Автор Тема: Ford Galaxie 500 1965  (Прочетена 44274 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Август 07, 2012, 13:54:21
Прочетена 44274 пъти

Неактивен galaxie

  • Публикации: 1799
Здравейте колеги, тъй като не ме бива много по разказването, ще карам подред това което си спомням, защото срещата ми със синьото галакси е отпреди 11 години.
Любовта ми към американските автомобили, и най-вече тези от 50-те до 70-те се прояви при мен от момента в който се качих в галаксито. Израснал съм на съседната улица, на тази на която паркираха синия двуврат олдсмобил в Пловдив, и не помня някога да съм се впечатлявал от него. Баща ми имаше едно Волво 144 и за мен това беше върха на автомобилната техника .
Един прекрасен ден, няма да навлизам в подробности как, че ще заприлича на роман, реших че искам да имам стар класически автомобил, без определена насоченост какъв.
Започнах да обикалям предимно улиците на София и Пловдив (доста олдтаймери се срещаха все още) и да чета обявите за коли във вестник Авто Базар. Там видях и тази за Форд Галакси 4000 куб. 183 к.с. (хм…реалността се оказа друга ;D). Супер казах си, че интересно име, да взема да се обадя.Човекът който я продаваше се казва Любо, да е жив и здрав, беше много любезен и аз веднага тръгнах към него.
Не знам как да го обясня, но когато видях галаксито си казах - това ще е. Не бях изпитвал такова вълнение при среща с автомобил. Преди този момент се бях  спрял на една конска глава 220S, но галаксито си е друга галактика.  :D
Но…. ентусиазмът ми се изпари като чух цената от 3000 лева – та аз се ожених за два пъти по-малка сума. Сори майна, няма да ни бъде си казах и след като се сбогувах с Любо си тръгнах.
Следващите няколко месеца не можех място да си намеря. Разгледах доста мерцедеси, опели, немски фордове, италианки и т.н. Един рекорд табакера аха да го взема за 300 лева, но не и не  - само галаксито ми в главата. Съпругата ми взе да се дразни вече, а беше по ентусиазирана за олдтаймер и от мен. Реших да сменя тактиката, сега вече знаех какво искам, въпроса е как да го постигна.
Не ме бива много по пазарлъците, но си казах че Любо все ще свали нещо от цената. Аз имах събрани 1000 лева, но не вярвах да падне чак до там. Реших да му предложа парите и още 6 месеца да му давам по 250 лева, дано се съгласи. Обадих му се и той ми каза, че колата е все още за продан. Вече се бях преместил в Пловдив и първата свободна събота отпраших за София. Любо беше постегнал колата за да може да я прехвърли в КАТ щом някой я купи, защото все още била на името на предишния собственик.
Оглеждам аз колата, задавам въпроси на които не чувам отговорите и се чудя как да подхвана въпроса с цената. По едно време се реших и питам Любо директно за колко ще ми я продаде – 2000 казва той и с това приключи голямото пазарене. Пробвах версията с вноските, но ударих на камък. Трябвали му сега. Стиснахме си ръцете и се разбрахме след седмица да дойда да си я взема, регистрирана, прехвърлена и в движение.
Взех пари на заем и след 7 дни вече се движех с осемдесет километра в час по магистралата.  8)) Това беше най-прекрасното преживяване което бях имал с автомобил. Знаете каква возия имат американките, не ми се искаше да се прибирам. Слязох от магистралата чак на третия изход за Пловдив.
И така първият автомобил, който си купих през далечната 2001 г.e галаксито. До тогава не бях имал кола. А все още нямах цифров фотоапарат, телефон с камера и компютър. Така че нямам много снимки от този период. Всъщност направихме само тези две с жена ми.






Ето и някои снимки останали от архивите , те са от сайта на Ники.



