Mazda 929 Coupe HB (1982)

[dido]

Пускам тази тема, за да ви представя моя вече 10 годишен не особено осъществен проект, който в момента е "леко" в застой, но се надявам с вашата подкрепа (морална, разбира се) и с помощта на всеобщия ентусиазъм и любов към старите автомобили в този форум, ситуацията с колата отново да се пораздвижи.

Малко предистория на модела, за незапознатите. Излиза на японския и австралийския пазар под името Luce или 929, като флагман на марката. Лимузината и купето са пълни с екстри, които за времето си са върха на технологиите и лукса - футуристично табло, круз контрол, ел. стъкла, огледала и люк, регулируемо окачване, шофьорска седалка с възможност за регулиране в 9 направления и още куп други глезотии. Докато дизайнът на седана се придържа към тогавашните тенденции при японските лимузини, купето е с доста различен външен вид, този на типичната спортна кола. За съжаление, двигателят е пълно разочарование. Първата генерация HB отначало се предлага единствено с морално остарелият MA мотор с 1970сс, захранван от карбуратор Nikki и развиващ леко съмнителните 90 к.с. Макар и малко късно, инженерите от Мазда осъзнават грешката си и пъхат в купето роторния 12А, като му дават вече легендарното име Cosmo. За съжаление, тази модификация се предлага единствено за японския пазар, останалите страни, в които се продава, трябва да се задоволят с тромавия МА или да чакат следващата модификация НС с новия FE. Като цяло е модел с ограничено предлагане, продаван е в япония, австралия и нова зеландия, сингапур, а в европа официално се е предлагал май само в швеция, май е имало и някакво предлагане в арабските страни.

Моят конкретен екземпляр е внесен от швейцария през 1991 г. след което е даден на някакви руски мутри за служебно балканче да обикалят по маршрута Слънчев бряг - Варна. След година-две експлоатация го купува познат от Поморие, той пък го продава на един съсед от Поморие, който си има сервиз и я взема уж да я кара. У него остава около година, след което през 1994 г. баща ми решава да продаде дотогавашния семеен автомобил жълта Шкода 105L и след кратко търсене се сдобива с Маздата. Първата работа беше да се изкърпи и боядиса, да има вид на нова. Това добре, но се оказа, че в техническо отношение е леш... Предни амортисьори тотално изпуснали, напълно разбито окачване, странна склонност да прави десни завои с малък радиус и леви с много голям... Дори четирите гуми бяха не само с различна шарка, но и с различен размер . Двигателят се оказа, че си похапва масълце... абе филм голям, но пък на фона на шкодичката си беше космически кораб.

През следващите 8 години не се случи нищо интересно, докато през 2002 г. не взех книжка. Баща ми ми връчи ключовете и ми я даде да си я карам. Окачването си беше все така разбито, разходът на масло беше вече колосален - един курс Пловдив - Поморие се вземаше с 2 литра масло (М10Д) като спирахме малко след Нова Загора на един паркинг за доливането на единия литър... Така или иначе, в края на годината баща ми си купи друга ежедневка и вече можех да почвам да човъркам на воля. Точно в този период ставаха големите събирания всяка вечер на митницата... броил съм по над 300 коли. Та покрай тези събирания и покрай създаването и развитието на автомобилните форуми, започнах да се интересувам какво може да се направи. Ще пропусна началото със светлинните ефекти под колата, монтажът на газова уредба, боядисването, довело до пукване на предното стъкло, подпаленото табло с бушони точно по време на зареждане с газ... приключения много, довели в общи линии до нищо съществено. Оправихме инсталацията и се почна възраждането стъпка по стъпка.

[didotooo]

Аххх страхотно! Адаш ,пусни снимки ,а аз утре ще прочета темата ти до край ,че сега ми е трудно  Посреднощ ли ти дойде музата да пишеш  Тея мазди са мноооо яки ! Успех и не се отказвай !!!

