Литературна загадка

[hristo_t]

Това не е ли на Марко Ганчев. Май във втори клас го учихме. Годината да е била някъде към 1987 по това време.
Помня че бях втора смяна и се прибирах в един дъжд. Същата вечер България играеше мач със Шотландия и те ни биха с 1:0 с гол в края на мача.
След време разбрах че това е бил важен евроквалификационен мач и равният резултат ни е класирал за Евро 88.

[ivanboev]

Браво! Ето още един който помни какво се е учило във втори клас. А аз се притесних някой да не ми се смее

[ivanboev]

ЛЕВСКИ
-Бате, кой е тоя
синеок герой ?
-Левски, мило братче,
се нарича той.
В робство и неволя,
беден се родил,
но сърцат пораснал
малкият Васил.
Имал глас на славей
и орлов замах –
над селцата родни
спускал се без страх.
Неговите думи
вдигнали на крак
беден и заможен,
старец и хлапак.
Ободрил народа
В мъка и беда.
Готвил го да тръгне
в бой за свобода.
Но..узнал султанът,
побеснял от яд.
И потеря пратил
след юнака млад.
Криели го дебри,
пещери,скали.
Пазили го хора,
зверове, орли ..
Ех, братле расти ми,
бързо порасти-
смелостта на Левски
да добиеш ти.
На смелчака, братче,
всеки сторва път.
Смелите с ракети
утре ще летят.         Я сега малко по патриотично!!

[hydrometalique]

* Предупреждавам загадката е наистина трудна 

От вяра във живота накрай освободени,
свободни от надежди, от горести и страх,
в една молитва къса сме вси съединени:
благодарим на бога, че ний сме земен прах,
животът, че не е тук безкраен, нито вечен,
умрелият, че няма отново да живей !
Че морната рекичка, по пътя си предвечен,
покой намира сетен, в море кога се влей.

[hydrometalique]

Чакай, че докато пиша си написал нещо от Вазов и Епопея на забравените 

[hristo_t]

Цветан Ангелов. Така не започваше ли книгата "Апостола в премеждие"?

[hydrometalique]

Опс, грешка моя, нистина е Цветан Ангелов ...

[ivan_valchev]

Питаш ме, защо съм аз

дохождал нощя у вас,

как съм скочил през плета

и що щял съм да крада.

 

Кат мъжът ти не съм стар

да не видя в темна нощ:

аз си имам за другар

на поясът остър нож.

 

Нощ бе темна като рог,

примъкнах се като смок:

слушам, гледам - сички спят,

спеше си и ти с мъжът.

 

Там в градина аз седнах,

в ръка силна нож стиснах:

ще излезе, рекох той,

ще изпита гневът мой.

 

Гледам вкъщи свещ гори,

вие спите - мен в гърди

силен пламък, яд гори

и гняв ще ме умори.

 

Впил съм очи във свещта,

а не виждам, че нощта

превали се и мина

и зора се веч сипна.

 

Славей песен си запя:

с радост среща той зора:

през прозорецът глава

се показа и засмя.

 

Тебе тутакси познах

и тогаз се чак стреснах:

"Друг път", славею казах

и през плетът пак скокнах.

 

Ето защо идвах аз

в темна нощ и грозен час:

ще умре един от нас -

ил мъжът ти, или аз!

[fulcrum]

Ней - Христо Ботев.

[ivanboev]

А това откъсче от кое известно произведение е?

Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде навръх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторья кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът