Автомобили > Немски автомобили
Opel Ascona B 1980 - Моята кола
flux:
Здравейте на всички.
Не съм писал във форума по необясними, дори за самия мен причини. Може би, защото няма да ми стигне времето до края на вечерта или може би, защото колата в момента седи кротко пред блока, докато се возя на някакво 'модерно' съоръжение- та ме хвана носталгия... и аз не знам.
Собственник съм на аскона Б 4 врати. Имам я от вече 4 години или от 2009. Преди нея имах Opel Manta B CC за около 1 година- навъртях и 200 км. - основно пред блока.
Така и не я направих във вид, в който да ме кефи. Смених и едни скорости, че 4-та плюеше и после я продадох. Мога да кажа, че първата ми кола бе манта, но асконата бе първата кола, с която имах преживявания- съответно и спомени.
Продадох мантата - парите в джоба и газ за Плевен, за да си прибера асконата, която бях запазил по телефона- без дори да видя- само по снимка.
Бат Миро- предишния собственник се оказа много свестен тип, помогна ми с прегледа- бутнахме я за да я вкараме на канала- стартера не работеше.
Направихме и някаква застраховка, винетка си купих- годишна, просто бях решил, че ще карам тази кола. Заредих на бензиностанцията на изхода на Плевен- съответно 95, че тогава още нямаше тъпа газова. Сложих си едни цайки и потеглих- право към залеза или с други думи... към София. Това няма да го забравя, още си го спомням- кристално ясно.
По пътя не гасих колата, за да не ме оставих някъде, влязох в София след около 3 часа, още не помня защо не по Ботевградско и в кое село попаднах. Вече валеше дъжд, на едно колело настъпих повече- колата съответно поднесе. Отначало се стреснах, но после си казах- ТОВА Е МОЯТА КОЛА. Тръпка човече, беше яко.
Прибрах се благополучно, а на следващата вечер повозих двама приятели- за да видят с какво съм се сдобил- то аз още ня бях наясно. Давах и газ само направо- още ме беше страх по завоите. Съответно гърнето се откачи- нямаше задно- само първите две. В петък щях да си пътувам за Пловдив, за да я прехвърля. Не ме питайте как съм я палил с повреден стартер и сам. Едвам я вкарах в една работилница за гърнета- на бутане. Офертата 180 лв.- ремонт или 40лв. за кръпка- викам давай кръпката и да си ходя. Направи ми колата, сипах 95, взех един приятел(той уж да се прибере по- удобно, а аз да имам жива сила) и хайде към Пловдив. На бензиностанцията запали, но на влизане в града - проблем, спрях на една пешеходна, изгасна и пак... повредения стартер. Този път не бях сам, бутнахме и тръгнах.
На следващия ден отремонтирах стартера-60 лв. и сложих задно гърне- 80. Това бяха първите ъпдейти по колата.
Истинския тунинг започна - Пловдивския номер. Идеята ми за колата беше- бюджетно решение, което да отремонтирам сам когато мога- все пак бях студент и нямаше как да си позволя скъп автомобил, а и не исках.
В КАТ ми създадоха проблем- номера на шасито е отдясно- където съответно беше кърпена- 4 цифри не си личат. Влизай на канал 1. За сведение на незапознатите в КАТ Пловдив канал 1 има само вход- изход- не. Гледаха, гмурка се отдолу и след 2 часа началника на КАТ ме повика. Момче, ти тая кола ще я реставрираш ли, колкото ти платиха да я купиш, скраб голяма....знаете как е предполагам. Аз наведох глава, бях си взел книгата на Haynes за да им покажа, че мотора ми е 1.9S - следователно е 90 к. с., а не както пишеше в стария талон 110. Смяха ми - момчето и книга си донесло. Накрая получих следната оферта. Пускаме те така или ти набиваме нов номер на шасито срещу 80 лв. Да, но от къде тази космична сума, викам ако мога да мина така... и чудо- новите номера бяха факт.
Беше супер щастлив ден за мен и моя милост- бях собственник на асконата и имах документ, който го потвърждаваше. Може би се радвах толкова, защото не прехвърлих мантата навреме и в момента, в който отидох при нотариуса със талона на името на стария собственник разбрах, че не мога да я прехвърля, понеже не съм я регистрирал- нито в кат, нито в данъчното. От къде ти да знам- хлапешка работа, както би казала баба ми.
