Оня ден вечерта погледах малко телевизия и усетих как се смалява и заглажда мозъка ми и си викам, вместо да затъпявам, що не свърша нещо полезно. Слязох до Волгичката, демонтирах и часовника, разглобих го и три часа си играх с него, с риск жена ми да разбере, че мога да върша нещо в къщи повече от половин час, без да ми прилошее...
....след като изхабих половината козметика на бебето и си жертвах четката за зъби, се получи ето тази красота:
Забелязах, че където и да го сложа в апартамента, си стои на място...
....и засега там и ще си остане, докато не реставрирам осталата част от колата:)