Автор Тема: Opel Ascona B 1980 - Моята кола  (Прочетена 39042 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Януари 25, 2013, 15:30:02
Прочетена 39042 пъти

Неактивен flux

  • Публикации: 169
Здравейте на всички.

Не съм писал във форума по необясними, дори за самия мен причини. Може би, защото няма да ми стигне времето до края на вечерта или може би, защото колата в момента седи кротко пред блока, докато се возя на някакво 'модерно' съоръжение- та ме хвана носталгия... и аз не знам.

Собственник съм на аскона Б 4 врати. Имам я от вече 4 години или от 2009. Преди нея имах Opel Manta B CC за около 1 година- навъртях и 200 км. - основно пред блока.
Така и не я направих във вид, в който да ме кефи. Смених и едни скорости, че 4-та плюеше и после я продадох. Мога да кажа, че първата ми кола бе манта, но асконата бе първата кола, с която имах преживявания- съответно и спомени.
Продадох мантата - парите в джоба и газ за Плевен, за да си прибера асконата, която бях запазил по телефона- без дори да видя- само по снимка.
Бат Миро- предишния собственник се оказа много свестен тип, помогна ми с прегледа- бутнахме я за да я вкараме на канала- стартера не работеше.
Направихме и някаква застраховка, винетка си купих- годишна, просто бях решил, че ще карам тази кола. Заредих на бензиностанцията на изхода на Плевен- съответно 95, че тогава още нямаше тъпа газова. Сложих си едни цайки и потеглих- право към залеза или с други думи... към София. Това няма да го забравя, още си го спомням- кристално ясно.
По пътя не гасих колата, за да не ме оставих някъде, влязох в София след около 3 часа, още не помня защо не по Ботевградско и в кое село попаднах. Вече валеше дъжд, на едно колело настъпих повече- колата съответно поднесе. Отначало се стреснах, но после си казах- ТОВА Е МОЯТА КОЛА. Тръпка човече, беше яко.
Прибрах се благополучно, а на следващата вечер повозих двама приятели- за да видят с какво съм се сдобил- то аз още ня бях наясно. Давах и газ само направо- още ме беше страх по завоите. Съответно гърнето се откачи- нямаше задно- само първите две. В петък щях да си пътувам за Пловдив, за да я прехвърля. Не ме питайте как съм я палил с повреден стартер и сам. Едвам я вкарах в една работилница за гърнета- на бутане. Офертата 180 лв.- ремонт или 40лв. за кръпка- викам давай кръпката и да си ходя. Направи ми колата, сипах 95, взех един приятел(той уж да се прибере по- удобно, а аз да имам жива сила) и хайде към Пловдив. На бензиностанцията запали, но на влизане в града - проблем, спрях на една пешеходна, изгасна и пак... повредения стартер. Този път не бях сам, бутнахме и тръгнах.
На следващия ден отремонтирах стартера-60 лв. и сложих задно гърне- 80. Това бяха първите ъпдейти по колата.
Истинския тунинг започна - Пловдивския номер. Идеята ми за колата беше- бюджетно решение, което да отремонтирам сам когато мога- все пак бях студент и нямаше как да си позволя скъп автомобил, а и не исках.
В КАТ ми създадоха проблем- номера на шасито е отдясно- където съответно беше кърпена- 4 цифри не си личат. Влизай на канал 1. За сведение на незапознатите в КАТ Пловдив канал 1 има само вход- изход- не. Гледаха, гмурка се отдолу и след 2 часа началника на КАТ ме повика. Момче, ти тая кола ще я реставрираш ли, колкото ти платиха да я купиш, скраб голяма....знаете как е предполагам. Аз наведох глава, бях си взел книгата на Haynes за да им покажа, че мотора ми е 1.9S - следователно е 90 к. с., а не както пишеше в стария талон 110. Смяха ми - момчето и книга си донесло. Накрая получих следната оферта. Пускаме те така или ти набиваме нов номер на шасито срещу 80 лв. Да, но от къде тази космична сума, викам ако мога да мина така... и чудо- новите номера бяха факт.
Беше супер щастлив ден за мен и моя милост- бях собственник на асконата и имах документ, който го потвърждаваше. Може би се радвах толкова, защото не прехвърлих мантата навреме и в момента, в който отидох при нотариуса със талона на името на стария собственник разбрах, че не мога да я прехвърля, понеже не съм я регистрирал- нито в кат, нито в данъчното. От къде ти да знам- хлапешка работа, както би казала баба ми.
Е добре, вече имах аскона, сложих и газова- нали съм студент да се движа евтино, от къде да предположа, че е по- добре да сменя първо кабели или свещи, да не говорим за други неща като амортисьори, шарнири, кормилна рейка....
Давах газ по пловдивските улици и се оглеждах за ъпгрейди. Основно исках- липа отзад, огледала Engelman както и джанти. Трябваше да сменя амортисьорите, че се люлееше, абе скраб голяма, ама аз и се кефих. Първите и джанти купих също от Плевен, ето и снимки с тях:



