Да, Люси, прав си. Сега се сетих и за лилавото или тъмно-синьо, боядисано, металично двуврато такова Мазерати. Бе, не беше ли кафяв металик ? Я, моля те, поясни точно тук, защото ще се окаже, че май има не едно двуврато такова Мазерати в България. Ти си ги видял, тези Мазератита, аз, не можах. Споменах за тях с мисълта, че такъв модел е също подходящ за ретроавтомобил, понеже и те вече гонят 25-30 години.
Ако човек иска нещо в този 80-ташки стил. За намирането на такъв автомобил и цената, това вече засяга конкретния купувач.
БатЖоре, С140 със двигател М120, тогава, за какво ти е друг автомобил ?
Не ме разбирай погрешно. Че, С140 с V8 двигател, бил той и най-слабия, базов, дето го монтират във W140 500SE, с двувалови цилиндрови глави и 4 кл. на цилиндър, това си е класика. Двуврата, макар. А, виж, за турбото има много гледни точки.
Липсата на турбо, увеличава броят на цилиндрите, големината на цилиндровия блок, работния обем и литража на маслото в картера. Заедно с това и тежестта там, където е разположен двигателя. Италиянски или френски, алуминиеви V6 моторчета, били те с турбо или със две турбини, не представляват такъв проблем в това отношение. Къси са, леки са, а с турбо стават мощни. :)Със 5-6-7 литрови V8, мат`риала си тежи. Като се сетя, че съществува 32 клапанова версия на чугунения цилиндров блок от 560SEL, който стандартно е с едновалови цил. глави и 2 кл. на цилиндър. За такива колосални агрегати- трябва шаси, което да може да ги носи и окачване, което да носи И двете. Германци са отдавна доказали, че умеят да правят такива конструкции. С малката подробност, че са ги правили за хора, като ,,от директор нагоре". В смисъл, не са хапка завсяка уста. Да, ще събере човек пари, ще го купи, ще го кара известно време и като го удари в джоба, защото леко гори като за две коли и ще го сполети газовата уредба.
И гуми като му потрябват, тънко няма. И на 3-та смяна на накладките, като ги смени заедно с дисковете, понеже е над 2 тона кола, но и с як мотор, нататък знаеш. Някои пък, изобщо не сменят спирачни дискове, ами карат със спуканите. И е много тъжно да видиш, как един легендарен автомобил се обслужва нередовно, с неподходящи горивосмазочни течности или изобщо не се поддържа. За мен, това е тъжно. Да е малък Мечок или Е-клас със АГУ, както и да е, приемам го това. Ама, като видиш S клас на газ или метан, с такива гуми за които говориш и другите неща, не го разбирам това.
А, що се отнася до мен, гледах тогава. Имаше достатъчно и разнообразни 123-ки. Дори и такива със двигатели М102.940 (2300 куб. см.) и 5-степена скоростна кутия. Което за мен беше оптимален вариянт. И приоритет. Имаше и карбураторни ,,200", но със стария двигател, от преди реализацията на М102. За 5-7 хил. евра, имаше такива 123-ки, оригинални и по немски педантични. С махагон по таблото, пепелника, централната конзола и на други още места. То, колко и книги, и брошури си накупих тогава, оригинални.
)А, запазен W123, със 4 ел. стъкла, климатик, подгряване на предните седалки и 5-ст. кутия, като на всичко отгоре е със 4-цил., бензинов двигател, това е нещо доста рядко.Тогава се подразних и се замислих, че за тези пари, ще се купи такъв прекрасен W124, че и на реални километри. Е, няма да е от мощните, а от модела 220Е или 230Е, в разкошно състояние. Или някой по-спартански 300Е с ръчни скорости, чудна работа. И Мерцедеси, дори той Люси знае, таман 3, които да отговарят на моят критерии на запазен Мерцедес. Че и 300Е намерихме.
