Яки машини, удържат на времето.
Един музеен експонат в процес на реставрация:
Музеят се поддържа от доброволци, средствата са предимно от дарения и ремонтът се прави на малки порции, като има стотинки. Важното е мерак да има:
Този е внесен чак от Австралия (голямата зелена машина на заден план)
Производен в Англия от популярен местен инженер, Burrell, 1899г. Лондонски дилър прави поръчката за клиент в Южна Африка. От там отива в Австралия 1908г. От този модел са направени 24, от които досега са оцелели два. Внесен е отново в Англия сто години по-късно, близо до родното си място. Оригиналната рекламна снимка:
На части за реставрацията:
Фото на фактурата за продажба от 1899г, с всички технически данни.
Любопитен факт: мярката за конски сили за земеделските машини е (поне в Англия) различна от тази за автомобилите. "Номинална к.с." (nhp) e стандарт създаден от Кралското Земеделско Дружество през 1840-те с което фермерите да могат да сравняват мощността на парните машини с тази на един кон. 1nhp = 7 к.с. (автомобилни). Така че този локомобил с обозначени 6 nhp e всъщност 35к.с., въпреки че nhp не е съвсем точна мярка и на практика локомобилът може да развие повече или по-малко к.с. от така изчислените.
Машина от друг популярен инженер, Ruston:
формулярът за оригиналната поръчка:
През 1917г машината поставя рекорд по балиране на слама, 242т за 97 часа (завдижвайки бальор от същата марка). Сламата заминава за конете на фронта във Франция. Тук долу са на път за гарата, теглени от локомобила Ръстън. На снимката вдясно тегли бальора и работническия фургон. Самите фургони обикновено са произвеждани от същата фирма, която прави и локомобили, вършачки и т.п.
Г-н Ръстън е бил и върл политик, както и депутат, но се е отказал от политиката заради големият си опонент, г-н Гладстон. Гладстон би прогресивен човек и поддръжник на закона за автономното управление на подчинените територии (като Ирландия и Шотландия). Сътветно името му седи на лъскава улична табелка в София
За разлика от името на г-н Ръстън, което седи само на опушени табелки по локомобили и статични двигатели в дълбоката английска провинция. Фирмата му била доста успешна и впоследствие погълната от Сименс. Двигателче на Ръстън:
В днешно време работническите фургони също са част от атракцията. На шоута се срещат фургони от ранните години на 20в, когато е бумът на асфалтиране на пътища, и придружавани от валяк. На практика фургоните са ползвани често и от селскостопанските работници при събиране на жито и балиране, далеч от дома. Възрастта на фургона обикновено личи по различните модели колела.
В оригинал пътностроителните фургони са били обитавани от 2-3 души, плюс евентуално куче и някоя кокошка (селскостопанските фургони са били по-големи, за повече хора). Вода за миене и за работа на валяка е носена от близката селска помпа, или от малки езерца, каквито често има в английското село. Зад фургона валякът е теглил и още една платформа, натоварена с работните такъми, въглищата и водата за валяка. Работата се е състояла в поливане на горещ катран следван от натрошен камънак върху пътя, след което валякът трамбова.
Велосипедът е бил основен транспорт да се видят със семейството веднъж седмично, макар че повечето работници не са могли да си позволят колело. На снимката не личи, но колелото си е старовремско. След 1950-те работниците се замогват достатъчно че да могат да ползват собствен транспорт до работа, вместо да живеят на място.
Сега оборудването вътре е както дойде. Някои вероятно се ползват за ваканции: