Автор Тема: Стари фотоси от света  (Прочетена 467569 пъти)

0 Потребители и 8 Гости преглежда(т) тази тема.

Юли 07, 2017, 09:34:15
Отговор #310

Неактивен Nik1600GT

  • Публикации: 1170
Хайде още една въздухарска история и от мен! На другия полюс е, пак за студ и лед става дума и е повече от интерсна мисля.

Антарктида 1  или нещо като "мибилизиран" битъл в ледената прегръдка на Антарктида  :)

През 1962 г. ANARE (Австралийската Национална Антрактическа Изследователска Експедиция) търси евтин моторизиран транспорт, който да допълва кучешките впрягове и тежките машини в Маусън, Антарктика,  по крайбрежието на MacRobertson Land, на 150 километра южно от антарктическия кръг. Транспортът в "Маусън" включва обикновено кучешки шейни, мотоциклети и трактори. Но всички те имат своите граници. Мотоциклетите могат да превозват само малки товари. Тракторите могат да работят при максимална скорост от 5 км / ч и да използват прекалено много гориво. Кучешките впрягове изискват непрекъсната грижа и могот да бъдат управлявани само от някой, който има опит.
През ноември 1962 г. лидерът на експедицията за 1963 г. е младия инженер Рей Макмеън. Докато се подготвя в "Анаре Хо" в Мелбърн, той прочел, че в Маусън имало няколко машини с водно охлаждане; Един трактор Ferguson и  Bedford камион. Той смята, че ако те се използват успешно около станцията, тогава защо въздухарът на VW да не е подходящ за някои функции "около станцията"? Вдига телефона и се обажда в маркетинговия офис на "Фолксваген Австралия" в Клейтън. Рей разговаря с кадет маркетинг лице, наречено Graham Massingham. Рей го попита дали VWA ще си сътрудничи с тях и ще им заеме VW Beetle, който да вземе в Mawson за годината.
Рей е поканен на Клейтън, а австралийският Ruby Red 1962½ модел Beetle е избран произволно от партида, направена през декември 1962 г. Цветът е избран така, че колата да се откроява на снежната покривка. Антарктическите кораби за доставка са боядисани червено по същата причина.
След това сервизът в "Клейтън" започва много сериозна „ледена“ подготовката на антарктическия Beetle - процес, непознат в горещата Австралия. Лагерите на коляновия вал са сменени със специални европейски "зимни" лагери за изключително ниски температурни условия, като тези в Норвегия и Финландия. Изпускателните колектори бяха обвити с азбестова изолация за подпомагане на първоначалното загряване. Лагерите на предните колела са смазани с литиева смазка за зимни условия. VW е снабден с чифт „тежкотоварни“ акумулатори свързани серийно, така че стартирането може да се постигне при 12 волта през 6-волтовия стартер, но останалата част от електрическата система остава 6 волта. Батериите са  увити във вълнен филц. Алуминиеви „затварящи плочи“ са монтирани върху отворите за въздух и т.н. На таблото за управление се монтират амперметър и манометър. Поставени са задни гуми  Dunlop Wintertread и в резервните части са включени пълни комплекти снежни вериги. Монтиран е и теглич.
Първоначално VWA слага  BP 10W / 30 Winter Multigrade масло, но по-късно се оказа твърде гъсто и неподходящо за тежките условия на Антарктика, така че впоследствие следва смяна с  5-ZZ, който е описано с вискозен почти като на… керосин. Двигателят на VW е ОК с това масло в Антарктика, което иначе е нещо като …  вода.
Подготовка на VW за антарктическата експедиция е повече от сериозна. Автомобилът е доставен с кутия с общи резервни части и резервни колела, както и с качествена кино камера Bolex. На вратите са залепени големи ANARE стикери, а специални алуминиеви щампи с марка "ANTARCTICA 1" са направени и монтирани отпред и отзад. Volkswagen Australasia покрива всички разходи по модифицирането и резервните части.
След събирането и инспекцията от Ray McMahon VW е натоварен на борда на кораба за доставки "Nella Dan" в Порт Мелбърн и е изпратен на 6,100 км южно от Маусън. През януари 1963 г. е разтоварен с доставките други доставки за базата. Инженерите пълнят резервоара с бензин BP, който се оказва ОК за местните условия.
Следва тест! Първоначални пробна експлоатация, включително 35-километрово кръгово пътешествие до вътрешната площадка Rumdoodle на ледното плато над стацията. VWто го прави за 65 минути, което си е почти рекорд за тамошните условия. Зад станцията Маусън е имало много стръмен снежен склон, който трябва да се изкачи, за да стигне до платото. Мнозина са се съмнявали, включително и капитанът на "Нела Дан", Рей Макмеън, че този битъл ще се изкачи. Но той просто го прави.
Официалният фотограф на ANARE Джеф Мерил прави няколко снимки на VWто в Маусън, на пистата в Rumdoodle и на няколко зашеметяващи места наблизо, които показват красотата на Антарктика (с VW в рамката). Той също така заснема първите 500 фута филмов материал. Те са взета с Нела Дан, който отпътува от Маусън в края на февруари и се връща в Хобарт. Тези първи снимки предизвикат изключителен ивтерес и са използвани в низ от реклами и промоции на VW.
VWто прекарва цялата година в "Маусън", „състезаващо“ се с кучешки впрягове, Caterpillars и Snowtracs-сове с Porsche 356-двигателни. Подложено на сухи снегове, леденостудено време с температури до минус -50 градуса С и ветрове до 200 км / ч, оказа се, че се движи отлично около станцията и прави кратки траверси в ледника. Дори се изкачва  на покрити със сняг хълмове, които трудно се изкачват пеш, поради потъващия сняг. С въздушно охлаждане никога не замръзва и е имунизирано от „прахов сняг“, който в Маусън е толкова фин, че можеше да пробие дупки.
