Шкода 105 L 1985 г. - новото зверче в семейството ми

[__smirnoff__]

Благодаря!

Нямам търпение, да минава твоа извънредно положение, и да се съберем, да се видим, да покараме

[__smirnoff__]

Привет!



Още миналата година, след като реших проблема с резервоара, реших, че тази кола ще я карам колкото се може повече. Започнаха да се нормализират  нещата след тази пандемия (поне засега) и реших да се възползвам от ситуацията. През изминалия дълъг тридневен уикенд успях да навъртя, в шеги и закачки, към 500 безпроблемни км на Шкодата. Заведох я на интересни места, и най-важното - за първи път, откакто е готова колата, я заведох на село, където е прекарала живота си, и качих баба ми да я повозя, и тя разбира се, много се развълнува. Приятни емоции...


В събота имах гости от София, тогава извадих колата от гаража, разходихме се из града с колата с колегата Данчо:





Ето и част от последвалото пътуване, което съм заснел. Покарах я малко и по магистралата:







Както установих и при ходенето си до София преди известно време, автомобилът си върви спокойно със скорост от 130-140 км/ч. Не изпитва затруднения, не загравя, не гори масло, и си поддържа скоростта без проблем. На баирите се чувства липсата на мощност, но все пак е 1000 кубика, няма как  На снимката се забелязва как е поставен волана накриво - ще уточня, че нарочно е така - проблем по ходовата част няма, просто дядо ми в някакъв момент го е свалял, и го е сложил така. Оставил съм си го по този начин с лека нотка на носталгия.


В неделя бях на едно много красиво място - местност Паниците, Калофер. Ето и една снимка от там:







На следващия ден се прибрах към Пловдив, и на връщане цялото семейство се събрахме от няколко дестинации на село - където Шкодата е пребивавала цял живот, преди да мине в моите ръце. За първи път стъпва там от 2014 година, когато правихме спирачките. Излишно е да казвам колко се зарадва баба ми, особено когато я качих и повозих из селото. Ето я на сянка под дървото, все още мръсна и прашна:







Ето я тук и с част от семейния ни Шкода автопарк - с внучето:







И разбира се, картинката нямаше да е пълна, ако не я бях вкарал в двора да я измия с на дядо ми маркуча, и с гъбата и гюдeрийката, с която е къпана цял живот:









И вече след като светна и лъсна отвсякъде, качих развълнуваната си баба и я повозих:









И така мина следобеда, в приятни емоции, които развълнуваха цялото семейство, дори баща ми, който по принцип е много против моето хоби с колите (но винаги ми помага), се включи в миенето и си припомни как я е миел и той като малък и ми разказа още интересни истории с нея, които не знаех досега. След това дойде време да се прибирам, и разбира се, на 5 км от вкъщи, заваля дъжд 


И така, сега съм в очакване на нови и интересни дестинации занапред

[__smirnoff__]

Здравейте!

След 2 години мълчание в темата, сметнах за редно да кача няколко снимки от периода.
Шкодичката си я карам доста активно, въпреки че отделям много повече внимание на другите ми шкоди. Не е имала абсолютно никакви технически проблеми. Навъртам и по 4-5 хиляди км на година, като ходя с нея най-вече на семейни уикенд разходки, но и на шкода събори, рядко и на ретро ралита и паради. Продължавам да си я карам и като ежедневен автомобил, задължително по няколко дни всеки месец.

Единствената работа, която е свършена по колата, е обслужване - масла, филтри, ремък, напасване хлабина на клапани, центровка на запалването, смяна антифриз и смяна на спирачна течност. Нормални дейности при експлоатацията на един автомобил.

Колата си върши прекрасно зададената и функция - да носи усмивки на мен и на близките ми при приятните разходки и пътувания

Започвам с малко снимки от различните срещи и събори на Шкода Клуб България, на които присъствах последните 2 години. Първата снимка е с една от другите ми шкоди, която вече не е между живите:











Малко снимки от други събития, които съм посещавал:








Въпреки, че колата се кара доста повече от преди, грижата за нея продължава да е същата. Мие се с маркуч и гъба, не използвам безконтактно миене, само понякога ходя да я пръскам с водоструйката на някоя автомивка с монети, когато я карам по-редовно из града. Следващите снимки са от ежедневието, когато съм я снимал тук-там. Другото, което много ме радва, е че младото поколение много се радва на колата. Хванал съм в кадър кръщелника който се радва на всякакви стари автомобили. На Шкодата се радва безумно много, всеки път като я види, затова понякога си правим разходки с него напред-назад из града