Та, намерихме съдействие от един човек от БАН. Запознах се с него в Пловдив преди 2 или 3 дни. Много уравновесен и малко луд чичо. Като видя, че собственикът е младеж - нещо му прищрака. Вика : ,, Работата е ясна". Какво му беше ясно, така и не сподели. Веднага ни свърза със БАН в София. МНОГО ТЕХНИКА има във БАН. Винаги ми е било интересно да общувам с хора от там.
Онези, като чуха се зачудиха, как в сегашно време някой ще ги занимава с баш тая глава. Определено нещо им стана. Давайте да видим, та давайте да видим.
Хайде, метнахме се до Столицата. Видяхме се, запознахме се. С единия от тях се оказа, че се познаваме покрай една друга Комунистическа марка. Не зная, дали аз си скубех косите, но пък те много се чесаха по побелелите коси и се чудеха, гледайки мазната глава, като дефицитна стока в ЦУМ. Захванаха се с голямо вдъхновение. Думите им бяха - ,, Господи, доживяхме и такава жива глава да видим отново". Това явно разбуди спомени. Започнаха да разказват разкази от тяхната младост, когато ходили по командировки в чужбина. Друг разказва, как и те били чупили такива двигатели.
Трети се хвали, че пък си вкарал такава кола и я карал дълги години в България по Татово време, трети пък имал дизелова.... мухабет стана.
Абсолютно всичко се разглоби по нея. Качиха я на интересна, подвижна маса - червен лъч, който опипва повърхнината и дисплей, който показва отклонение/кривина до хилядни от милиметъра. След това, шлайф и отново на лъчът. Водачите - те също ги мериха със червен лъч и ползваха много интересни машинки и джаджи. Леглата, работиха много по тях. Беше яко ровене в книжните лавици, тъмни помещения за инструменти....хаос. Трябваше да изкопаят леглата и да изградят отново цялата им геометрия. Извадиха какви ли не абразиви, какви ли не фрезери, какви ли не работи. После мериха пак със червени лъчи.
Клапаните - също пак мериха със електронни уреди (индикаторни часовници, обаче с дисплей), хлабини във водачите и пак мериха със червени лъчи на друга маса. Тунелът на главата - отново с червен лъч беше проверен и измерен. Нямаше нужда от корекция по него. Цялата работа, беше интересна. Просто подходиха на високо професионално и интелектуално ниво. Като изключим някои цветущи изрази, които единият проф. спомена докато разказваше, как му сипали нафта вместо бензин. Пътувал за морето и отбил през Пловдив. Някъде 87 или 88-ма година.
Имената на професори и сътрудници искам да запазя в тайна. Наистина, без баща ми и Вас, нямаше да се оправя сам. Крайно съм Ви благодарен. Толкова съм щастлив.
Ще взема да се присъединя към този БАН или МЕИ София и аз.
Остана последния проблем. Гарнитурата. Няма намиране. Оригиналната 3-слойна. Купих една за 35 лева. Да, за същия мотор е, но е обикновена еднослойна гарнитура, като на всеки обикновен двигател. Истинската си е 3-слойна, метална. Със обикновената, няма да го сглобя.
ПС Ще кача снимки после.