колега качи снимки и разкажи за пътешествието .
Ще се опитам накратко да опиша това малко пътешествие, въпрки че то се състоя в непрекъснато каране Smiley Потеглих на 01.08. в 4ч сутринта от Своге, пътя до София е около 40км и е в ужасно състояние, което ме изнерви и забави доста.
Когато хванах "подбалканския" път вече бях в идеално настроение, времето беше леко облачно и това ми помогна много, защото баирите Гълабец, Козница и Калофер са ужасни за изкачване, при Калоферския ме валя дъжд, но се добрах до яз.Копринка вечерта в 20;30ч, това са към 230км и реших, че е добро начало, до Бургас оставаха 200 и малко.
Точно преди Бургас обаче, където Подбалакнския път става магистрала усетих истинска умора и колко смазваща е жегата, там останах без вода и малко се изплаших, но се добрах до първото OMV преди Бургас в 18;30ч, от там изминах 20км до Крайморие, където бяха на море приятели от Своге. Много се зарадваха и бяха изумени от постижението, тяхната подкрепа и разговорите в една сенчеста кръчма на брега ме ободриха а на другия ден ме чакаше само кратък преход от 40км до Несебър, където останах при приятел на гости за една вечер.
Следващия ден пак не беше толкова тежък, защото отивах към Варна - само 100км Smiley. Доста трудено е прехвърлянето на Балкана до с.Баня, но аз все още имах сили и го минах леко, след това бях на плаж в Иракли. След добра почивка и обяд потеглих към Варна, по пътя спуках гума, но веднага оправих нещата, това което ме скапа там е неспиращия насрещен вятър.
Във Варна ме приюти приятел, за което съм много благодарен, отпочинах добре и на другата сутрин в 5ч потеглих към В.Търново, с което се започна втората част от пътуването. Тръгнах добре обаче умората и жегата казваха своето, губех сили доста бързо и всичко ставаше все по-трудно. Накъде около Търговище се почуствах наистина зле от дехидратация, пиех по 15л течност на ден и всичко се изпаряваше в миг и пак усещах голяма жажда и не ми достигаше въздух.
С доста усилия стигнах Търново, там спах при приятели, изкъпах се, хапнах и веднага легнах за да стана в 4ч на другия ден за най-тежкия етап а чух че и деня ще е адски горещ. В началото започнах повече от добре и минах 120км до с "Български извор" където има много хубаво заведения за хранене, хапнах доста добре и отделих час и 30м за почивка, защото жегата стана нетърпима а и деня напредваше, бях решил да се прибера на всяка цена. Обаче точно на изкачването при Ябланица си дадох сметка, че не е никак безопасно да се движа в това време, пак започна да ми прилошава и губех сили много бързо, водата която носех беше вряла, набрах си някакви дребни ябълки покрай пътя и с много мъка качих ужасно стръмната част до магистралата, там има много дълго спускане и си отпочинах.
Преди прохода "Витиня" вече цялото каране се превърна в една борба с умората и ужасната жега, левия крак ми се подби и започна да ме боли все повече...но минах всички тунели и докато се опомня се движех по "Ботевградско" към ЦГ София. Реших да си спестя пътя от София до Своге, защото е страшно разбит и вече беше доста тъмно, метнах се на последния Влак за Варна просто седях с една бира и исках само да се прибера у дома.
Тема: Няма ги вече ветераните (Прочетена 10606 пъти)