Така врътнах на колата около 7000км. Е смених маслото де и амортисьорите. Ходих до при баба и дядо- Попово в северна България, оттам газ до Варна. Взех 84 годишен дядо на стоп. Каза, че по модата на суинга са го пратили в ТВУ, заради чарлстоун-а и дългата коса- интересен спътник. Яко беше, подминах 1 ауди и едно паджеро с дигнати капаци, около които се въртяха германци. Колата ми загряваше и въпреки, че смених термостат, имаше парно и изглеждаше всичко ОК- колата загряваше. За капак по пътя за Варна перката се бъгна- реленцето дето я включваше изпляска. Сетих се за германците, ама не се натъжих, просто извадих шалтето от багажника, чантата с инструментите и се зарових отдолу. Вързах перката на късо и ето пак съм в играта. Отседнах във Виница, в къщата на един приятел. Майка му ме попита, ама ти с тва ли дойде от Пловдив? Казвам и- Да, мадам. Е колко ти е струвало? Викам около 2000 лв.- дотук. Тя вика, еми защо не си вземеш някоя по- нова кола....
Вече бях свикнал, не си направих труда да обяснявам, дори се гордеех.

Та така, с колата навъртях около 7000 км, отсрелях един заек с преден ляв носач, возих две гаджета на плаж(едното от които стоплих с покривалото на колата). Направих си дълго пътуване, качих доста стопаджии, имах си кастофон с УСБ и пънкария- абе кефец.
За жалост, поради радиатора, който така и не смених при едно пътуване до София колата прегря. Бързах за летището и може да се сетите какво стана... Спукана глава- на 3 места, спукан блок(това останових в последствие), маслото беше бяло. Смених го и си затръгвах обратно на следващия ден. Взех растоянието от София до Пловдив за около 8 часа- като отказах на над 15 камиона/коли пътна помощ да ме задърпат- броя само тези в моята посока. Прибрах се благополучно като от разклона за Динката ме додърпа един приятел с манта. Закотвих асконата пред блока и с това се приключи фаза 1.

Скоро надявам се, ще ви разкажа за фаза2, 3, която е в процес и предстоящата4.

До момента с колата имам около 5 км на бутане(говоря сам), около 10 с други хора, около 100 на въже и над 200 с пътна помощ.
Това не ме отказва да я имам, мисля и ремонтирам и до днес. Надявам се да не ме откаже и завбъдеще.

Поздрави,
Пламен.
« Последна редакция: Януари 25, 2013, 16:04:48 от dido1903 »

Януари 25, 2013, 15:57:39
Отговор #1

Активен dido1903

  • Глобален модератор
  • Публикации: 3494
Привет!
Браво за това,че си се преборил за регистрацията на колата.
 :)
Чакаме с нетърпение разказа за следващите фази.
И ако може още снимки.

Януари 25, 2013, 17:25:28
Отговор #2

Неактивен flux

  • Публикации: 169
Мотивирах се. Нямам много снимки от това как беше преди, понеже харда изгоря. Ще слагам повечко от новите.

