Когато купих галаксито, прегледах ходовата част и за мое учудване си беше в доста добро състояние. Така че не се наложи да се правят големи ремонти. Напълнихме задните амортисьори, и сменихме няколко тампона.
Така експлоатирах колата до края на 2010. За 8 години изминах около 15х км. Предполагам, че предимно от стоене, а не от хубавите ни пътища, състоянието ѝ се влоши много бързо. Все пак си беше 45 годишна. Така че зимата на 2010 реших, че е време за тотален ремонт.
За съжаление снимките от процеса на реставрация на ходовата част безвъзвратно се загубиха. За което много ме яд.
Смених всички маркучи и тръбички на спирачките, нови накладки, цилиндърчета и пружини. Всички тампони, накрайници, втулки, лагери и т.н. също бяха подменени или рециклирани. Ауспуховата система я преработихме, защото беше правена в някое механо. Струваме се че стана страхотно ще направя няколко снимки може би утре.
Понеже за известно време се заиграх с един Мини Купър и малко бях оставил галаксито в забвение се настроих за нови приключение миналото лято. Подготвях колата за Розова долина 2011, когато двигателя явно обиден, че 10 години все го пренебрегвам реши да ме бойкотира и приключенията останаха за в бъдеще време.
Ремонт на двигател, не е лъжица за моята уста и винаги се е налагало да прибягвам до чужда помощ. В първите години когато все още не познавах хора на които може да се разчита, доста майстори си показваха уменията. Реставрацията на ретро автомобил не се получава, ако се третира като стандартен ремонт на кола. Хората които се занимават с това общо взето не дооценено и неблагодарно дело, трябва преди всичко да го правят с желание и много любов, а не да го приемат като поредната кола влязла и излязла от сервиза или гаража. Трябва да се прилага и творчество и техническа мисъл, защото понякога се налага да се вземат нестандартни решения за даден проблем. Предполагам повечето от вас са минали по този път, но естествено аз не разсъждавах така в началото на моята авантюра с олдтаймерите. И аз като повечето новаци си мислех, че щом колата е стара разходите ще са малки и че всичко е давай газ и не му мисли.
Както споменах по горе през 2001 колата си вървеше и за мен нямаше смисъл да пипам двигателя. Сега вече знам, че съм направил грешка, но нали се учим цял живот.
Лятото на 2004 заминахме със семейството на море с галаксито. Първото голямо пътуване, супер изкарахме, но не мина без премеждия. Пътувах от Влас за Варна за конкурса дето Люси спомена. През цялото време валеше порой. А аз настъпвах здраво защото закъснявах за началото. Галаксито няма уред за температурата, когато е студено свети една синя лампа, като загрее угасва. Като прегрее трябва да светне червената. Както може би се досещате, не светна. Да бях я проверил, ама не. И така шпоря си в дъжда, нищо не се вижда от пътя. Както и да е пристигам на сборния пункт във Варна и като спрях гледам едни облаци излизат от решетката. Направо ми призля. Проверявам маслото – станало бяло. Супер, поглеждам радиатора - сцепен. Още по-голямо супер. Долях вода, мина събитието. На другия ден трябва да се прибирам към Влас. Неделя, нищо не работи. Намерих една бензиностанция с канал за смяна на масло. Викам си поне да сменя маслото да некарам с вода. Напълних и някакви бутилки с вода и на път. Спирах през 10 мин да доливам в радиатора и така до Бургас. Там някакъв познат на баща ми закара форда в сервиз. Сложиха ми радиатор от спринтер, измайсториха гарнитури, какво друго правиха незнам. Отивам да я взимам и да си тръгвам към Пловдив. Върви си колата, няма проблеми. Като пристигнах се оказа че съм карал на 3 цилиндъра, но стигнах. Айде пак в някакъв сервиз. Тука взеха малко по присърце работата, закрепиха двигателя. След две три години взе да тропа нещо особено като е студен, но аз бях решил да слагам осмак, така че си казах ще карам докато може, нищо повече не пипам.
Взех да се ровя в немския ибей, и купих един 351 инчов Windsor от Торино.
Ето го и него. Така стои от 2007. Човека ми предложи и скоростна кутия, но явно изпаднал в умопомрачение аз реших, че не ми трябва. Както и да е, проекта V8 се отложи понеже бях почнал да строя къща и финикийските знаци си вървяха по предназначение и за глезотии нямаше шанс.
До скоро