Любо, от когото купих  форда го имаше от 7-8 години. Каза ми че е правен ремонт на двигателя с части от газка, на което аз не обърнах особено внимание тогава. Той имал и някакво меркюри, което по неговите думи било дори по-голяма от галаксито на размери. Използвал го за донор, като беше запазил доста неща от ходовата част, някой стъкла, джанти, таблото и други дребни части.
Като горд собственик на американски автомобил, обявен за смахнат от повечето ми приятели включително и баща ми, пълен с ентусиазъм и без каквито и да е познания как реших да „реставрирам“ колата. Свързах се с някои хора от Пловдив, за които разбрах, че имат опит в това поприще с надеждата да получа ако не друго, поне съвети. Нищо не получих. Имената им няма да споменавам, защото са познати на повечето фенове на ретро автомобили, но за мен те все още са нищо повече или по-малко от обикновени търгаши. Както и да е.
Трябва да призная че галаксито се беше в доста добро техническо състояние. Ходовата част си беше ОК, може и да е била ремонтирана. Спирачките се нуждаеха от обслужване поради дългото стоене. Съединителя също го пипнах. Водната помпа течеше. Оправиха ми я. Двигателя работеше супер, според мен де, карбуратора беше побългарен, но пък вършеше работа. Радиаторът беше от накакъв камион и алтернатора беше волгов, дори съвсем до скоро.





Щом се движи нищо не пипам си казах и преминах към екстериора.  Колата беше доста грозно боядисано в два цвята синьо, така че реших да я пребоядисам. Намерих един бояджия, много хубаво боядисваше лади. Сигурно и с това ще се справи си казах, че и евтино взима – хоп и готово. Сега имах още по-грозен цвят, нямам думи. Чак и снимки нямам - луда работа. Какво да се прави ще си я карам така, нищо че китът почна да се отлепя – голяма работа. Важното е, че аз и се кефя. Да я карам – не да я гледам. Ще събера пари и пак ще я боядисам. :)

Тапицерията се нуждаеше от смята, таблото беше напукано, и т.н. обичайното след дълго стоене навън на слънце. Поне тапицера се оказа сравнително добър и засега все още интериора си става.








Май попрекалих с писането, стига ми толкова утре пак. Може би.... >:D



Август 07, 2012, 14:12:05
Отговор #1

Неактивен didotooo

  • Публикации: 2836
  • ☆☆Datsun 300 ZX 50th ANNIVERSARY☆☆
    • Z point Varna
Няма такова нещо ,,Може би.. '' хаха страхотна история ,а колата си я бива определено!!! Страшно ти се кефя нека ти доставя само удоволствие.Щом се движи малко по малко ще си я дооправиш. Нито е забравена в някой гараж или още по-лошо в двор ,нито е неспасяемо загнила. Когато имаш време давай нататък със снимки!!! Поздрави!

пп.Сподели само как ти е разхода  :D

Август 07, 2012, 17:00:24
Отговор #2

Неактивен Chevy

  • Публикации: 975
  • Rock And Roll
Страхотна история :) много ми хареса, ех как биш искал и на мен първата кола да ми беше Американка ама уви вече черири коли смених и се още не съм имал Американска класика.
Иначе и аз споделям мнението ти че от 50-те до края на 70-те Американките са уникални и несравними, като цяло ги обичам всичките от началото на века до сега но през тея 30 години са просто уникални класики.

П.П. Метни няколко снимки на колата с новата боя ;)
Classic Cars

Август 07, 2012, 19:47:55
Отговор #3

Неактивен USfan

  • Публикации: 10811
Браво, колега, наистина страхотна покупка си направил тогава, а и по доста забавен начин.  :)
Важното е че субстанцията е била доста добра, и си я взел напълно в движение.
Странно дето казваш за боята.  :))
Аз я помня колата ти още от 2004 година, като взе май една награда на Конкурса по елегантност през август на Варна тогава.

