Ами живя дълго и щастливо, и най важното, не малък брой отн по-заможни хора, направи щастливи, с подобрените си креации на АС и Мустанг.

И да не забравяме, че освен и конструктор и бизнесмен, в края на 50-той е и един от най добрите ендуранс и ГТ пилоти в света.
Макар и с късен старт на кариерата като състезател, той състезавайки се 2-3 години и за фирмения отбор на Астон Мартин, печели през 1959 година и 24 ч ЛеМан заедно с Рой Салвадори.
Освен това средата до края на 60-те той е и основната движеща сила на състезателната програма на ГТ40 Фордовете.
Всъщност той още преди 20 години имаше сърдечна трансплантация, с която изкара и досега.
Освен работа му във Форд през 60-те, не е е малък е дела му и в придаване на сегашния динамичен облик на фирмата Крайслер, през 80-те години.
Тогава Шелби версиите на предноприводната гама на Крайслер дават ново лице на иначе западналия в края на 70-те като имидж и и технологии, Пентастар концерн.
Аз за съжаление Шелби Мустанг не съм имал, и никога няма да имам вероятно,

но допреди няколко години бях щастлив собственик на Шелби Дайтона Додж, която карах 2-3 години, и сега е още в добро здраве, и се кара редовно, от един мой приятел.
И последно, да не забравяме, че той е и духовния баща от края на 80-те, на програмата и модела Вайпър, заедно с тогавашния шеф на Крайслер, и сегашен на ГМ- Боб Луц.


