В течение на годините, вкл. и в деня на офиц. премиера на в140 през месец Май 1991 год, съм покарвал и двете основни моторизации на в140- 600 СЕ и еС600, вкл. от тях и ранния 12-так с 400 и нещо коня, и по-късния им 12-так с 390 и нещо коня, и не са ме впечатлявали много на вървежка, поне не спрямо 320 конявия 500 мотор.
Е, освен в диапазоните 180-240 км/ч, където 1 литър отгоре кубатура, и 4 свещи и инжектора в повече, си оказваха влиянието.
Но, още по-малко от вървежката съм се впечатлявал от звука на 600.
За разлика от дотогавашните 12-таци на Ягуар, че и на БМВ, звучащи, британския- вълшебно, а немския- приятно, като им дадеш пълна газ, тоя на Бенц, просто не бръмчеше никак. Поне не никак добре и приятно, хеле пък- спортно.
Но с помощта на тая тук поотворена система, и с ауспуфни колектори с равна дължина като на Зондите /само за втори път в световната история, успешно така изконструирани такива колектори за моторния отсег на в140, според агитката в клипа/, тоя кораб наистина запищя като някой късно 90-ски ЛеМански ЦЛК-ГТР.