Колата седя няколко месеца пред блока. Срамота- зимата мека, пухкав сняг, а колата ми със задно стои счупена пред блока. Завих я с въпросното покривало и замислих.
Огледах се за оферти за ремонт на мотора- ама пукнат блок, глава на 3 места, доядя ме- беше хубав мотор.
Мислех си за основен ремонт- според някой- не си заслужаваше средствата, според други беше най- редното. Събирах мнения, постепенно и пари.
Междувременно купихме една аскона- на партия с един адаш- има същата но дизел.
Купихме я от първомай за 400 лв. Нямаше нищо платено и собственника сре съгласи да я прекараме до Пловдив. Пътувахме 3 аскони- няма такъв кеф.
Отпред аз, зад мен кафяв металик дизел и най- отзад червения донор. Така паркирахме пред нашия блок и започнахме да разглабяме и да трупаме- аз в мазето- адаша в асконата. За няма и ден я бяхме опоскали. Това беше първата кола, която си купих в името на асконата.
Реших, че ще търся друг мотор за моята и така си купих рекорд е2- 2.0 инжекцион 110 коня със 5 степенна кутия гетраг. Идеята беше за трансплантация.
Рекорда го купих за 320 лв и впоследствие си намерих 10 в жабката.
Асконата беше закарана на едно село до Пловдив за кърпене и боя. Купихме разни материали- майстора ми беше комшия- от тоя тип дето не ползват динамометричен ключ- както гордо той казва за себе си- тя ръката е ключ. Закърпи я и я бодисахме с 4 кутии авто емайл лак- от 6 лв. 3 кафеви, 1 бяла + сребърен феролит за блясък и лак- и аз не знам защо. Знам, ще кажете, че не е редно да е така, но човек се учи от грешките си, а и това беше най- смисленната оферта, която получих. Все пак още бях в категорията бюджетно решение. Ето и малко снимки:







Взех колата от боя(втора при това- първата гълабите я бяха окепазили, та търкане и втора ръка) и я прибрах в гаража, където бяха чарковете от рекорда.
Рекорда го пренесохме на вторични- от него щях да ползвам мотор, скорости и външна бензинова помпа.
Отидох в местен сервиз и сложихме мотора от рекорда. Решихме, че ще е инжекцион. Още не знаех как ще преправим инсталацията. Четох във форума на опел. По средата на работата възникнаха усложнения, та го докарахме до под кривата круша. Мотора- вързан за скоростите и в коша, но колата не може да запали. За по- лесно решихме да направим карбуратор. То хубаво, ама бензиновата пома стои на една дупка в ламарина на двигателя, за която съответно рекордовия мотор няма дупка. Айде нова драма. Прибрахме колата пак в гаража. Аз си ходех от събота на неделя- вече бях почнал работа и времето го нямаше.
Една неделя, видях човек, който купува капак за аскона. Имах резервен, понеже бях сложил дизеловия от червената кола. Така се запознах с Владо Николов или както повечето го знаят Владо Мантата. Предложи ми ремонтирания мотор от мантата си- 2.0 130 коня- OHC за никви пари и аз се сългасих. Вика трябва да измислим как да докараме колата в София, звънна на негов приятел и след 3 дни асконата летеше на автовоза към София. Намерих скорости от Станимир, но нямах кардан.
Владо пък нямаше предна маска, калници, та познайте. Купихме една аскона- за донор. Някога е била хубава, ама на вече беше донор. Това беше 3-тата кола, която купих в името на Асконата. Ето и снимки:



Така асконата се сдоби с нов мотор, нови скорости. Ето ги и тях:




Оставаше да "донакича" разни детайли- лайсни, части по салона и прочие- правех го след работа в сервиза. Помня как един ден Владо ми звънна и вика- можеш да я взимаш. Беше я запалил, дори не можех да повярвам. Покарах я- колата летеше на пожар, беше най- бързата кола, която бях карал дотогава. Бърза, ама нали трябва и да спира. Така се стигна до следващия ъпгрейд- големите спирачки(260 мм вентилирани дискове и апарати от калибра):