Накрая- слязох на земята. Нямах всичките пари на куп, та да махна с ръка и да забия кол с един запазен и вовеки-вековен Мерцедес, който да карам, докато Света може да се върти. И си взех автомобила за който разполагам с части. И го знам, колко чини, като стока. И въпреки това, не ми е минал мерака за Мерцедес клас Е.
И нещо, което може би е полезно за темата и хората, чудещи се какво да правят при избора си на автомобил. С времето и възрастта, колеги, човек си променя приоритетите. И възгледите. Да, вярно е, най-много харесвам, автомобили от 70-те години. Харесва ми и да си ги карам, ежедневно. Което и правех най-редовно. Да, ама те са предимно желязни, ламаринени коли, със тяхна си форма, дизайн и тяхно си време. В буквалния смисъл. 80-ташките са един много полезен преход, където вече има удължен багажник, плюшени седалки, анатомични, хидравлики на волан, ел.стъла, блокажи на диференциал, 5-та скорост.....все неща, които са ми липсвали в кола от 72-ра. Не, че няма оригинални 70-ташки автомобили със ел. екстри, според мен, не им отива да са със електрики. Истинските са само с механики.
Те и за това, който е имал такава, никой не е казал ,,ей-отървах се". Всеки го е човъркало онова вътре, за дето се е разделил със стара, бойна, западна машина. И мен ме човърка за Пежото 504, обаче надали ще си купя отново точно такава за ежедневно каране. По-вероятно е да си купя 505, но без турбо, бензиново. И обсъждам класове автомобили, които да доста различни от Мерцедес С140, Ролс-Ройс и Мазератита с две турбини. Една гледна точка на човек, който много се е колебал, чудил и мислил, какво да си купи. Накрая стигаш до извода, че не можеш да имаш всички коли, дето си харесал.
И си купуваш такава, която ти е по джоба, която е запазена и е в кондиция да запали и потегли веднага. За да можеш да й се радваш, като я караш и поддържаш. А, не да захващаш като мен, тотален ребилд и преизчисяване на целия двигател, после и окачване, след него и каросерия, от нищо-нещо.
И да става бавно, пък да ти се кара. И колата ти чукнала 10 бона, без да се усетиш. Което също е вариянт, де.
Но, трябва човек да си прецени добре. Дали наистина харесва това, дали наистина е способен да го завърши при това чисто финансово, не е само до мерак, знания и опит с ремонтите, повяравй ми. Само с желание и опит, не става. Другият вариянт, бецален и автомобил получален, цялен и готовен. Това е най-лесното решение. Което не значи, че е най-доброто. Понеже, по друг начин седиш и шофираш автомобил, на който му знаеш абсолютно, буквално всяка гайка, шайба и чарк, който ти си правил. И да не е останало нищо вече за правене, де. До такава степен да си стигнал.
Наистина, различно е, когато сам си направил нещо, а не хиляда майстори да ти правят всичко. Да усетиш материала, да познаваш материала, да хващаш материала, да го смяташ, да го обработваш, да го оформяш, постепенно, докато се получи това, което искаш. И когато това чудо започне да работи и да се движи, седиш, караш, гледаш, слухтиш, даваш газ, няма накефване.С една такава усмивка, която наготово купеното, не може никога да ти направи.
Най-малкото, доволността от своята работа. И когато всичко е готово, макар, че винаги ще има все какво да се прави и човърка, когато се стигне до този стадии на завършеност, с чиста съвест можеш да твърдиш, че това ,,нещо" е главно твоя работа. Макар, че без помощ в някои моменти, няма как да се справи човек. Дано си намериш желаният от теб автомобил. Ще вземеш някое хубаво Мазерати, натам май вървят нещата.
Тъкмо и администрацията е италфенска. Мазерати, при това на реални километри, при това твърде малък пробег. И при положение, че тази марка е достъпна и ако продавача е решил да ти продаде наистина, наистина здрав, читав и документално изряден автомобил, защо да не го купиш ?
Тема: Какъв ретро-автомобил да си купя и/или реставрирам? (Прочетена 147531 пъти)