Порше 924 е яка работа! Много ми допада на форма, а и съм сигурен, че поведението му е добро. Нямам ясна представа какво му струва поддръжката обаче. Люси може да каже.
Ха, за Поршенцето ми ли, ами, пяло ми е такива оди на радостта, а такива плачове ми е докарвало, че никоя друга кола толкова противоположни емоции не ми е давала.
Радостните симфонии с нея съм ги споделял и на возене, а и каране, с много и различни приятели, а разбира се, и разни мацки определено го харесаха на форма, ако и да не е 997 турбо еС.
Плачливите моменти пък, хехех, съм ги споделял с нашия колега Петер1978, защото при едно весело каране на абитуриенти, колата се запали, и вината за това дори не беше и моя, /иначе Пешо караше де, та той бра страха при пожара
/, ами конструктивен дефект /често срещан при М44 2.5 литра от 944 модела мотора, който е в моето 924 еС/, предизвика изтичане на бензин.
Та, за Пошето по-късно, а тук ще си позволя и аз малко словоизлияния по темата охотно да дам, пък и от първа ръка мнения за много от споменатите коли.
Всъщност като най-първо, поздравления, че младия ни колега е избягал от клишето на Голф3-4 или Ауди А3, или пък е36, не че са лоши коли всичките тези де.
Аз като бях взел книжка преди много години, и бях още на 19, също ме съскаха повече за тогава по стари от мен на възраст спортни модели, или преко сили, коли връстници, роден съм през 1969 година.
Та, като взех книжка през 1988, първата кола дето си купих /още партийно с един съученик/, беше един така да го кажем- компактен спортен седан от 60-те години, реално 4 местен кабриолет- Триумф Хералд.
Колата беше 1959 модел, 1962 или 63 год. беше производство, и нали, беше няколко години по-стара от мен. На времето 25-26 години възраст за кола, като при при нея, ми се виждаха ужасно много време.
Изкарах с Триумфалата едно щастливо лято преди казармата ми, на хепи моторинг под небето.
И оттогава, та и до сега, приоритетно карам само и основно по-стари спортни или открити коли.
Та, по темата.
Колегата ДМС е прав, и е30 седаните /вкл. и тези с 2 врати/, и разни 190 Бенцове са малко скучни за млад човек, най-вече заради това, че освен че още се срещат редовно, и все пак са само седани като тип боди.
Алфите 75, и според мен са интересни коли /все пак аз и колегата Петер 1978 имахме последователно, аз след него, хубава 3.0 версия Америка, която обаче поне при мен взе да създава техн. проблеми/, но за 1-ва кола определено ми се виждат отн. ненадеждни и отн. скъпи за поддръжка, поне правилна такава.
Та така, на принципа на отстраняването, мисля че колегата фен трябва да махне от списъка за гледане всички седани и и въобще всички отн. бабешки на форма и коли, колкото и да са бързи, или колкото и да са надеждни.
Човек като още не е женен, и няма 5 деца нали, или 7 кучета, не му трябва да обмисля и да кара коли с 4 врати, или пък по-масови с 2 врати седани.
Сега, 2,5-16 и М3 са ама доста интересни седани, нали, но те хем ще са вече много скъпи на купуване , дори и у нас, хем ще са и доста скъпи за поддръжка.
Така че мойто мнение е за млад човек, да си търси основно купе на форма, може и кабрио.
Ако колегата го притеснява проблема с гурука като пазене, много спортни кабриото имат и хардтопи, с които джамбазите на старо ги продават, като БМВ Зет3 или Мазда МХ5 например.
И при закупване дори и на версии с хардтопи, като гледма сега цените пои сайтовете, може човек да се събере в рамките на 5000 лв. за хубав екземпляр от тези модели.
А ако визираме само купета и спортисти от 80-те, то избора според мен е следния.
1. На първо място - Хонда СРХ или Хонда 2 и 3 Ген Прелуд.
Приказни коли, всички от тях.
Никога не съм притежавал нещо от Хонда, но съм карал на приятели и 1.5-12 клапана и 1.6-16 клапана СРХ, и Прелуди 1.8 и 2.0-16, и само мога да кажа- приказка, и като поведение на път, и като обща динамика а и като комфорт дори.
Въобще, каквото са напрвили японците от Хонда през 80-те, заслужава само адмирации.
2. На второ и близко място- Мазда Мх-6 купе 21 ген, на която платформа е напраен и моя Проб.
Много добра и прецизна за каране кола.
Но всъщност вече в БГ, ще е по-рядка и от Прелуда, а не е по-малко интересна.
Има я и с 4 завиващи колела версия.
3. Трето място, както колегата е писал- Тойота МР2, жестоко мидкупе също, даже го има и с тарга покрив.
Аз съм карал и съм доволен от поведението на път и на 2 ген, но дизайна и на 2 ген е наистина на осмукан бонбон прилича.
4. И стигаме до най-доброто съчетание на динамика и комфорт и емоция от 80-те, в рамките на твоя буджет- Поршето 924.
Но за него, а и за ползването на мойто от вече над 12 години време, ще пиша по-късно следобяд, че сега няма да имам време.
Та , колега, осмисли ако искаш първите 3 мои примера за коли, а по-късно и за Поршетата ще пообщуваме.
Поздрави.