Е супер, колата вървеше и спираше, ама предницата тропаше зверси, да не говорим колко гумена стоеше на амортисьорите си за возене(sasch за вектра отзад и забележете оригинален чевен gabriel - за 50 лв. чисто нови от един магазин в Пловдив).
Купих си предни амортисьори от нисан терано 1, 2 пружини от нива, който отрязах, 4 нови шарнира- едвам ги намерих и работата заспа. Обърнах си 4 14-ки и им сложих нови зимни гуми малатеста. Колата вече си се движеше. Няма да забравя как натварена с багажи летеше със 165 към Пловдив, когато катаджията ме спря. Спрях след половин км. Нали бях с нови дискове и накладки- та да не блокират. Пита ме, момче кво прайш уе. Аз го погледнах най- сериозно и му казах:
-Господин полицай, исках да си пробвам колата. Имам нови гуми, нови спирачки - наскоро я направих. Сега съм сам и искам да видя как върви. Не му се повярва, може би защото бях честен.
-Карай вика айде, ама нормално и ме пусна без да очаква рушвет(адски ги мразя) или да пише. Ето и малко снимки:







Скоро ще се включа пак, дано не ви писне.
« Последна редакция: Януари 25, 2013, 17:27:25 от flux »

Януари 25, 2013, 20:04:29
Отговор #3

Неактивен pavni

  • Публикации: 160
Пиши, споделяй не се притеснявай -тук всички сме болни от една и съща болест!

Януари 25, 2013, 20:32:47
Отговор #4

Неактивен michev

  • Публикации: 2561
  • only rear wheel drive
Страхотна кола, страшно харесвам този модел на Опел.

Януари 25, 2013, 22:06:19
Отговор #5

Неактивен skodko

  • Публикации: 1014
Голямо приключение дотук. Чакам продължението.

п.с.
Щрак Марийке за портрет.  :D



X6vrA&index=17

X6vrA&index=16

X6vrA&index=14

Януари 26, 2013, 05:16:46
Отговор #6

Неактивен Speeder

  • Администратор
  • Публикации: 5105
Много свежи истории имаш с Опелчето.
Поздравявам те за ентусиазмът и постоянството!

Доста усилия хвърляш.
Спирачките как ги прехвъли от Калибрата?
Главини сменяше ли или пък да правиш планки за апаратите?
145 Boxer, Alfetta GT, Alfasud Sprint Veloce 16v, Lada 1500 S, GT 1300 Junior

Как да качваме снимки във форума : http://www.classiccar-bg.com/index.php?topic=2631.0
"По един болт на седмица да бяхте завивали, сега щяхте да ги карате тия коли!"

Януари 26, 2013, 12:08:45
Отговор #7

Неактивен didotooo

  • Публикации: 2836
  • ☆☆Datsun 300 ZX 50th ANNIVERSARY☆☆
    • Z point Varna
Много яка история браво!!! Все така да си болен по колите ти пожелавам  :D Не се притеснявай хората не ни разбират и няма и да ни разберат  ;) Важното е да правиш това, което ти харесва.

А какво е станало с тия летите джанти от първите снимки? Много яко и седят.

Януари 26, 2013, 13:34:52
Отговор #8

Неактивен 30e

  • Публикации: 478
    • http://opelclub.bg/
А какво е станало с тия летите джанти от първите снимки? Много яко и седят.

Има той, има няколко комплекта такива :)
Fuck the Coca, Fuck the Pizza, all we need is six v redica - powered by Fanatic

Януари 30, 2013, 18:03:32
Отговор #9

Неактивен flux

  • Публикации: 169
Та така си карах аз асконата, сложих и газова уредба, че ми гореше 8 на бензин извънградско, а мен ми трябва и за дълъг път.
Зимата си продадох двата комплекта джанти от първата снимка(ама после си купих още едни същите, че си ми харесват- както казва 30е- имам си).

