Какъв ретро-автомобил да си купя и/или реставрирам?

[Toni only Benz]

...по темата за англичанките и тяхната подръжка във Варна, ако не намеря вариант ще отида на другата крайност с Maserati QP.

Колега ,хайде една Lancia Тнема 8.32 и да си стискаме ръцете ...

[BatJoro87]

Механджията, имаш ли контакти на Иво Тюфекчиев или синът му? Арнажа на Нафтекс
 още ли е във Варна, че отгодини не съм го виждал.
Ланчията е много екзотична, не знаех за този модел,че има такава версия. Колко
Бройки са правени имаш ли идея? И да отбележа,много интересно предложение от
човек с ник only benz и със снимки към профила само на легенди на МБ. То и аз съм сериозен
ценител на бенцовете,особено от 80те и 90те години и версиите им на амг,лоринзер,
Кьониг спешълс и тн маниашки фирми.

[BatJoro87]

Пропуснах да попитам, с какво точно се занимават Тюфекчиеви? Реставрация на агличанки, внос, ремонт  и тн или с всичко изброено

[Toni only Benz]

Абе то по принцип "екзотиките /така да ги наречем/" са си проблем за подръжка в Бг но ,ей ти я къде е Австрия ,Италия ,Германия.
Товариш на пътуващите нататък празни автовози и колата е там на сервиз.

[РумбатаБс]

Купувайте,купувайте колеги,че и ние хляб трябва да ядем .... и суджук!

[BatJoro87]

то за суджука и вино ще трябва и работата става сериозна

[USfan]

Колега ,хайде една Lancia Тнема 8.32 и да си стискаме ръцете ...

Koлегата даде добра идея с 8.32, но предвид че си споменал Масерати с 4 врати като примерен вариант, има и по-класически, а и по-надежден и отн. лесен за поддръжка вариант от това Куатропорте 5, което мисля визираш.
И това е Куаптропорте 3 модела, долу като на снимката, правен от края на 70-те до края на 80-те години.
Той е още със старите 4-валови осмаци на Масерати /а не новите на Ферари мотори/ правено, които са с 4,7 и 4,9 литра обем, с мощност все над или почти 300 коня.
При добра поддръжка това са много здрави мотори, а и каросерията на КП 3 е старовремска проста конструкция, без електроника и сложни окачвания и други бръмбъзъци по нея.

Иначе, сега вече предпоследното Куатропорте е много красива кола, но не особено надеждна.
Имам двама мои познати които караха доскоро такива, и все се оплакваха.
Единия за 5 години време смени 2 пъти комплектите клъчове на трансаксъла му скоростна кутия.
На тия Масератита през първите им години се слага един нещо като полуавтоматик, дето по принцип са механични скорости, куплирани с автоматизиран амбриаж.
И тоя уж автоматик /по подобие на старото 10 цил. БМВ М5/ яде супербързо суперскъпите комплекти амриажни клъчове за него.
Другия мой познат с такова Мази пък смени всякаквата електроника/кабели по мотора си, някакви там свещи/бобини му правеха проблеми и бяха скъпи.
И освен това и двамата имаха някакви проблеми с управляващи електронни блокове на ел. стъклата и централното заклучване.
Които по принцип били взаимозаменяеми с от други коли, ама с тия на базовите Ферарита 430/458. 
Та и тия неща излизаха по няколко бона в лева всеки такъв микропроцесорен блок за такива врати, ако го купиш от представителството на Масерати, като в БГ от вносителя Гранд Авто примерно.
Абе въобще вероятно една от най-ненадежните коли във висшия клас по принцип беше именно баш това Масерати КП 5.
Иначе Куатропорте сериите имат и други красиви модели, че и по здрави, като версиите 2 и 4.
Е виж тук историята им.

http://en.wikipedia.org/wiki/Maserati_Quattroporte

А специално КП3 за мен е голяма красавица, но по един строг класически начин.
По Ролсово изглеждаща италианска кола надали отново ще измислят на Ботуша.
Другото интересно е, че в БГ няма нито една бройка от тази най-традиционна версия Куатропорте.
Който си докара такова, ще е първи и единствен ценител у нас.
По подобие да кажем ще е рядко, както една от колите на Бонин /дето върти корабостроителницата/.
Той преди мисля 3 години вече, си докара първия и засега единствен Дженсън Интерсептор в БГ.