Е добре, вече имах аскона, сложих и газова- нали съм студент да се движа евтино, от къде да предположа, че е по- добре да сменя първо кабели или свещи, да не говорим за други неща като амортисьори, шарнири, кормилна рейка....
Давах газ по пловдивските улици и се оглеждах за ъпгрейди. Основно исках- липа отзад, огледала Engelman както и джанти. Трябваше да сменя амортисьорите, че се люлееше, абе скраб голяма, ама аз и се кефих. Първите и джанти купих също от Плевен, ето и снимки с тях:
Така врътнах на колата около 7000км. Е смених маслото де и амортисьорите. Ходих до при баба и дядо- Попово в северна България, оттам газ до Варна. Взех 84 годишен дядо на стоп. Каза, че по модата на суинга са го пратили в ТВУ, заради чарлстоун-а и дългата коса- интересен спътник. Яко беше, подминах 1 ауди и едно паджеро с дигнати капаци, около които се въртяха германци. Колата ми загряваше и въпреки, че смених термостат, имаше парно и изглеждаше всичко ОК- колата загряваше. За капак по пътя за Варна перката се бъгна- реленцето дето я включваше изпляска. Сетих се за германците, ама не се натъжих, просто извадих шалтето от багажника, чантата с инструментите и се зарових отдолу. Вързах перката на късо и ето пак съм в играта. Отседнах във Виница, в къщата на един приятел. Майка му ме попита, ама ти с тва ли дойде от Пловдив? Казвам и- Да, мадам. Е колко ти е струвало? Викам около 2000 лв.- дотук. Тя вика, еми защо не си вземеш някоя по- нова кола....
Вече бях свикнал, не си направих труда да обяснявам, дори се гордеех.
Та така, с колата навъртях около 7000 км, отсрелях един заек с преден ляв носач, возих две гаджета на плаж(едното от които стоплих с покривалото на колата). Направих си дълго пътуване, качих доста стопаджии, имах си кастофон с УСБ и пънкария- абе кефец.
За жалост, поради радиатора, който така и не смених при едно пътуване до София колата прегря. Бързах за летището и може да се сетите какво стана... Спукана глава- на 3 места, спукан блок(това останових в последствие), маслото беше бяло. Смених го и си затръгвах обратно на следващия ден. Взех растоянието от София до Пловдив за около 8 часа- като отказах на над 15 камиона/коли пътна помощ да ме задърпат- броя само тези в моята посока. Прибрах се благополучно като от разклона за Динката ме додърпа един приятел с манта. Закотвих асконата пред блока и с това се приключи фаза 1.
Скоро надявам се, ще ви разкажа за фаза2, 3, която е в процес и предстоящата4.
До момента с колата имам около 5 км на бутане(говоря сам), около 10 с други хора, около 100 на въже и над 200 с пътна помощ.
Това не ме отказва да я имам, мисля и ремонтирам и до днес. Надявам се да не ме откаже и завбъдеще.
Поздрави,
Пламен.
dido1903:
Привет!
Браво за това,че си се преборил за регистрацията на колата.
:)
Чакаме с нетърпение разказа за следващите фази.
И ако може още снимки.
flux:
Мотивирах се. Нямам много снимки от това как беше преди, понеже харда изгоря. Ще слагам повечко от новите.
Колата седя няколко месеца пред блока. Срамота- зимата мека, пухкав сняг, а колата ми със задно стои счупена пред блока. Завих я с въпросното покривало и замислих.
Огледах се за оферти за ремонт на мотора- ама пукнат блок, глава на 3 места, доядя ме- беше хубав мотор.
Мислех си за основен ремонт- според някой- не си заслужаваше средствата, според други беше най- редното. Събирах мнения, постепенно и пари.
Междувременно купихме една аскона- на партия с един адаш- има същата но дизел.
Купихме я от първомай за 400 лв. Нямаше нищо платено и собственника сре съгласи да я прекараме до Пловдив. Пътувахме 3 аскони- няма такъв кеф.
Отпред аз, зад мен кафяв металик дизел и най- отзад червения донор. Така паркирахме пред нашия блок и започнахме да разглабяме и да трупаме- аз в мазето- адаша в асконата. За няма и ден я бяхме опоскали. Това беше първата кола, която си купих в името на асконата.
