Ами в София, както писах, най-голямата фирма за ремонти на такива полуоски е фирма Жизет.
Те ми оферирах нова изработка на полуоска.
Но преди време, за Поршенцето ми 924 ми бяха правили полуоски, и термичната им закалка беше толкова зле, че само след 3 месеца каретата се разхлопаха повече, отколкото допреди след 20 год експлоатация се бяха разхлопали.
Та на тия Жизет вече им няма доверие.
А на тази фурма- Дурга, ти техен тел или тяхна Нет страница дали им имаш случайно?
От научен интерес бих им се обадил просто така, за консултация.
Иначе да, както казва колегата Фулкръм,
съвестното струговане и закаляване, даже и да станат, може и да ми излезнат над цената на една нова стандартна полуоска за конкретната кола.
А наистина проблема е да не се скъса баш до заварката, ако се прави тоя експеримент...
Особено както ще лагерува пак на заварката, най-близките места ще са най-уязвими.
Защо се притесняваш от това, че заготовките за нова полуоска са незакалени? То за обработката няма как да са закалени! Като ти я направят точно същата, после отиваш при термистите и готово. А това да се завари... струва ми се абсурд, особено пък за мощна американска кола. Оригиналната, фабрично здрава част не е издържала, та заварка ли... Толкова ли е дефицитно новото, че в такива приключения трябва да се впускаш?
Хм, ами всъщност не е толкова скъпа новата.
Заводска Фордова е около 120 долара, а с отстъпки дето мога да ползвам от мои познати майстори клиенти на големите доставчици в САЩ, ще е към 100 долара.
Но не цената е толкова проблемна, а че пращането на въздушна поща от САЩ ще е отн. скъпо, понеже полуоската е тежка.
Но по принцип, заводските полуоски на Форд, даже и нови, са същия афиф, като тази дето скъсах.
За предпочитане е да взема уякчена, ако купувам нова, ама тогава трябва да са два броя.
Пък и цената става вече доста, дори ина брой.
От разни производители, Хеви-Дюти полуоските за Мустанг са по 200-300-400 долара бройката.
Ами причините да се размисля за ремонт за няколко.
Основната е, че абс. всички заводски заготовки на големите американски Концерни, вкл и Форд, са закалени прилично неравномерно и едностранчиво и затова се късат редовно.
Примерно тази ако се види детайлно на живо, се забелязва закаленост на участъците по над 2 мм дебелина, а на места е само 1 мм под повърхността.
Същата неравномерност имаше и полуоската от Понтиака ми, която скъсах преди 2 години.
Иначе тази идея, че нова полуоска като се направи тук на струг, после може да се закали, ми звучи добре.
Просто не се бях сещал, че процеса може да се направи в 2 фази и в два сервиза.
Макар че опра ли до изработка на нова полуоска и после закаляване, по-добре да търся някоя ползвана тук, ще е по лесно евентуално.
Лошото е, че в БГ-то, наличните два броя конкретни модела Станги като моя модел, които се продават на части, засега не ми вършат работа.
На първия, един в Плевен, полуоските са друга версия, а на втория, един в Бургас, собственика го мързи да ги сваля, вече 2-ри месец.
Та затова се бях замислил за заваряване.
Иначе колегата е прав, че на мястото, точно дето лагерува да се заварявя, е спорно колко ще издържи.
Въпреки че след фрезенка на това скъсано място, и заваряването, посукаността на скъсването няма да я има.
Доколкото поне го виждам наживо, посукването е ограничено само в рамките на половин сантиметър, иначе е абс права полуоската.
То по принцип тази кола, по-новия ми 3, 8 литров Станг, не е с особено силен мотор, към 150-160 коня е серийно, а и въртящия момент не е голям, под 300 Нютон метра прави мотора.
Така че натоварването на полуската поне на въртящ момент не голямо.
Е, ударите дето търпи от дупките, разбира се биха били друго нещо.