[BatJoro87]

За Maserati QP IV става въпрос, много ми харесват като излъчване и стойка , пък и са много ексклузивни, 2400 бройки излезли само от завода. В България доколкото знам има 2 в София в движение.Ако ще се купува  Масерати пак ще се ходи по Европата, в мобиле.де има доста избор. 80те години не са ми любими от творчеството на Масерати, най-много ми се нрави дизайна им от 90те години,
особено на Шамал и QP.На QPто дизайнера е същия като на Коунтача и Bugatti EB110, особено второта кола заедно с XJ220 са ми най за суперкари като визия и излъчване.
QP 5 като дизайн е най-красивата и авангардна кола в класа си след 2005 година в моите очи. От далече личи Пининфарина дизайна. 
За надеждността на QP 5 и аз знам, че им много голяма слабост, особено Duo Select полуавтомата. За другите генерации 3та и 4та нямам никаква идея относно надежност, ще ми е интересно да споделиш за 4та генерация какво мислиш. Малкото инфо което имам е от английките форуми, та там QP IVго сравняваха с 3200GT и според пишещите било по ненадеждно QPто. Инфото от там е и малко ирелевантно към БГ реалността с тези екзотики, там си имат официални дилъри и много тясно спрециализирани сервизи за такива коли с
компетентни хора трупали опит с десетилетия. Към Бг реалността отнесено информацията е направо нулева, като изключим стар неактивен българсски форум за Масерати с няколко теми. Поразрових се и се оказа, че Ауто Италия във Варна не са компетентни да работят по Масератита, само в София при официалния дилър се извършвали ремонти и подръжка. Ако е така пак се получава греда и с Масерати. Ако някой има идея къде във Варна и околията може да се правят такива коли да пише.
Варианта, който е посчил Тони е добър, но за кола която не се кара постоянно, а е примерно за веднъж седмица или специални поводи. Аз доста време от годината не съм в България и като се връщам ще искам да я карам постоянно, не ме устройва при повреда или за смяна на масло примерно да я изпращам за седмица, две време на много км разстояние, то няма да има кога да и се радвам.
Дженасена на Бонин е много интересна кола и както си писал е единствен в България, от време на време го изкарва лятото по алеята.

[USfan]

Аа, 4-ка значи си имал предвид.
Да, и мен на форма много ми харесва КП 4-ката.
Заедно с Шамала с тия им клиновидни насечени линии са си Гандини дизайн в най-добрата му, ако и вече 90-ска форма. Особено трейдмарка му- трапецообразните намръщени вежди на задните калници, много ми харесват.
Е, то Гандини има и отн. гадни дизайни де, като Ситроен ВХ например.

Ами едното от двете Софийски Куатропортета, Ирландско зелен металик, с 2.8 битурбо мотор и автоматики, добре го познавам.  Возил съм на него, а и съм го карал.
Много прилично вървеше на ускорение, въпреки че аз като го покарах, в някакви неравномерни периоди започваше да прекъсва и да работи на 5 цилиндъра.

Допреди 10-12 години му беше собственик на това Куатропорте 4 един мой познат, Петромил, мисля беше тогава председател на федерацията по Волейбол.
Той това прекъсване не успя да го прави.
Макар и даже мисля му свали главите клапани да му прави, сменя и свещи и инжектори, и все нещо не беше наред като работа на мотора.
Но за 270 или 280 коня, колкото е там, и то с автомат, доста злобно се набираше, поне когато работеше добре.

