Класика в жанра е и "ладата на дядо"
http://frysco2103.snimka.bg/automobiles/lada1300s.655222.26421702 -тъмнобежов ВАЗ 2105, произведен 1983, когато тая кола е била новост дори и за СССР.Дядо ми е отишъл за 1500S, но понеже "справедливата" система за разпределение на автомобилите за народа с ред, е била абсолютно "некорумпирана", всичките били заети, запазени, скатани и така нататък и му казали-"Ето тук имаме едни върнати от Швеция... (за дефекти естествено, но това са го премълчали), експортни са, нов модел, други няма... ", а дядо като я видял се е стреснал-вика едно такова грозно, ръбато, на нищо не прилича.Били са с вуйчо ми, който е избрал бежовата, защото на бялата и "имало нещо на боята"(богато намазана с парафин).До 1991-1992, само дядо ми я караше и обгрижваше.За това време и беше избила вече ръжда по предните ръбове на калниците (другото просто още не се е виждало), човека правеше какво ли не за да скрие тоя позор.Возила ни е на море, при роднини в провинцията, по болниците когато сме били болни деца.След това я пое вуйчо, за когото и беше купена колата... резултата беше погромен, като ежедневка на млад бизнесмен, две кърпения, безброй катастрофи и така докато той не мина на модерната за 1998 Опел Вектра А.Резултата с вектрата беше абсолютно същия, но тя не е предмет на темата.Тогава ладата ни я оставиха на мен с братовчед ми, а аз лично имам заслуги за довършването на бавната и, мъчителна смърт.Покарвахме по полигона до чистотата в Западен парк, малко в гаража, където съборих цялата задна дясна вежда, та после правихме мазилка с кит и боядисвахме със спрейове.Стана петниста хиена, но ми бе простена глупоста да се опитам да я изкарам от гаража, без да изнеса предницата първо.Обаче още в първия ден като новоизлюпен шофьор с книжка, в разрез с всички съвети да карам само с опитен шофьор до мене, се заврях в натоварения център в час-пик и на може би петнадесетото кръстовище, без да знам такива "подробности" като външна температура, сцепление на полузаледена настилка и гуми чието единствено достойнство е че не спадат сами... повечето време... разбрах по трудния начин какво е дрифт, но не и как се овладява колата в дрифт.Резултата- 1:0 Лада петица, срещу Фиат уно.
http://frysco2103.snimka.bg/automobiles/lada1300s.655222.26421704Последва кърпене и пребоядисване, за което срам-не срам, нямах пари, поеха го дружно вуйчо ми, дядо ми и братовчед ми, а аз се постарах да помогна с части, които взимах на бартер за уокмени и тн.След това повече не съм я карал, логично, кой ще ми я даде при такива изпълнения.Братовчед ми я продаде на негов чичо, който я кара известно време, после я остави на улицата още доста време и наскоро я върна на вторични, като братовчед ми не му предаде офертата ми да си я откупя обратно... мисля че е било за добро.
Минаха години, докато се понауча да карам и с невъзвръщаеми заеми от роднини, си купих първата лично моя кола-Москвич 21412,
http://frysco2103.snimka.bg/automobiles/moskvich-21412.635593.26544536 приготвен за бракуване, но имащ добър външен вид-той ми показваше че външния вид не е съществен, но чак след още няколко коли го осъзнах.Тогава си мислех, че вече съм се научил да карам, но след като бутнах човек на пл.Велчова завера (какъв късмет и целувка от съдбата беше, че не го нараних лошо), се поопомних.Москвича карах 9 месеца и се върнах обратно на ладите... мислейки си че им разбирам