На ретрото дето колегата постна снимка получих награда. И аз не знам защо точно, ама се изкефих:



Интересна е исторята с фаровете и решетка(черната- много ме кефи):

Бяхме на Иванов ден(канени) в Драгалевци- София. Отивам аз с асконата, ама съответно трябва да се отиде до магазина, че аз пристигам в 10 и въпреки, че съм спастрил една двулитровка ракия и едно тубе винце  алкохола е прюключил. Качваме се 4-ма човека в аскона- 2ма приятели и една приятелка. Возим се из Драгалевци- много ясно на врати на прясно завалелия сняг. Отиваме в един голям магазин да напердашим багажника с пиячка. Едното от момчета изкча по фанелка и бос. И аз нали съм свестен тип- давам му якето си. Да обаче, той има афиниет да си взима някакви неща и то не за друго, ами за кеф. Вика дай ми и обувките си... Искам да гепя едно уйски. С пияни хора не споря- принцип.
Е предполагате какво стана, охраната го сгащи, той обаче избяга- мойто яке остана вътре в ръцете на охраната. Така седя аз в асконата.... бос. По едно време едно ченге чука на прозореца и ми вика:
-Момче излез.
-Не мога. - казвам виновно.
-Защо? - пита ченгето.
-Няма ми обувките викам, по чорапи съм(бели забележете).
-Къде са бе, младеж.
-Вътре в магазина казвам, дадох ги на един познат.
-Ами я си дай документите тогава.
-Не мога.- казвам. В якето ми са.
-А къде ти е якето?
-Вътре в магазина.

И така като най- големи престъпници(като "Килърите" както нескромно се изрази едното ченге) качваме в асконата- аз и господин полицай(който постоянно ми прави забележка да карам по- бавно да не поднесе някъде и да давам на червено, щото съм бил с него и той нямало да ме спре да ми пише акт) и ескортирани от 2 патрулки караме към 6-то районно. Оттам разправии, що си по чорапи, къде са ти обувките, сигурен ли си, че искаш да отидеш до тоалетната- смях голям(от тяхна страна), едно писане, едни занимавки... както и да е, някой път ще разкажа по- подробно.
Факта беше на лице- загубената ми предна решетка.

Та пуснах обява във форума, понеже вече имах само една(а сега имам цели 5) и ми се обади Детелин от Търново. Каза, че има аскона и отделно продава фаровете с решетката. Сетих се за коя кола става въпрос и по път да видя баба и дядо(барабар с наще) летях на аскона Б, която току що бях купил с 1.3 мотор. Маслото му изтече по пътя, ама и без това нямаше да го ползвам. Колата беше доста изгнила, но пък имаше хубави фарове(4 броя- 2 в багажника, а те са консуматив) както и 2 решетки. Това беше 2-рата кола която си купих за асконата с мои пари и общо 4-тата като броя и партиите. Снимки нямам.

Като се изпролети си купих едни нови 7 инчови джанти, естествено с малко Ет12, на които им полирах бордовете на ръка. Не стана кой знае кво, ама пак....




Между временно си тапицирах едни седалки, които взех скъсани и сиви. Не съм много доволен от резултата, но найсе, седалки се сменят:





И една пънкария на задната кора, която изработих по размер и тапицирах сам. Не е кой, знае какво, ама свири добре и ми е гордост. Казвам и тонколоната за балкан- има дълги кабели...



Волана, който виждате е свален от 5-тата кола, която купих на партия заради асконата. Манта 2.0Е. Стана така, че си я разделихме, а аз се сдобих с някой дреболии + задни спирачки с дискове- колата сега спира перфектно. Трябва да върви, но нали и трябва да спира. Смея да твърдя, че е колата с най- добри спирачки, поне от тези, които аз съм карал. Ето как измервам вървежа, е в мили, но от GSI, а и показва налягането на маслото, вместо икономайзер:



Както се казва- спортна кола, ама върши работа. Ето как започна лятната ми почивка:




За сега е това.
В момента колата стои предблока. На пролет ще я подкарам, че нямам хубави зимни гуми за нея, а тя със слаби не става.
Надявам се скоро да пиша пак.

Поздрави,
Пламен
« Последна редакция: Януари 30, 2013, 18:23:22 от flux »