Ами, доколкото съм виждал снимки от катастрофата с по-хубаво качество, на които се виждат по ясно детайли, ми направиха впеатление колелата.
На тях, тасовете на колата са много характерни за различни Джулии купе оттогава, вкл мисля, са слагани най-много, и на модела 1750.
Тези дни даваха документален филм за Гунди по БНТ1 и там имаше автентични кадри от катастрофата за секунди показаха и Giulia-та преди катастафата на тези кадри видях, че номера и е бил СГ 9999, а не както срещнах в няколко статии в интернет СА 9999. Ето още една снимка на катастрофата, но от друг ъгъл.
Относно това, каква версия е била Giulia-та направих справка с Wikipedia, като съм използвал за ориентир датата на катастрофата.
Това са версиите, които са се произвеждали към момента на инцидента:
Giulia 1300 - от 1964 дo 1971 г.
Giulia Super - oт 1965 дo 1972 г.
Giulia 1300 TI - oт 1966 дo 1972 г.
Giulia 1300 Super - oт 1970 дo 1972 г.
Giulia 1600 S - от 1968 дo 1970 г.
<!-- s:arrow: -->:arrow:<!-- s:arrow: --> <!-- m -->http://en.wikipedia.org/wiki/Alfa_Romeo_Giulia<!-- m -->
Да, колата е била със СГ номер.
Г е бил префикса в Софийския КАТ при регитрация на кола през 1968-69 година.
На баща ми втория Фолц, един тип 3, седан 1500, като бива закупен през 1968, му слагат СГ номера в КАТ.
Това е и горе долу времето когато Аспарухов купува колата си.
.
Има една интересна история, която знам, и която мисля, предвид почтеността, и напредналата възраст на първоизточника, да е била истина.
Та, преди години говорих с една мила бабка от квартал Левски, близо до Герена.
Тя е била и още е, съседка на къщата, където там е живял в посл години от живота си Гунди.
Та тя ми казваше, че в началото Гунди като почва да играе вечев мъжкия отбор на Левски, карал костенурка, а после си купува Опел Капитен.
За Мерцеде да е имал не ми спомена, просто не сме обсъждали много бившите му коли, преди Алфата.
Но, като всеки млад човек с възможности по онова време, вероятно се е оглеждал за нещо по-ново, или по-спортно.
Та бабката казваше, че тогава, разбира се, модата и възможността да се купуват по интересни коли и по-евтино, е била основно по търгове, основно през Кореком.
Имало е и продадени през Мототехника конфискувани и ударени западни коли, но по рядко.
И на един такъв търг, бабата и Гунди се запътили заедно да участват, за различни коли, сред които била и тази, конфискувана вероятно, Алфа.
Бабката имала мъж ТИР-аджиия, и той имал валутна сметка, та се оглеждали за нещо западно за купуване, но по-семейно като кола.
Та следели търговете по Кореком за ползвани коли.
На същия търг с Алфата, имало много хубав бял Опел Рекорд 1700, от новия тогава модел с извитите брони, излязъл през 1966.
Гунди си бил харесал първоначално Рекорда, и щял да играе за него, все пак бил доволен от Капитена си.
Но бабката, в желанието си да не изпуснат те с мъжа и хубавия Опел, му казала:
- Абе Георги, ти си млад човек, е, женен си, ама още те харесат жените, за какво ти е тоя Опел?
Вземи си Алфата, по ще ти отива...
Гунди помислил, и играл за Алфата, и я купил...
Разбира се, за такава ВИП личност като него, при проявяане на такова желание към изрична кола, е възможно да са я извадили от търга, и да са я отделили специално за закупуване от него.
По принцип, МВР, като и УБО, на моменти също са продавали директно разни конфискувани, или бивши държавни, ударени такива примерно, коли.
И то най-вече на номенклатури, или спортисти /какъвто е случая с разни коли на Боян Радев например/, особено на свои хора, но общата практика е била, всякакво такова движимо имущество, да се продава през Кореком за валута.
