Тия в Нова Зеландия не са единствени.
Като оставим настрана Западна и Централна Европа, Скандинавските страни и Острова, където соц. производителите, смело можем да кажем, да техните производствени възможности, се скъсват от продажби в 70-те и 80-те, Лади са продавани успешно на другите краища на света и в Канада, Мексико, и цяла Латинска и Южна Америка.
И разбира се, може да вметнем, че още преди това, в края на 60-те и нач. на 70-те, са продавани успешно в някои от тия страни, и Москвичи.
Ами карало ги е клиентите да ги купуват, напълно разбираемо извън всякакви идеологически предразсъдъци и теории, безапелационното им съотношение на цена, спрямо експлоатационни качества.
в Долния среден клас тогава абс. всички други предложения, вкл. и за тогава считаните за евтини японски коли, са били драстично по-скъпи.
Ако човек се разрови детайлно по Нета, ще ги открие тогавашните експортни цени на Ладите от разни разновидности, спрямо техните английски, италиански, японски, и прочее еквиваленти.
Ако се хванем с тази Лада 2104, тя в средата на 80-те год. е струвала на световните пазари, еквивалента под/над 4000 долара базова цена.
За тая цена, не дори и за за 5-6-7000 долара, човек не е могъл в тия страни да си купи еквивалентно 5-врато комби, дори и в този отн. малък кубиков клас.
Ха, то дори Югото, като дебютира в 1982-83 год. /ако не греша/ в САЩ, първата му рекламна цена е била 3999 долара.
Така че Ладите за тия смешни хилядарки, са си били бая коли, плюс подкрепени като нови все пак с фабрична гаранция, от отн. оборотни и доказани дилъри, с достатъчно и налични сервизни бази.