[dido]

Първо трябваше да се почне от най-основните неща - двигател и окачване. Не помня точно в каква последователност се правеха, но май се почна с предните амортисьори. Момчето, което ги сменяше, каза, че като откачил левия от шенкела, стерженът направо излязъл целия и за малко амортисьорът да му падне на крака. Отгоре отворът бил станал елипсовиден, вместо кръгъл. Както и да е, последваха подмяна на шарнири, кормилни накрайници, единият от които се оказа по-къс от необходимото (от там и разликата в завиването наляво и надясно), тампони на стабилизиращата щанга, биелети, тампон на заден десен амортосьор, който направо се беше разпрал и амортисьорът се беше вмъкнал в купето. В общи линии, това са ремонтите по окачването, за които се сещам в момента. Задните амортисьори също са тоталка, но за момента стоят.

Двигателят в един момент почна да яде свещи за закуска - черни, омаслени, изкарваха по 200-300 км преди да спрат да работят. В един прекрасен ден просто отказа да запали. Закрахме го при човек, когото ни препоръчаха - тея мазди ги знаел наизуст, имал няколко. Оказа се, че човекът действително е кадърен, имаше 323-ка някъде от същите години, от последния модел на задно предаване, с NA мотор, който на практика е същият като МА, само че е 1600 сс. Сменихме 3 от буталата с някакви негови (нямаше 4-то, било излязло през блока), за 4-то оставихме най-запазеното от нашите. Сегменти купихме някакви български на Дружба, някакви ладови, последен ремонт... направи им някаква магия и станаха. Гумичките на клапаните ги нямаше никакви или по-точно имаше някакви, но не каквито трябва. 2 от форд, 2 от опел, една от мерцедес и три оригинални на около 300000 км според километража. Сменихме ги с нови и затворихме мотора. Интересно беше, че на газ работеше, а на бензин - не. Помъчи го нещо, но не стана. Като се прибрах, свалих карба, отворих го, почистих го доколкото ми позволяваха никаквите познания и ударих бинго! Сложих го и запали!!! При това положение вече, колата ставаше за каране, единствено спуканото предно стъкло ми създаваше проблеми с  .

През 2004 и 2005 изкарах 2 лета по щатско, успях да събера някой лев и се почна с проектите.

Първо щеше да е турбо с карбуратори. Купих си 2 Dellorto DHLA 36, от ebay си взех и уредче за синхронизиране, ребилд кит и книжка. Рециклирах ги, поразмислих, смених концепцията и разпродадох комплекта . На следващото лято си купих MegaSquirt v2.2, сглобих си го и почнах да събирам останалите работи по мотора - запалване EDIS от Форд, инжектори, проект за всмукателен колектор, Innovate LC-1...

Междувременно се наложи да ми стане основна кола, понеже тотализирах другата и спешно напазарувах нови предни и задни дискове, накладки, лагери, ново предно стъкло Pilkington за скромната сума от 320 лв с един месец доставка и калпав монтаж. Нова изпускателна система с неръждаемо крайно гърне...

Някъде във времето реших, че седалките имат нужда от работа. Действително беше така, но проблемът беше, че нямах нито необходимите умения да ги възстановя, нито пък имах пари да платя на някой да го направи. Разглобих ги, видях че имат нужда от заварки и доста тапицерска работа и както си бяха така всичките железа и дунапрени накуп, ги подарих на един приятел. Взех седалки от 626, като се надявах да са bolt-on... голяма грешка - разположението на монтажните планки нямаше нищо общо. После купих от приятел 2 седалки Recaro от неизвестно каква кола. Ел. облегалки, 3 надуваеми зони, подгряване, странични опори и всичко това с елементарен монтаж към моите релси единствено с помощта на 2 шини с по 3 дупки . Тапицерията в черно и сиво изобщо не пасваше на бежовият салон, но пък за момента функционалността беше по-важна от естетиката.

Тук ще пусна няколко снимки на колата в описания по-горе вид (имаше и спортен волан ОМР), а за последвалия downgrade ще пиша при следваща възможност, че вече стана доста късно...