Реших, че ще търся друг мотор за моята и така си купих рекорд е2- 2.0 инжекцион 110 коня със 5 степенна кутия гетраг. Идеята беше за трансплантация.
Рекорда го купих за 320 лв и впоследствие си намерих 10 в жабката.
Асконата беше закарана на едно село до Пловдив за кърпене и боя. Купихме разни материали- майстора ми беше комшия- от тоя тип дето не ползват динамометричен ключ- както гордо той казва за себе си- тя ръката е ключ. Закърпи я и я бодисахме с 4 кутии авто емайл лак- от 6 лв. 3 кафеви, 1 бяла + сребърен феролит за блясък и лак- и аз не знам защо. Знам, ще кажете, че не е редно да е така, но човек се учи от грешките си, а и това беше най- смисленната оферта, която получих. Все пак още бях в категорията бюджетно решение. Ето и малко снимки:
Взех колата от боя(втора при това- първата гълабите я бяха окепазили, та търкане и втора ръка) и я прибрах в гаража, където бяха чарковете от рекорда.
Рекорда го пренесохме на вторични- от него щях да ползвам мотор, скорости и външна бензинова помпа.
Отидох в местен сервиз и сложихме мотора от рекорда. Решихме, че ще е инжекцион. Още не знаех как ще преправим инсталацията. Четох във форума на опел. По средата на работата възникнаха усложнения, та го докарахме до под кривата круша. Мотора- вързан за скоростите и в коша, но колата не може да запали. За по- лесно решихме да направим карбуратор. То хубаво, ама бензиновата пома стои на една дупка в ламарина на двигателя, за която съответно рекордовия мотор няма дупка. Айде нова драма. Прибрахме колата пак в гаража. Аз си ходех от събота на неделя- вече бях почнал работа и времето го нямаше.
Една неделя, видях човек, който купува капак за аскона. Имах резервен, понеже бях сложил дизеловия от червената кола. Така се запознах с Владо Николов или както повечето го знаят Владо Мантата. Предложи ми ремонтирания мотор от мантата си- 2.0 130 коня- OHC за никви пари и аз се сългасих. Вика трябва да измислим как да докараме колата в София, звънна на негов приятел и след 3 дни асконата летеше на автовоза към София. Намерих скорости от Станимир, но нямах кардан.
Владо пък нямаше предна маска, калници, та познайте. Купихме една аскона- за донор. Някога е била хубава, ама на вече беше донор. Това беше 3-тата кола, която купих в името на Асконата. Ето и снимки:
Така асконата се сдоби с нов мотор, нови скорости. Ето ги и тях:
Оставаше да "донакича" разни детайли- лайсни, части по салона и прочие- правех го след работа в сервиза. Помня как един ден Владо ми звънна и вика- можеш да я взимаш. Беше я запалил, дори не можех да повярвам. Покарах я- колата летеше на пожар, беше най- бързата кола, която бях карал дотогава. Бърза, ама нали трябва и да спира. Така се стигна до следващия ъпгрейд- големите спирачки(260 мм вентилирани дискове и апарати от калибра):
Е супер, колата вървеше и спираше, ама предницата тропаше зверси, да не говорим колко гумена стоеше на амортисьорите си за возене(sasch за вектра отзад и забележете оригинален чевен gabriel - за 50 лв. чисто нови от един магазин в Пловдив).
Купих си предни амортисьори от нисан терано 1, 2 пружини от нива, който отрязах, 4 нови шарнира- едвам ги намерих и работата заспа. Обърнах си 4 14-ки и им сложих нови зимни гуми малатеста. Колата вече си се движеше. Няма да забравя как натварена с багажи летеше със 165 към Пловдив, когато катаджията ме спря. Спрях след половин км. Нали бях с нови дискове и накладки- та да не блокират. Пита ме, момче кво прайш уе. Аз го погледнах най- сериозно и му казах:
-Господин полицай, исках да си пробвам колата. Имам нови гуми, нови спирачки - наскоро я направих. Сега съм сам и искам да видя как върви. Не му се повярва, може би защото бях честен.
-Карай вика айде, ама нормално и ме пусна без да очаква рушвет(адски ги мразя) или да пише. Ето и малко снимки:
Скоро ще се включа пак, дано не ви писне.
pavni:
Пиши, споделяй не се притеснявай -тук всички сме болни от една и съща болест!
michev:
Страхотна кола, страшно харесвам този модел на Опел.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия