Нещата отиват към житейска философия. Което не е лошо. Много е хубаво млади хора да се занимават със стари автомобили.
Защото има много други лоши неща, с които човек може да се загроби. Да, загроби е правилната дума.
Всеки е имал и има свои детски мечти. При едни са осъществени, при други все още не. Аз, например, много исках чисто нова Лада 1600. Като на татко.
Първата си лична кола купих сам, но тогава бях вече на 20 години, имах работа и бях студент. Не беше нито нова- нито 1600. Стана ми ясно, че за такива мечти, човек трябва да е дорасъл. И за тези моменти. И ако искаш реализирана мечта, трябва много време, желание и упорство. Да се търси правилната кола, в търсеното състояние, след това да се пръсне на части и да се изгради отново. Само тогава ще е нова и ще се движи като нова. Всичко друго е мираж. Пък, каквото искате вярвайте. Това е.
После се захласнах по западн имарки. И то по най-кривите и противни творения на инженерната мисъл.
Едната от тях беше едно много луксозно, рядко и изключително ,,фрий лайф" Пежо. (не 504) Купих си такова, воден от емоция, а не от разум. И респективно - пак беше грешка. Не се оказа това, което очаквах. Нямах и финансовата възможност да се занимавам да го поправя. Много ме беше яд. Взех да си търся читава 123-ка междувременно. Това не ми попречи да търся отново. Само дето този път, без никаква цел и насоченост. Години минаха от тогава. Открих няколко такива, още по-зле от моята. Търпеливо си правех сметката. Изведнъж, излезе едно такова, ни в клин- ни в ръкав. Обаче, този път знаех какво купувам и какво да гледам. Озовах се случайно на точното място, при точния човек, в точното време и в необходимата готовност. Без да се налага да се лишавам от необходимите ежедневни нужди.
И не е правилно да се лишаваш от ежедневни необходимости, каквито има всеки човек. Да търпиш лишения, заради тръпката е мъчение. Трябва да си готов. В противен случай, никога няма да можеш да се отпуснеш свободно и да усетиш емоцията в пълната й сила.
А, младеж на 16-19 години със собствени средства, които сам изкарва с честен труд, не е способен да сътвори НИЩО. Не и без помощта на родители/роднини. Това мога да ти го гарантирам. Поне не толкова мащабно и дълбоко, колкото му се иска. Та, тогава идват компромисите. Дойдат ли компромисите, значи нещо пропускаш. А, това което пропускаш може да се окаже най-приятната и важна част от живота.
Пак ти казвам, щом ти е мечта, работи по въпроса. Аз и всички останали сме ,,ЗА". Но, дали мечтите не ни правят роби на самите тях ? Има три вида мечтатели. Първият вид стават роби на мечтите си и почти нямат личен живот заради това. Вторият вид са прекалено заети с ежедневието, за да се отдадат на такива приключения.. Третият вид са тези, които извеждат мечтите до край, правейки/съчетавайки ги с ежедневието си.
ПС Само искам да вметна, за да не ме нападнат излишно. Аз съм ,,ЗА" идеята ти. Но съм твърдо несъгласен за това, че такъв автомобил е подходящ за младежи и млади шофьори. Без да ми се сърдиш. Хубава, масивна, мощна и много бърза кола. За мен е твърде бърза, а не е като да не съм пътувал по Света и да не съм карал и по-големи литражи. Това си е расов автомобил за опитни водачи, които не целят, а ценят целия този потенциал и лукс.