да ,за възрастта на блока може да бъркам, на със сигурност е след края на соца провен, най-рано в 90-те.
А иначе, по соц. време тия такива пластмасаджии и всакакви производители на детайли или майстори слагащи ги, като Настев, правеха маса пари.
Примерно сегашните 15-20-30 лв. за направа и смяна на гумички на някоя спирачна или амбриажна помпа, той и тогава може да ги е взимал, ама поради сега инфлацията, разбираемо, 20 левоци в 70-те, си бяха в пъти много повече пара, от спрямо тая сума сега.
Примерно там наблизо до Настев по преките на Хр. Ботев, имаше един съсед в 80-те, дето пък пълнеше тогава еднократни пластмасови запалки с газ.
Такива рекламни запалки на запад ги имаше много, ама тука бяха кът, и хората ги разпробиваха, и ги пълнеха и ползваха многократно.
Та тоя разпробивач-пълняч, взимаше примерно 4-5 лева за всяко ново разпробиване-ново капсуловане, и първо пълнене на запалка, и по 2 лева на всяко следващо пълнене.
Тоя майстор на ден правеше поне по 50-100 запалки, лично съм го виждал какво прави в сергииката му, като бях ученик.
И сметнете 100 клиента на ден по 2 или по 4 кинта, какви пари дневно вадеше.
В 1984 год тоя пълнач си купи от известния по-късно покрай Дайтоната му Стуци, тогава едно сребристо Масерати Инди, за сериозните 20000 лева.
Взе и да държи Мазератито в тогава скъпия за ползване гараж на новопостроения хотел Родина.
И понеже му счупи мотора на Индито тоя запалкаджия в 1985 год, като му даваше газ по магистралата до Пловдив, взе ад се пробва тогава, понеже се познаваше с баща ми, баща ми да му продаде нашия тогава новопридобит 6-7 годишен Ситроен СХ 2400 ГТИ, който ни беше нов внос от Германия, и един приятел на баща ми, там БГ-емигрант доктор, ни го бе докарал.
Баща ми обаче си харесваше Ситроена и не му се даваше, а и оня запалкаджията даваше само 30000 лв. за СХ-а, което беше помалко от цената му в Д.марки, ако те се смятат купени на черно, и които баща ми бе дал за колата.
Така не му дадохме СХ-а, а пълняча не знам какво си купи след Масератито, но определено имаше десетки хиляди левове налични.
А такива яко окешени майстори и частници по София тогава, като например разни парнаджии, и най-вече шприцйори на детски играчки, копчета, и женски джунджурии, имаше много.
Та и Настев не е бил за жалене тогава.
Въпреки че Волвото купе може доста изгодно през някой търг, там конфискувано или пък изоставено като ударено, да го е купил.