Иначе по онова време бях карал пробно и Софийския все още тогава Шамал /него по-късно някъде в друг град го продадоха/.
Един червен на цвят беше, принадлежал от почти нов, още от 1993 година, на състезателя Бончо Дунев. Някъде през 2002 мисля той го запродава, и го остави при един мой познат автотърговец, собственика на автокъща Данди, за продаване. Та там го пробвах.
Малко по-агресивно го покарах, и направо ме заболя врата  да си държа главата изправена при ускорения и спирания. Много зловещо вървеше тази кола, със само малко над 300 коня мотор.
Но все пак Шамала сигурно не беше много тежък на маса, и с тоя въртящ момент от осмака битурбо, наистина си беше брутална кола.

Тоя Шамал ми е една от кардиналните автогрешки, че не се пробвах да го купя по сериозно.
Още повече, че по онова време бях купил от тази къща един Олдсмобил Торонадо, и собственика и Данчо щеше да ми направи сигурно и някакви схеми на изплащане.

Като начална цена за тогава ми се беше видял скъпичък Шамала. Все пак реално на техн. база просто си беше старо 10 годишно /ако и да е лифтингосано и с осмак мотор/ купешко Битурбо.
Беше първо 35-40 000 лв. на цена. После го свалиха на 30, после на 25 000 лв. седя много време.
В крайна сметка предполагам че кръгло на 20 бона се продаде колата, или нещо такова.
Беше обаче много нова на пробег, на около 0-20 000 км. по километраж бе, като го карах.
Още го помня и на вид, салона му беше с черна кожа, и с 6 ръчни скорости кутия.
Не съм му гледал тогава никакви документи за произход, но предполагам обаче, че може да е било крадено или лизингово това Шамалче.
През началото на 90-те години Дунев току що беше открил само един негов обект, един сервиз с бензиностанция, та не мисля че е бил с възможности, а и желание, да дава много над 100 000 марки за една кола, и то баш италианска.

Подобен предполагаем неясен произход на зеленото Куатропорте всъщност се оказа много ясен де,  и това беше и причината аз поне твърдо да нямам интерес към него, като се продаваше и то тогава, при това на много по-ниска цена от Шамала.
Това КП4 се беше продало в София /на къща Капитолия седеше/ почти ново, през 1996 година.
Тогава го купи един тогавашен известен БГ журналист. Цената му беше 30 или 35000 $, нещо такова.
Впоследствие журналиста го е продал на моя познат /Петромил се казваше/, дето го имаше в периода 1998-2004 година.
Та аз като гледах за купуване колата, моя познат беше така добър да покаже и цялата папка и с документация по отн. на произхода на колата и свързаните с това дела и разни там полицейски преписки.
Значи била е открадната в Белгия, след което регистрирана в България.
А журуналиста като след като я купува, допуска грешката през 1997 да отиде с нея на море в Гърция, и там му я задържат, понеже още не била свалена за издирване от Европол.

Та след 1-2 години преписки /папката с преписките между белгийското застрахователно дружество, гръцката полиция, БГ прокуратурата и журналиста, наистина беше дебела 10-15 сантиметра / журналиста си я взима от полицията от Гърция и почти веднага я е продал на моя познат.
Предполагам тоя краден произход беше и причината моя познат да иска само 10000 лв. на цена за КП 4-ката.
Но въпреки умерената цена за този модел и тогава все още доброто и извън прекъсването общо състояние, нямах интерес аз поне към колата.
Впоследствие, някъде през 2007-2008 година я видях яко ударена седяща в един сервиз в София.
Тия които я бяха я купили, я бяха ударили челно.
После, през 2010, в друг един сервиз я видях да седи вече каросерийно оправена, но пък беше с изваден мотор. Сега не знам дали върви и дали е въобще е сглобена, ама дори ида е, така или иначе си остава яко удряна и с фалшив произход кола.

