Ееее,аз там видях,ама нещо повече наистина като снимки и нифо,че като гледам и стария черен номер,абе ...тръпка!
Извинявам се за забавянето
Ето накратко историята: през лятото на 2012 по следите на един слух за съществуването на Победа в гр.Сливница, заедно с колегите Иван Минков и Стоян М20 маниак се озовахме в двора на бай Сандо, който според платения ни мургав гид "има едно такова, май Победа е"
Е, не беше баш Победа, но при повдигането на крайчеца на покривалото, като видях буфер на бронята, сърцето ми прескочи няколко удара, викам си сега ако се покаже и "звездата на Жуков"
, а дано, ама надали - и звезда не се показа, но втора серия пак си е сравнително рядка....та преговори, преговори ( няма и година и кусур) и хоп...разбрахме се....."ама следващите две седмици съм овчар и нямам време да се занимавам"?!? ( е това да си си надвил над масрафа, да нямаш време за няколко хиляди лева, ама..)...след година и кусур какво са две седмици
Минаха някак си и тия шибани две седмици и хоп ...."загубил съм ѝ ВСИЧКИ документи"...няма проблем, нали съм безработен, навъртях няколко курса София-Сливница, взимам бай Сандо, връщам бай Сандо ( щото рейса е много страшен и се губи много време ) и хоп...нотариуса в Сливница ни поиска още едно кило документи, включително кръщелното на свети Йоан Кръстител и акта за раждане на Омир....няма проблем, звъня на близък нотариус в София ( естествено няма нужда от последното кило документи, кръщелното и акта за раждане) и хоп... тъкмо да тръгнем, се оказва, че жената на бай Сандо е болна от диабет и ходи до тоалетна през петнайсет минути и не иска да пътува до София
Стискам зъбки, броя до десет, ровя, ровя и изваждам последния ми останал грам търпение...напъвам нещо като усмивка и след трийсет минути съм ги убедил, качвам ги в колата и взимам Сливница-София за 7/седем/ минути..."Бай Сандо, возили ли са те с 220клм/ч" - " Не са"- " Еее, сега те возят"...бай Сандо цъка, цъка невярващо, гледа километража, сваля каскета и заключава " Дееба и швабите, не се усеща"
и хоп...след още седем минути бяхме при нотариуса, там двайсет минути ( включително плащане на данък придобиване в близката банка) и след още двайсет бяхме обратно в Сливница. На другия ден малко платформа, малко КАТ и хоп...колата в гаража, колко лесно, нали?
Ето го и бай Сандо, благодаря на човека, че е съхранил колата в това ѝ чудесно състояние ( за кола на 54години ). Колата е била на партийния секретар на Сливница и бай Сандо я е купил, ставайки първия ѝ цивилен собственик, аз съм втория:)))
Ето ни в КАТ
Добре дошла вкъщи, мила