[skodko]

Баси самолета! Много е яка, а описанието в темата подсказва, че си истински фен. Бутоните по седалките ме карат да мисля, че са от някакво Алпина БМВ, обаче пък облегалките са различни. А Шкодичката какво я направихте? 

[dido]

Продадохме я на един бивш съсед, който имаше една 120-ка и взе нашата за жена си. От там нататък не знам нищо. Доколкото си спомням, беше 80-ти набор, типичния бананово жълт цвят, с кръгли фарове и черни пластмасови решетки на колонките и задния капак. Не знам други подробности, все пак бях на 10 години като я продадохме

Колкото до седалките, може и да са били от някакво БМВ, понеже ги купих през един приятел от Хасково от баварската секта. Бяха на някакъв негов приятел (също сектант), но него го нямаше и не разбрахме каква им е историята. Така или иначе, вече ги няма, заминаха за Козлодуй преди около 3 години, докато жена ми беше бременна с щерката.

Моментът тогава си беше доста финансово-сексуален (отваряш портмонето, а вътре - к*р ) и ми се наложи да разпродам доста от събраните части - седалките, мегата, иновейта, даже една шукаритетна червена капачка за маслото mazdaspeed, волана и фланеца ОМР, даже и маздата за малко да замине при едни черни братя... добре, че се отказаха... От тогава колата си стои пред блока и чака по-добри времена. Даже и алтернатора съм свалил, че го дадох на един приятел - имаха спешен случай с едно пежо, дето трябваше да си стигне до София, а неговия беше дал фира. След това го прибрах и него в мазето и още не съм го сложил...

В общи линии, за да запали колата и да се кара, трябва да закача резервоара, алтернатора, нов акумулатор и да видя как ще раздвижа мотора, че сигурно е позапекъл. Ново масло, изправяне на 2 джанти, че спадат гумите през бертовете, някакви седалки (вероятно китайско коритце някакво за шофьорското място, а за отдясно - ще видим) и сме в движение. И документите де - преглед и гражданска. Всичко това, обаче, иска време и пари, а за момента не мога да отделя и от двете, затова чакам малко по-добри времена, в близкото бъдеще, надявам се.

П.П. Адаш, аз редовно пиша по тея часове, ако не съм заспал, че в останалата част от деня не мога да отделя достатъчно. Или съм на работа и мога само да чета по малко, или съм си вкъщи и се занимавам с жената и детето.

[Martillius]

Големи премеждия, голяма история Поздрави за японката, аз съм лично голям фен на предната генерация 929 Coupe. Да си я караш със здраве дълги километри

[ango]

Супер 929!Има една се продава в мобилето,същата

[Speeder]

Май и е време на тази Мазда да се завърне към оригинал ?!
Дано успееш да събереш всичко нужно.

Огледай хубаво ламарините в какво състояние са и тогава решавай какво ще я правиш.

[dido]

В интерес на истината, винаги идеята ми за тази кола е била да стане кола за каране - колкото и безумно да звучи. Но ще ми бъде в пъти по-лесно да я направя кола за събота и неделя на Дракона, отколкото да я възстановя в оригинален вид. И като време, и като финанси. Нямам възможност да купя цяла кола за части, а по тази има доста побългарявания. Само като се замисля, че ще ми се наложи да възстановявам изгорялата ел.инсталация и ми призлява. Пластмасите също са изпотрошени и се разпадат с поглед... По-скоро ще я поосвободя от някой излишен килограм, ще наблегна на механиката и вероятно ще направя калъпи за пластмасови панели, за да не ми се налага да ремонтирам ламаринените. Така или иначе, ще е кола за каране, а не за изложби . Пък ако го докараме на атрактивен вид, още по-добре.

[exton]

Днес видях Маздата. 100% сигурен че същата съм беше. Същите джанти, същият цвят...Бързах адски много и хич не снимах.
Сега се прибирам гледам форумната с пловдивска регистрация, а тази която видях с варненска