То и аз участвах в оня момент с черния ми бивш Понтиак файрбърд.
И май само аз и ти и колегата от София с жълтия Биук, Миро,  :D бяхме с американките тогава.
Даже и имам и цветни снимки оттогава, само да ги изровя, и ще ги постна тук.
Но според мен баш през онова лято, новата боя и изглеждаше добре.
Макар че имаше като че ли лек лилав хинт в нея.
Може и да греша де, ама ми направи впечатление колата.
А салона супер наистина се е справил майстора.  :)

Август 07, 2012, 20:22:14
Отговор #4

Неактивен 100%bastard

  • Публикации: 1639
хааа....супер яко ще напи6а и аз моята история как си купих БУИКА
остава да продължиш историята по Време и след ремонта на ГАЛАКСИТО ;)
какъв точно е двигатела?

Август 07, 2012, 21:35:29
Отговор #5

Неактивен Consul73

  • Публикации: 773
  • Пламен Янев :)
Хубава история със която много от нас са си патили, когато нямаше интернет и кой да ти подскаже това онова. ;)
Ford weist den weg

Август 07, 2012, 23:31:01
Отговор #6

Неактивен pavel.velev

  • Публикации: 945
добре дошъл колега ,много хубава история ,пиши и качи още снимки,поздрави.
 

Август 08, 2012, 09:03:35
Отговор #7

Неактивен peter 1978

  • Публикации: 967
Ей Боби. Страхотен разказ. Направо ми стопли сърцето. Върна ме назад във времето, когато нямаше нет и други такива неща. Спомних си и времето, когато аз ходих да гледам колата при Любо. Чак се учудвам колко отдавна е било. Евала на куража и решителността, с която си действал. Такива на мен през годините ми липсваха. И колко хубаво е, когато имаш съдействието и на половинката ти.
С тази история разбирам, че избора на Галаксито съвсем не е случаен. Не се съмнявам, че ще дойде време, когато ще реставрираш колата така както желаеш.

Август 08, 2012, 17:18:57
Отговор #8

Неактивен galaxie

  • Публикации: 1799

Добър ден приятели, благодаря на всички за хубавите думи. Продължавам  историята, че и на мен взе да ми става интересно.
Както споменах вече, галаксито си беше общо взето в задоволително състояние. За съжаление обаче нямаше никакви оригинални емблеми или лайсни. Буквите форд на капака бяха от гранада, също и лайсната сложена на задния капак (вижда се на снимката на Ники). Гривните на фаровете бяха боядисани с бял бронз, а тези на стоповете са цамови и доста бяха изядени и спукани. Тъй като в работата вече имах компютър и интернет, започна голямото ровене. Поръчах си един каталог от Macsauto parts. Разбрах и какво е eBay, но без PayPal беше голяма мъка с плащането. Единственото хубаво нещо от онзи период е че пощенските услуги от САЩ бяха поносими, да не кажа евтини. Нищо, че долара беше по–скъп.

До блока в който живеех имаше денонощен интернет клуб и почти всяка вечер излизах да „разходя“ кучето и се позиционирах пред някой компютър. След няколко месечно лутане и безсънни нощи (повечето търгове в ибей приключваха в малките часове), най-после разбрах защо всеки път като „бидна“ за някаква част в последния момент, някой ми я взима под носа с 50 цента повече. Брей, че работа, как успяват. Успяват, защото трябва да се четат всички опции, а пък аз я карах по метода проба-грешка.

Реших да си обслужа двигателя с нови оригинални части. Поръчах си от Максауто свещи, кабели, бобина, чукче, палец, нова помпа за чистачките, маслен филтър, въздушен филтър…. и хоп ударих на камък. Въздушния филтър не стана. Както предполагам знаете 6 цилиндровите двигатели не са на особена почит в САЩ, така че падна голяма търсене на информация и снимки, за да разбера че двигателя е от предното поколение шестаци произвеждани от 51 до 64г. Сега ми стана ясно защо кутията на филтъра опира в капака. Купих си от тук филтър от някакъв бус на форд и след малко интервенция пасна идеално.

