У нас в България доста смело се ползват думите "автомобилен музей" за обозначаване на разни, с извинение, шротплацове.
Музеят е институция, създадена да опазва, съхранява и реставрира някакви исторически ценности, както и да развива научна дейност по темата. За целта трябва да разполага със съответната материална база, както и с нужния брой квалифицирани специалисти. Музеят като институция не извършва търговия с произведенията, изложени в него.
В крайна сметка някой си (Пенчо, Генчо или Тренчо) си купува коли за скрап на цената на скрапа. Слага ги в един двор и казва - "Те това е музейо, насам народе!". Подразбира се, че "експонатите" се и продават. И се почва една велика търговия. Идва Мунчо и си купува двигател, идва после Гунчо и си сваля стъкла и лайстни. Всичко естествено стои навън и за 3-4 години и малкото читави колици стават само за скрап. Или за "реставрация". Какво да му реставрираш на един изгнил разкапан леген - ширпотреба, не знам, ама има си реставратори. Вземат си такъв един евтин боклук и си го правят после по 5-6-10 години и накрая нищо не излиза и отива където му е мястото - на пункта.
Само в София знам за поне 3 такива "музея", 2 от които в последно време върнаха за скрап неразпродадените "експонати" и приключиха с "музейното дело".
За да е музеят музей, трябва да е факт още една дребна подробност - всичко, което е вътре като експонат, да има ясна собственост и да е съвършено легално. А у нас, съм чувал (само съм чувал), че имало коли по дворовете, дето нямат документи. Една данъчна и полицейска проверка и сбогом, Гиргино. Няма как да изложиш официално коли без документи. Ама за да имат документи, трябват не малко пари, за да купиш коли с документи, да си ги прехвърлиш, и така нататъка, и да ги излагаш. А събирачите не обичат да дават. За взимане - всеки вика дай, ама като трябва да се плаща... Знаете как е.
После, за реставрацията, трябва работилница и компетентни хора да я вършат. Частен колекционер поне в България, няма как да поддържа реставрационна работилница и да реставрира коли, без да ги продава. Те са единици - броят се на пръсти - хората, които реставрират коли със собствени работници и ги продават, та какво остава и да не продават...
По темата за научната дейност и за квалифицираните кадри. Тука пък е съвсем зле положението. Знаете как никой не обича да чете у нас, какво остава да напише някакво изследване. То масата "колекционери" дори не знаят какво точно притежават както автомобил - на какви глупости съм се наслушал, и то за масови марки, за които има всичко като документация и е елементарно нещата да се знаят. Да де, ама друго си е да лъжеш баламите с рибарски истории.
И накрая - материална база. За съхранение на коли трябва закрито и отоплявано помещение. Това струва безумно много. В двора, в калта, под дъжда и снега, старите коли се разкапват за нула време - за 3-4 години и край.
От гореказаното - сетете се сами защо в България единственият собственик на музеи, е държавата... За такова нещо трябват не много, а адски много пари, и единствено държавата може да изгради и да плаща разходите на един музей. Повярвайте ми - имам достатъчно информация. Да, в чужбина има и частни музеи, но и там са рядкост. Другото са просто колекции. Идва Гюнтер, плаща и експоната заминава нанякъде, ако държавата разреши - така е в цивилизования свят. У нас за произведения на изкуството е така, но специално за автомобилите май няма ограничение, така че търговията си върви смело и безотговорно без никакви санкции.
Та така - аз си мисля, че вместо "Музей" е по-правилно да се каже, че някой има колекция, и ще я показва (и продава) някъде си. Да му пожелаем успех и дано делото не завърши по обичайния начин - колите да поседят в някой двор и айде за желязо...