Учените скоро се влюбват в VWто и го кръщават "червения терор", но официално битъла е известен като Антарктика 1. VW Australia го нарича "първата производствена кола, която ще посети Антарктида". Той е използван за множество цели и в рамките на ограниченията му се оказа изключително полезен. С веригите за сняг на четирите колела може да се използва за всичко, от транспортиране на материали до полеви екипи, за теглене на скиори около базата, за такси от и до летището в Rumdoodle,  и … за тестване дебелината на леда.
Кино камера е използвана, за да направи очарователен кратък 16 мм филм, наречен Антарктика 1, който е много популярен по това време в Австралия и по света. В колекцията на Националната библиотека на Австралия има оригинално копие. Издадена е и по-кратка версия, наречена Taxi to Rumdoodle, разказана от известния телевизионен редактор на Сидни Roger Climpson.
Най-голямото разстояние, което VWта е пътувало в една посока е около 20 километра, но през дванадесетте месеца на „службата“ обхваща общо около 2100 километра.
В началото са направени няколко залога, че колата няма да се справи с наклона на леда зад гарата, но това бързо се опровергава, когато колата, снабдена с вериги на задните колела, просто го прави без никакви притеснения. VWто вече държи неофициалния рекорд за най-доброто време от Rumdoodle до Mawson, време от 50 минути за 20 км! Следват още много интерсни случки и вярна служба под занамената на …Антрактика.
Когато приключва експедицията от 1963 г. червената Антарктика 1 е натоварена на "Нела Дан" и се връща в Австралия след 1г., заедно с членовете на експедицията.
Корабът застава в Хобарт през февруари 1964 г., членовете на експедицията слизат, докато VWто остава на борда. Те са посрещнати от представители на "Фолксваген Австралия“.
След това "Нела Дан" продължава към Fremantle в Западна Австралия, където Антарктика 1 е разтоварена и посрещната от дистрибуторите на VWА както и от представители "BP".
Антарктида 1 e „размразен“ от представителите на VWА, „демобилизирана“ и изпратена в Мелбърн. Прави промоционални посещения из градовете и търговските представителства на  основните градове в щата Виктория  няколко месеца.
Историята на Антарктика 1 не свършва тук. След промоционалната обиколка на VW Australasia, колата е предадена на BP Rally. Антарктика 1 е подготвен и е участвал в рали от 1964 г. в югоизточната част на Австралия, с пилот Рей Кристи и навигатор Джо Dunlop. Конкуренцията е била от 42 други коли по трасе  3,500 км. Участвали са и няклоко други Volkswagens. Всички водещи производители на автомобили са били представени.
Невероятно, но е документирано, битъла на Кристи и Дънлоп Бътъл, които все още носи номера си „ANTARCTICA 1", печели първото място, като побеждаваха всички участници. Все още е с оригиналната Ruby Red боя и логото ANARE на вратите, заедно със зеленото и жълто "BP Rally" decals и неговия номер, 32. Вече има и „ викторианска“ регистрация с номер HZB-624. И всичко това по-малко от три месеца след като се е завърнал от едногодишна ексепиция  на Антарктида. Хърби отново е победител! И не на шега.
Едва ли е съвпадение фактът, че най-високата продажна година на Volkswagen в Австралия във ерата на въздухарите (22 293 бръмбари и 31 419 VW) е 1964 - годината, в която Антарктика 1 се е завърнала от Маусън.
Антарктика 1 отново е показан в редица представителства на VW, можел е да се види и паркиран и на различни бензиностанции на BP, спонсорът на Ралито от 1964 г.
И така няколко години докато  рубиненочервенната Антарктика 1 просто …  изчезва.
Легендите разказват, че по-стари жители на щата Виктория си спомнят да са виждали рубинено-червения битъл в Сеймор през 1966 г., но никой не може да си спомни точно какво се е случило с нея.
Всички опити за проследяване на тази кола днес са неуспешни. Никой не може да установи къде се е явил за последен път или кой го е притежавал. Също така не е имало късмет да се проследи колата и по номерата HZB-624. Архивите от тази епоха са унищожени или загубени през 80-те години. Никой не знае дали старото червено VW все още съществува някъде.
Най-старият персонал на днешния Progessive Motors Nissan, на мястото където навремето за последно е виждана Антарктика 1, не си спомня нищо. Въпреки това има анекдотични доказателства, че когато мястото е бели реконструрано през 70-те години, редица стари VWs са били погребани на място. Възможно е Антарктика 1 да е една от тези "погребани" коли и сега да лежи някъде под дилъра на Nissan. Кой знае?
През 2002 г. е направен последен официален опит от Бил Мур и Стив Мюлер да се издири  Антарктида 1. Посетен е отново Сиймор и е разговаряно с дилъра на "Нисан" и с толкова "стари муцуни", колкото са намерени. Но всичките е напразно. Вместо това те откриват още един 1962½ Beetle, който е произведен същия месец като оригинала, и така решават да построят точна реплика.
Получава се изключително добра и точна реплика, като голяма част от оригиналните детайли са пресъздадени.
Репликата получава добри отзиви в Сидни, след което е изпратена до Германия през 2003 г. за участие "Бад Камберг" и обиколка на VW Волфсбург. След известни промоционални изяви репликата е продадена на немски колекционер с връзки към музея "Волфсбург автострат". Предоставени са и архиви на VW с литература от австралийската Антарктика 1, периодични снимки и копие от 16-милиметровия филм, заснет в Маусън. Репликата остава в Германия и би трябвало да е достъпна за показване в музея на VW.



