Вече знаех, че двигателя е 223 инча или 3650 куб. см и между 115 и 145 к.с. в зависимост от годината на производство. След време си купих и нов карбуратор, тъй като стария не издържа на напрежението и почна здраво да тече. С новия разхода извънградско ми скочи от 13 на 15 на сто. Градско не съм засичал, но минава 20.

Тава е табелката от вътрешната страна на предния капак, която дава техническа информация  за двигателя ,запалването ,горивната система, карбуратора, системата за охлаждане, генератора, задния мост и скоростната кутия.



За съжаление това инфо е за оригиналния двигател. Както виждате всичко е написано на широко разпространения финландски език (хубаво, че има гугъл преводач вече). Това е и единствената полза от тази табела. Показва от къде е дошла колата в България. Любо ми беше казал, че била на българския посланик във Финландия, който си я докарал тук, като се прибрал в България. Дали е вярно или не незнам, а не съм се и опитвал да разбера. По табелката на врата разбрах, че е колата е произведена за износ, но не си спомням в кой завод. Първата ѝ регистрация тук е от 1981 г. Толкова за историята.

Обратно към боядисването.
Представих си „супер“ автомобила на едно две ретро събития, и там се запознах с едно момче, което беше с москвич 401 (тези дето са копие на опел кадет от преди войната). Беше боядисан наистина много хубаво и от дума на дума разбрах, че с това си вади хляба. Прескачам малко – след три месеца работа, колата беше пребоядисана в сегашния си цвят беше от каталога на фиат (да, наистина има лилав хинт).
Тук вече сме в пълния си блясък (на ретро парад в Бургас 2007) с изключение на боядисаните брони, но за тях по-нататък.



Лайсната която се вижда по дължина на колата я търсих шест години в ибей и бях супер щастлив като пристигна. Тасовете са от торино 1972, оригиналните не ми харесват, но си ги пазя (аз май нищо не изхвърлям, дори и да не ми трябва). Успях за няколко години да набавя всички оригинални хромирани детайли. Последните ги купих миналия месец.
Сетих се един забавен момент от моето битие с галаксито. Не помня точно, но май беше 2003 по време на ретро Розова долина. Бяхме строили колите на центъра в Стара Загора. Като нов и скромен участник непознаващ никой, чинно си стоях до колата и зяпах наоколо. По едно време чувам някакъв Глас да казва – Я, това е форд галакси от 65-та. Потрес и ужас, този пък откъде се взе. Няма „това не е ли…“ или „каква е тази кола“. Направо констатация. Още повече, че „Гласът“ гледаше колата отзад. А там дори форд не пишеше, бях сложил букви само отпред а за надписите галакси само си мечтаех още, струваха 75 долара парчето.  Досега обяснявах надълго и широко каква е колата на всеки втори.
-   Не е чайка,
-   И волга не е
-   Казва се форд галакси.
-   Няма друга такава в България и т.н.
Няма ама има, казва Гласът и ми показва черно бяла архивна снимка на форд галакси 1965 с варненски номер, от старите с четири осмици.
-   Ти кой си питам аз
-   Петър се казвам, и никой не знае повече за американските олдтаймери в България от мен.

Така се запознах с Пепи – peter1978.

Ще има трета част. Последна засега. До скоро










Август 08, 2012, 20:42:21
Отговор #9

Неактивен engineer

  • Публикации: 481
  • 1974 Москвич 412, 1969 Рила 1400
    • http://www.bgclassiccars.hit.bg
Браво Боби, страхотна тема се получава. Ето това се казва интересно представяне на автомобила, от Автокласика може да те вземат за пример. Панов опасен, не знаех, че по ретро мероприятия е ходил с пълен албум, с архивни фотоси.  ;D Това черното Галакси с номер ВБ 8888 седи още захвърлено в едно село до Варна, в темата "Очакващи смърт или спасение" бях качил една снимка. Даже тази архивната, дето Пешо ти я е показал, катно нищо може пак аз да съм я правил, когато колата беше във Варна. За нея се носи легендата, че е била на директора на БМФ навремето. Но да не те разсейвам допълнително, очакваме продължението на историята.