, всъщност истинските Лексуси са и най-безинтересните Лексуси.