 
« Последна редакция: Юли 07, 2017, 10:08:04 от Nik1600GT »

Юли 07, 2017, 11:40:21
Отговор #311

Неактивен орлича

  • Публикации: 15
Не очаквах да сте толкова досетливи и наблюдателни, а детективските разсъждения на колегата за натовския самолет ме изумиха!  :o
Американската база е в Кефлавик, служещите там са си купували коли от Исландия. Всякакви. Ето какви обяви е имало през 80-те в техния вътрешен вестник White Falcon (с поздрав за Шкодаджийте ;) )





Хайде, че разводних темата достатъчно, стана като за форум на Трабант  ::) 





Юли 07, 2017, 12:25:27
Отговор #312

Неактивен krankenstein

  • Публикации: 7182
Историята за костенурката - първата лека кола, покорила южния полюс изглежда интересна, дано ми остане време да я изчета цялата :)
Явно там е имало и Шкода-фенове!..Дали са праснали някое купе 1100...? :-X
Не бих казал, че това извращение е дело на Шкода фен, по-скоро човекът е искал Ел Камино, но парите са му стигали само за Шкода ;)
Теория - това е, когато знаеш всичко, но нищо не работи.
Практика - това е, когато всичко работи, но не знаеш защо.

Юли 19, 2017, 19:15:34
Отговор #313

Активен dan4oteto

  • Публикации: 18069
  • Йордан Георгиев

Август 04, 2017, 18:07:05
Отговор #314

Активен dan4oteto

  • Публикации: 18069
  • Йордан Георгиев

Август 25, 2017, 00:05:49
Отговор #315

Активен dan4oteto

  • Публикации: 18069
  • Йордан Георгиев

Август 26, 2017, 00:08:21
Отговор #316

Активен dan4oteto

  • Публикации: 18069
  • Йордан Георгиев
New York City (1900)



За по-любознателните, това е мястото в днешно време ;)

https://www.google.bg/maps/@40.7058206,-74.0111635,3a,75y,29.61h,90.94t/data=!3m6!1e1!3m4!1sWXbFC0RxnlFKXL9q1pOYLA!2e0!7i13312!8i6656?hl=bg
« Последна редакция: Август 26, 2017, 00:11:14 от dan4oteto »

Август 26, 2017, 10:02:22
Отговор #317

Неактивен michev

  • Публикации: 2561
  • only rear wheel drive
Жалко за сградите в ляво, много по-хубави са били от тези сега. И аз обичам да правя такива сравнения по стари снимки и мапса.

Август 26, 2017, 22:14:00
Отговор #318

Активен dan4oteto

  • Публикации: 18069
  • Йордан Георгиев
Жалко за сградите в ляво, много по-хубави са били от тези сега. И аз обичам да правя такива сравнения по стари снимки и мапса.

Ами да, като цяло Ню Йорк е бил пълен с подобни сгради, като предполагам не малка част са запазени до днес.
От сградите видими на снимката, единствено запазена в автентичен вид е тази вдясно с масивните колони (зад табелата United Cigars). Любопитен факт е, че дори тротоарното пространство е запазено 1:1 и до днес, въпреки че в момента тази улица е пешеходна зона :)

Август 27, 2017, 00:07:30
Отговор #319

Неактивен michev

  • Публикации: 2561
  • only rear wheel drive
Да, установих го и аз, поразходих се виртуално по улицата :D