Следствен експеримент е направен от Илия Чубриков със същата кола, намерена от Димитър Альоков. Успява да спре, но няма как да е обективно. Знае се, че пътя ще е затворен ( от бала сено), с какви гуми,.тегло на колата, атмосферните условия дали са били същите и така нататък. Доказва се, че преди да се задейства спирачката скоростта достига 144 км/ч, което си е хазарт. Първоначално занася наляво и за това следата е само от левите колела. Като цяло се вижда неадекватна реакция, без опит да отпусне спирачките и да може да завие. Просто се забива като шейна в камиона. За мене водача на камиона няма вина, има 190 метра видимост, по закон 100 се изискват, за извършване на маневрата. А с какъв акъл се кара със 150 на такъв път, и се разчита на гуми с размер 165 ширина да спреш, не е ясно... Жалко за осакатените човешки съдби.
Хм, много интересно за този експеримент.
Тук по долу има линк към разни едновремешни рекламни брошури на Алфа, вкл. и на 1969 1750 ГТВ. Била е колата доста адекватна като спирачни възможности за периода и, въпреки мижавите и като контактна площ 165 мм-14 цола гуми /каквито са били обаче типичен размер за доста и други пърформанс коли тогава, като ранните хром-брони Порше 911, например/.
Данните от по-голямата брошура за 1750 купе долу /с надпис- 1750 Марк 1 фул брошура/ които са дадени показват, а и се вижда и на рентгеновите рисунки в нея, че колата е с 4 дискови спирачки, сервоусилвател, а и ограничител /както и Ладите, и много коли тогава/ на налягането на спирачното усилие в задния мост, ограничаващ блокирането му.
https://www.southwood.co.uk/archive/2/Brochure-Archive.htmlА цитираната скорост, която Чубриков е постигнал да излезе от завоя, не мисля, че е била по силите на Гунди да я направи в онзи момент на излизането му на него от този завой.
С тези цитираните технически замерени /а не по примерно неточния на всяка кола тогава километраж/ 140 и нещо км/ч, Гунди е щял да влезе в някое недозавиване или презавиване, още в самия завой, ако се е пробвал от предишната права с толкова да влиза в завоя, колкото и плавен и с широка крива да е бил.
То и извън различните им шофйорски умения, които реално са били от земята до небето като разлики, Алфата ползвана от Чубриков, е била подготвена предполагаемо с перфектно подходящо и премерено налягане в гумите, пък и кой знае дали пак са пъхнати вътре били трима души, общо заедно с Колйо Чубриков.
Та, моето лично мнение е, че при този споменат експеримент Чубриков, образно казано, тогава е надминал себе си, като опит за каране с такава граждански спек кола бързо по тая отсечка, а Гунди не е могъл с много над 100-110 км час да е излезъл от последния му завой, в посока на кръстопътя с Арабаконашкия път.
Що се касае за спирането, за преценка така на ангро и от дистанцията на времето, и да се вземат предвид едновремешните тестови данни за възможностите за спиране на 1750 ГТВ /която празна е тежала само малко над 1000 кг/, които ги има нагледни, прекачени като видеоклипове от едновремешните и тестове от немски списания и ТВ шоута от 1970 год, по Тубата прекачени/, че това ГТВ прави само малко над 50 метра дължина от 100 до 0 км в час.
Та, ако Гунди въобще е гледал по-далеч напред след излизането от завоя, и е натиснал веднага спирачки, като е видял камиона в далечината, при примерна моментална реакция след излизане от този последен завой, а не проспиване на ценни 1-2 секунди, че и панирано само натискане с блокиране докрай на спирачките, тези 180-190 метра до излизащото пътче са му били достатъчна дистанция да спре до 0 км/ч, дори и да е имал отн. нееднакво хващащи спирачки.
То и това странично пътче, отдето излиза ЗиЛ-а, не някой ептен малък път.
Това е пътя идващ от Арабаконашия проход, така че бил известен на тогавашните автомобилисти, и би трябвало да го знае и Гунди, и да е очаквал, че все някакъв трафик може да идва оттам.
Eто го едновремешния немски Аутотест от ЗетДееФ телевията, на 1972 Алфа 2000 Берлина.
Колата прави тук в теста- 51 и малко метра на спир. дистанция от 100-0 км/ч, като може да се уточни че тоя седлифтов лифтов седан е е с абс същите спирачки като 1750 Берлина и 1750 ГТВ, но пък ГТВ купето е доста по-леко от този седан, та времето му на спиране 100-0 км/ч трябва да е било малко под, или около пак 50 метра дистанция.
Така че ако човек си е гледал пътя тогава и там, дори и да е карал бързо /но не идиотски/, спирането е било съвем в рамките на възможното, дори и от над 100 км/ч изходна скорост.
Има и един друг фактор, за който сега се сетих, по принцип, както знаят хората карали там, качването от София към Витиня на върха /където едно време поне имаше освен бензиностаницията, и ресторант-ханче, и едни бунгала наблизо/ си бе нанагорно, а после пускането нанадолно.
Така че, да, това нанадолнище /след бензиностанцията първоначално наклона му е цели 15%, което е около 7.5 градуса/ също е улеснило напъните на Гунди да ускорява Алфата му на излизания от завои. Ама, чак па той да е карал с постигнатата от Чубриков скорост на този последния завой, на мен не ми се вижда възможно, поне не за него като водач.
Тази статия от Св. Европа съща е интересна. Там в подробностите за катастрофата пише и за от другаде известния факт, споменат в годините, от касиерката на бензиностанията.
А именно, тя доста е съжалявала, че не е задържала Гунди да му върне 80 ст. ресто, от дадени 10 лева. Аспарухов е махнал с ръка, а ако тя e настояла да му върне почти левчето, това е щяло да му спечели ценни няколко секунди от тръгването.
https://www.svobodnaevropa.bg/a/31314589.htmlВ подкрепа на това, че не е могъл с много над 100 Км/ч да излезе от последния завой, е и цитираната скорост в тази статия в сайта Блиц, която вероятно цитира нкакви едновремешни източници на инфо.
https://blitz.bg/sport/blits-arkhiv/mediite-otrazyavat-po-bezumen-nachin-tragediyata-s-gundi-i-kotkov_477773.html
Тема: Алфата на Гунди (Прочетена 152753 пъти)