Мазането с разни поддържащи вакси и кремове, или от аптеките наличен глицерин/парафин, доста удължава живота на гюрука, на все някога и при най-поддържаните и гаражни коли, той ако е от ПВЦ, почва да остарява, и да се нацепва.
Уточнявям, от ПВЦ, понеже текстилните тъкани гюруци от така наречения Сонен-ланд плат, при добра и регулярна поддръжка, издържат повече от излятите винилови.
Та, това лято, след повече от 21 години служба на винила на МХ-5цата /тя е 1999 модел и производство/, дойде време за смяната му, макар поне в последните 8-9 години да е била карана основно лятото, и да е била гаражирана целогодишно.
Всъщност още преди 3-4 години се появиха някои цепки, но понеже смяната на целия гюрук, без значение дали с шприглите, като при мен, или само на плата, е ужасно досадна работа, отлагах тази процедура до това лято.
В 2012 год. колата я взех с нелош гюрук, който при моето гаражно съхранение и сезонно лятно каране /навъртени само 10000 км за 8 лета/, изкара реално 16-17 години в идеален вид, преди да се поскрофи до тук видимото му състояние.
От стария собственик имах и даден резервен гюрук, който обаче понеже не беше много по-добър от оригиналния, го подарих на един друг колега с Миата.
Затова, преди смяната на оригиналния над 20 годишен, наскоро купих един запазен фабричен ПВЦ гюрук, заедно с шприглите и стъкления джам.
Пак бе от 2 Ген Миата, но от малко по-нова от моята, от 2004 год, която е посл. моделна година на 2 Ген МХ-5.
Този гюрук ми го намериха приятели в Щатите за 100 долара заедно с задното стъкло. Предполагам че, в БГ гюруци от 2 Ген Миата, сигурно ако са запазени, ще да в широкия диапазон 200 до 400 лв бройката.
Иначе сега си търся и в добавка към сменения гюрук, и хардтоп за 1 или 2 Ген Миата, за купуване.
Който собственик на някоя разглобена Миата чете тук и има такъв хардтоп, и го дава на умерена цена, да ми пише, може да измислишм някоя покупка.
Разбира се, стига да е в добро състояние, а и тъмносин син металик или бял на цвят хардтоп биха били с предимство за купуване, понеже искам да отърва пребоядисването му.
Ето малко снимки от демонтажа на стария гюрук с шприглите. Пипкава работа, ма не толкова пипкава, колкото като свалях гюрука на старата ми 1989 Алфа Спидер за смяна на слюдата отзад.
И със сигурност в пъти по-малко пипкава, отколкото свалянето и смяната на гюрука на Мустанга ми кабрио 1987 модел.
Ако обобщаваме като възраст за издържливост преди смяната им, на коли с с ПВЦ кгюруци, всичко зависи не толкова от възрастта на колата, колкото дали е била гаражна, и какво е качеството на оригиналното ПВЦ.
Напр. на 1989 Алфата ми Спидер фабричния гюрук и слюдата отзад издържаха точно 9 години преди смяната в 1998 год. на задната част със слюдата.
На 1987 Мустанга ми ГТ кабрио гюрука го смених в 2005 год, значи издържа малко повече от Алфата, цели 18 години.
Сходно и на 1999 Миатата.
При нея гюрука взе да се цепи на 16-17 годишна възраст, и на 21 години от произв. му го смених. На стария ми Бенц кабрио- 1986 500 СЛ, плата също изкара почти 30 години, но той беше от фабр. Сонен-ланд тъкан плат.
Собственика след мен го смени в 2015 година, значи изкара 29 години възраст.
Абс. рекордийор на държеливост обаче при моите сегашни коли е гюрука на 1991 Голфа ми 1-ца кабрио.
Той е още с фабричния ПВЦ покрив, с който е доставена колата, и въпреки че цветно синйо тониран, и малко е поизбледнял тъмносиния му цвят, като цяло е в почти безупречно състояние, без осезаеми забележки, и без почти никакви цепки, дори и в областта на захващането на твърдия заден джам.
Вече е на 29 години, и няма абс. никаква нужда от смяна.
При Миатите от 1 и 2 Ген. шприглите при нея са хванати с шест броя големи 13-ки болта, още две 13-ки гайки, и още 10-12 броя по малки 10-ки гайки, в задната му част.
Всички тия болтове са достъпни като се свали декоративния мокет отзад на перваза, хванат с нещо като тик-так копчета.
Под този мокет има едни вибро-термо-звукоизолационни
кечета които аз махнах, та да не се задържа влага под тях.
Миатата в това отношение нямаше никакви ръжди там по тия си повърхности, което не е винаги срещано при МХ-5 от 1 и 2 Ген по принцип.
Но както споменах, моята поне в половиния си живот, а и сега е гаражна, и като цяло малко карана, така че това също е дало отражение на общата и липса на ръжди, особено в частта под захващането на гюрука.
Догодина може и да сложа нови шумоизолационни покрития тям, ама честно казано, Миатата си е все пак спортна количка, така че и да има малко повече шум и вибрации от липсата на такива покрития, това за мен поне е пренебрежимо.
Особено на фона на възможността за добра вентилация и лесно почистване на тия повърхности като се свалят мокетите там.
Та, ето снимки от демонтажа.
Общо за него и монтажа на новия гюрук ми излетя един цял ден, но го свалях сам, а и се пипках и да пастирам новия гюрук.
Двама души като правят тая работа, може да свалят стария и сложат нов гюрук и за половин ден, вкл. и с напасването му.
Което тук, за разлика от други кабриолети с повече бройки странични стъкла и по-голям гюрук, като напр. Мустанга ми Фокси 3 Ген, не е особено проблем.
Ето след монтажа и съпоставката на стария спрямо новия гюрук.
На стария гюрук рамката и задното стъкло са здрави, биха могли да се използват при някоя Миата, примерно от 1 Ген, дето някой собственик иска да я конвертира на гюрук с твърдо нагреваемо стъкло.
На 1 Ген задното стъкло е мека пластик слюда, докато при моята 2 Ген задното стъкло е по-държеливия и практичен покрай сложения реотан, вариант с твърдо стъкло.