Иначе другата бройка КП4-ка в София за която предполагам ти говориш, една тъмносин металик, я докараха едни познати на мой приятел, някъде през 2010-2011 година от Англия /но мисля е с ляв волан/. Тя обаче е с 3.2 мотор както Шамала.
Сигурно би вървяла яко с тоя мотор, ако и да е по-тежка от Шамала.
Тогава тия дето си я докараха не искаха да я продават. Сега не знам какво става с нея.

[GT]

Люси, преди 2-3 години се продаваха 2 броя Мазератита 425, с 4 врати.  Едното мисля, че беше 428. Модел 80-те години, от онези дето приличат на Рено, а са си Мазерати със разкошен салон и екстри. Дори бяха от София. А, аз тогава бях тръгнал да си търся, читава 123-ка Мерцедес.   И понеже, намерих онзи прекрасен ,,250" в Габрово, вариянта за купуване на тези Мазератита отпадна. Мазератитата, бяха едно цяло, здраво и още едно цяло за части. И цената не беше някаква космическа, а дори беше изгодна. Предвид факта, че беше възможно автомобилите да се прехвърлят нотариално и човек да си ги купи по напълно законен начин. И да си ги ремонтира след това. Обаждах се тогава, говорих с човека. Че и за оглед са разбрахме да мина, да ги видя. Така и не отидох до там. При всички положения, покупката си заслужаваше, понеже, дори да пропадне възстановяването на колата, пък и дори да се откажеш да я караш изобщо, след като я купиш, винаги може да се продаде на части, а там със сигурност с времето можеше  ина печалба да се излезе от тези две коли. То, не може, ами със сигурност. Комплектни и цялостни му бяха колите на човека, като многото дефицитни декоративни елементи си стояха по автомобила. Единия, нямаше двигател, беше свален, май беше разглобен, но си го имаше като наличност. Не помня добре. Темата може още да съществува във раздел ,,Продава", ако не е изтрита. Защото и по други сайтове тогава мернах тези Мазератита. И състоянието им беше такова, че бяха напълно удачни за спасяване и възстановяване. Или по-скоро от 2-те да се направи 1 перфектно, да му се сглоби един хубав двигател и другото да остане за резервни части, там, гарирано някъде. И да си кара човек истинско Мазерати, с две турбини V6 двигател. С ръчни скорости бяха. Много красив и луксозен автомобил.  Нещото, което ме обнадеждава е това, че в днешно време има много добри електроники и проблемите със прекъсването на цилиндрите би могъл да се реши веднъж-завинаги. И да се получи перфектен, мощен двигател.    Не знам, какво се случи с тези Мазератита. Купи ли ги някой, останаха при продавача ли ? След като пропадна работата със Мерцедеса 123-250, се чудех какво друго, познато нещо да си купя за реставрация. Тогава, попаднах на интересни Пежа 505 и накрая се сдобих със сиво-тъмно сивото 505 Турбо. Но, така и не ме огря за хубав, запазен, комфортен 6-цилиндров W123. А, ако всичките коли бяха наравно по отношение на документите, тоест- бяха изрядни и в движение, без да се замислям щях да взема 123-ката. Защото, накрая ще излезе, че той е най-надежден и подходящ за двойнствена употреба -  веднъж, като ежедневен автомобил, който има много здраво окачване, леко управление и мека возия и втори път, като автомобил от 70-те години, който може без проблем да участва във ретро мероприятия. Най-малкото факта, че има дори оригинални, чисто нови части за него. Както и факта, че 6-цилиндрови автомобили в България, от рода на такива Мазератита и Мерцедеси 123-ки, които са били частни, не държавни или фирмени, обикновено са на драстично малък пробег. И е напълно възможно, дори толкова стара кола да е на реалните си километри, със заводските части по окачването., запазено купе и оригинален, запазен интериор. Защото, малко или много, тези двигатели горят. При това, не малко. И данъците са му големи, и поддръжката е по-скъпа. Което може само да те радва, де. Било е причина, автомобилът да не бъде експлоатиран до тотална амортизация. Нещо, което е много силно изразено при 4-цилиндрови дизели и бензинови малолитражки.