Другата най-интересна кола на евента в НИМ бе разбира се, 1956 Кадилак Девил конвъртибъл, понастоящем собственост и стопанисван от НСО, от който държавата след Априлския пленум в 1956 год. внася 2 броя абс. идентични на версия и цветова гама вън и вътре, бройки.
И той както и Пулмана 600, според мен в посл 10-11 години е претърпял лек регрес по отн. на вид и техн. кондиция.
По оригиналната му и доста красива ментово зелена боя са се появили 2-3 дълги и дълбоки, макар и отн. тесни драскотини, които въпреки видимите опити за заличаване с пасти, е вече невъзможно да бъдат повърхностно коригирани.
Жестоката му комбинация в салона на бяла и светлозелена кожа също видимо е поизсъхнала и поизбледняла в последните години, което не е за учудване, предвид че известно количество абитуриентски и други задници, са се хлъзгали по нея в посл. десетилетие и половина.
Друг проблем, очакваем с течение на десетилетията е видимото пожълтяване на някои от белите винилови участъци в салона, дори и на тези, дето не са изложени на пряка слънчева светлина.
Хрома му също на места е съвсем леко помътнял и избледнял, което не се вижда тук на снимките, разбира се.
И при него е пообягнало, както и при кожата, нужното и на известни константни интервали, редовно пастиране.
Като техн. проблем бих отбелязал липсата на стабилен празен ход на мотора в топло състояние, които не толкова драматично нещо /аз поне съм оправял сходен проблем лесно по карба и устройството му за автоматичен смукач, на един 1960 Кади Девил/.
Най-наложително му е обаче сваляне на лявата цилиндрова глава, и смяна на гумички на клапани, или в по-лошия случай, смяна на сегменти на буталата.
Това понеже, левия му ауспух синее, макар и не много отявлено, но забележимо, и то постоянно.
Колата е с пълна дубъл екхост генерация, така че това синеене касае само левия блок цилиндри/, което и говори за горене на масло там, продиктувано или от заминали гумички на водачите на клапаните /много очакваемо след тези десетилетия/, или на дали фира маслени пръстени на някое/някои от левите бутала.
При всички тези дребни забележки, колата е в изумително добро оригинално състояние, и на пробег от само 35000 оригинални мили, така че вероятно е един от най-малко караните и в оригинален още с всичките и фабр. агрегати вид, 50-ски Кадилаци от всякакви версии, налични в света.