Ще приема забележката че не пиша за Сенатора ,но няма какво .Чака да се оправи времето и да отива на тенекеджия .Ще направя снимки на интериора и ще пусна .Тя е от 2 дни в мен .Ген Щерев е бивш командир на Авиобаза Добрич и след това дълги години Ген директор на тогавашната авиокомпания Балкан
.......................................................................
Полетът на генерал Щерю Щерев
23.11.2011
бр. 45 / 17 ноември 2011
През 2011 г. българската авиация отбеляза своята 100-годишнина. През март базата в Граф Игнатиево навърши 60 години, през август станаха 5 десетилетия от създаването на първата зенитноракетна бригада, през октомври кръгли годишнини имаха базите в Балчик (70), Безмер (60) и Крумово (50). Но 2011 г. ще остане паметна за българските авиатори и с една загуба – на ген. Щерю Щерев.
Когато за първи път чух името на генерала, бях изумена от емоциите, които споменът за него изписа върху лицата на иначе сериозните ми събеседници. Най-много им тежеше лекотата, с която българите загърбват миналото. Единственото, което донякъде отнемаше от натрупаното разочарование, беше малката книжка в памет на ген. Щерев. Скромно, красиво издание, създадено изцяло с дарения и събрало спомените за летеца на негови колеги и журналисти. Съставител е Дочо Харалампиев, а идеята за книгата е на Светослав Станулов, управител на Института по въздушен транспорт (ИВТ).
Към облаците от нисък старт
„Още от началото на откровения ни разговор той (ген. Щерев – б.а.) ме предупреди да не си съчинявам измишльотини – как е мечтал да лети, как сънувал самолети... Нямало такива неща. Просто му проработил късметът.“
Откъсът е от интервюто на журналиста Стефан Стефанов. В края му читателят вече е забравил тези думи, защото ген. Щерев сам ги е опровергал. Може късметът наистина да е бил с него, когато за пръв път поглежда към самолетите, но след тази среща любовта му към тях е запалена завинаги.
Щерев е роден на 8 януари 1923 г. в Свиленград. Двадесет години по късно започва подготовката си в казанлъшката летателна школа. През лятото на размирната 1944 г. начинаещият авиатор е изпратен на летището в Балчик, а после и на фронта. Наистина е любопитно да се проследят първите му стъпки в авиацията – често обременени от приумиците на бюрократите, друг път лишени от съдбоносната среща с подходящите хора навреме. На няколко пъти се случва генералът да отказва по-високи назначения, пак неведнъж е и уволняван. Накратко, кариерата му не е от онези, беозблачните, които след време предразполагат към спокойствие и тиха летаргия.
Още спомени и факти
В книгата ген. Дапчев разказва любопитна история, свързана с международните линии. „Когато в Аерофлот научили, че България се гласи да открива линия до Хавана, оценили това като неоправдан риск и авантюра. Доложили това, където трябва, и министърът на авиационната промишленост позвънил на ген. Щерев с думите: „Генерале, какво правите, ние сме направили Ту-154 не за дълги полети, а за вътрешните ни линии. На вас го дадохме само за късите европейски трасета, а вие се гласите да летите до Хавана. Ще се провалите и ще компрометирате самолета“. „Не бойте се – му отговорил ген. Щерев, – всичко сме изчислили. С две междинни кацания в Лондон и Канада ще стигнем до Хавана.“ И линията се откри. А при един спор за възможностите на Ту-154 за по-далечни полети същият министър казал на министъра на Гражданската авиация на Съветския съюз маршал Бугаев: „Товарищ маршал, аз ви съветвам да отидете в България и да се научите от ген. Щерев как се експлоатира Ту-154“. Тук е мястото да кажа – вмята ген. Дапчев, – че съветските самолети Ту-134 и Ту-154 бяха наложени на международните пазари не от Аерофлот, а от Българската гражданска авиация и от българските летци и инженери.“
Годините в БГА „Балкан“
През 1971 г. ген. Щерев оглавява Българска гражданска авиация „Балкан“. Там той ще трябва да се справя със сложни административни задачи, съчетани с тънък дипломатически нюх към политическите настроения. Затова нека видим какво казват сухите факти: през 1972 г. най-големият брой превозени пътници за година е бил 1 153 000 души, след 3–4 години техният брой достига 2 073 000. Двойно се увеличават и превозените товари. Обновен и увеличен в пъти е самолетният парк, сгъстена е мрежата на външните и вътрешните въздушни трасета. По спомените на ген. Дапчев редовността на полетите достига 98, 3%, което тогава е сред най-високите постижения в света. Чартърни пътнически и товарни самолети кацат на Канарските острови, почти във всички африкански държави, в Саудитска Арабия, Йемен, Кувейт, Афганистан, Индия, Япония, Мексико, Аржентина, Бразилия, САЩ, Канада.
Обявен като бъдещ авиомузей, задният двор на летище Сарафово, Бургас, на практика представлява последен пристан за дузина пенсионирани представители на гражданската и военната авиация. В двора се влиза безпроблемно, никой не иска вход, невръстни и пораснали любопитковци се катерят по експонатите...
На снимката: Ан-12 след дългогодишна служба в българското въздухоплаване.
По-любопитните читатели бързо ще разберат, че ген. Щерю Щерев не е част от историята, скрита зад няколко кликвания с мишката. За да разберете защо името на този пилот се споменава с неприкрито вълнение, трябва да се срещнете очи в очи с колегите и учениците му. Малката книжка в негова памет е само началото.
От първо лице
Светослав Станулов, председател на Асоциацията на българските авиокомпании и управител на ИВТ:
Генерал Щерю Щерев беше един достоен човек, свързал целия си живот с авиацията, посветил много сили и енергия за развитието на България като авиационна държава. Той успя да наложи високи професионални стандарти и възпита поколение от млади кадри, които и до днес активно работят в авиационната индустрия. Дълги години умело ръководи сложния комплекс СО „БГА БАЛКАН“, който по онова време включваше цялата българска гражданска авиация – авиокомпания, летища, РВД, селскостопанска авиация. През този период се извършиха трудни и важни за бъдещето реформи – въведено беше обучението на пилоти и инженери за гражданската авиация – в България и в Съветския съюз. Постави се началото на реактивната авиация у нас. Влезе в експлоатация ново поколение самолети – Ту-154. Създаде се Учебен център, Институт по въздушен транспорт. Въведе се тренажорното обучение. Внедрени бяха първични и вторични трасови радари за РВД. Построени бяха основните хангари за техническо обслужване в София и Варна. Започна строителството на високата административна сграда на Балкан. Създадоха се основите на материално-техническата база на Селскостопанската авиация.
Днес си спомняме за генерал Щерев с уважение и респект. Енергичен и взискателен, той успяваше да живее с поглед в бъдещето. Остави ни едно послание – да работим с обединени усилия за развитието на съвременната българска гражданска авиация.
Автор: Александра Джандева