По отношение на това което колегата казва, дали е била купена партийно или не, с негов колега футболист, вероятно точно близките му биха знаели най-добре.
Макар че, с малко връзки по районните, и всякакви други МВР служби, ако се чукне една проверка в базата данни на КАТ, за собствениците регистрирани по партидата на тоя номер СГ, ще излезе кой кога я купил, и на кой кога евентуално е прехвърляна.
Но това не е толкова релевантно.
За съжаление, трябва да се признае, макар и аз да съм голям Левскар, че Гунди е бил неподозирано лош шофйор.
Говорил съм си на тая тема с баща ми още преди години, като извадих и аз книжка, и като за първи път минах в тая част на дефилето, където е бил инцидента, карайки аз.
Баща ми като младеж е играл в Чапаев, и после в Спартак, и спира да играе като редовен футболист, след обединението на Левски и Спартак.
По повод на това обединение, в края на 60-те, между МВР отбора Спартак,и дотогава независимия и аристократичен клуб Левски, даже сега си поговорихме с баща ми, и той ми сподели бая интересни неща.
Ама, това би било предмет на някоя друга футболна беседа,
да не разводняваме тук автомобилната тематика.
Лъчезар Марков се казва баща ми, даже в Спартак е играл основно на поста, който в Левски, и след обединението, в Левски-Спартак, е бил резервиран за Гунди, тоест поста, с полагащата се фланелка номер 9.
А именно, този на централния нападател.
Та той ми разправяше преди години, както и негови други бивши колеги футболисти от Спартак, че доколкото са били близки с Гунди, и са го наблюдавали отблизо, на всичките им е било правило впечатление, лошото му чисто технически, водене на коли.
Просто е невероятно как такъв талант в едни физически умения, е бил толкова дървен в други, като шофирането.
Тъжно, но факт.
За колите на Гунди, сега звъннах на баща ми, да го поразпитам.
И той се сети, че всъщност костенурката си, Гунди я карал доста дълго време, допреди да почне да си сменя колите по често с разни по големи западни.
Та баща ми казва, че помни, че Костенурката му била тълмосиня, или тъмнозелена, нещо такова, стандартен модел 1200.
А Алфата според баща ми, била някакъв светъл, но по-убит цвят.
Според него е била или светлосиня, или светлосива.
Но от дистанцията на времето, разбира, се всичко това като спомени, става доста относително като достоверност.
Разбира се, недисциплинираността в съответната ситуация, и слабото познаване на реакциите на тази точно кола, в границите и на сцепление, също са изиграли своята роля.
Както казва тук един колега, ако не се е бил ударил в този камион, на някой следващ завой пак е щял да излети от пътя.
Но, как да е, такава история ми разправи тази баба за закупуването на Алфата, а Опела, евентуалния нереализиран неин ерзац, вече прилично скрофен, още и седеше в двора.
Аз даже се пошегувах малко мрачно с нея:
-Викам, еее, Лелйо, ако не бяхте зорлии да си купите западна кола с мъжа си, а не Москвич, Гунди щеше да вземе Рекорда и още да е жив.
Тя поклати тъжно глава и ми каза:
- Синко, надали, друг път щеше да го застигне сигурно пак подобно нещастие.
Много беше лош шофйор Гунди, никоя кола дето имаше, не можеше да я кара като хората.
Из квартала като минаваше, или му гаснеха колите, или караше само с много газ.
Та така казваше бабата.
Питах я помни ли точния цвят на колата, понеже има противоречиви мнения.
Тя каза ,че не помни точно, но не била нито синя, нито червена.
Била действително някакъв убит цвят, според нея, примерно, бежава.
Това е, което знам за историята на Алфата, някой път мога да мина през квартала там, и да поразпитам пак тази баба за подробности, ако я срещна отново...
Той един приятел от дете живее там срещу къщата на Гунди точно, ама той е към 40 годишен, няма как да помни нищо от онова време.
Може обаче други съседи от Левски да помнят на цвят колата, просто трябва да се изясни накрая това.
Дори и в Биограгфичните книги за Левски и за Гунди, се срещат противоречиви мнения за цвета.