И да продалжим с ралито.
Стартирваме почва се отсечка след отсечка и за първи път всичко е притеснително добре, но не за дълго.... Попадаме на участък от пътя които е фрезован а аз съм се засилил прелитам през първите няколко кръпки и набивам спирачки и предните накладки се отлепиха и изпадаха след няколко километра. Майната им казвам на навигатора си нали си имаме ръчна. И така продължаваме към финала. В един прекрасен момент празната ми глава настъпи повечко педала на газта и точно в този момент никога няма да забравя със 140 км. в колата стана някакъв ужас разхвърча се всичко. оказа се че пантата на единият ми заден прозорец се е откачила и горкия се държи само на закопчалката си. Беше се получил някакъв въздохозборник. Без значение от перипетите успях да финиширам успешно което за мен си беше своеобразна победа. На следващия ден започна втора серия от нашия филм. разглобих колата и започна подготовката за кърпене и боядисване. Когато махнах тапицерията се натъкнах на интерестни инженерни решения. Липсващата час от пода под шофьора бе заменена от добре оформена дъска, а зад задната седалка си имаше легловище на мишоци. След кратък опит да си е правя сам е закарах на тенекиджия. А той милия като е видя и ми вика вежди за смяна, калници по добре и те и .....др. Само го питах как го реше само с един поглед а нашия взе една тесла и почна по предните калници по веждите по праговете, а те всичките бяха направени с епокси, да не говорим че предния десен калник бесхе изцяло от епокси и тук там малко от тенекията на калника.
Като капак на всичко точно тогава се разболях от едно безпаричие, а и майстора ми пострада и се наложи да си търся бояджия съобразен с моя хилав бюджет, но пък точно тогава ми изпадна една манта за донор от един пункт за вторични суровини в Каварна и хоп Имаме си вече донор. Верно трима бяхме инвеститорите в него но на всички ни трябваха различни неща. При разглобяването на колата се оказа че предната броня не е оригинална. Сега е момента да се върна към историята на самата кола която научих от предния собственик и от Сашо който ми е намери. Като година на производство ми казаха че е 1975, в последствие се оказа че е 1977 но както и да е . Колата според предния собственик идва от Швейцария и при вноса е била арестувана в София за около 5 години, Владовците могат да кажат по точно. След това прекарва известно време в Софето и май там е ударена и пребоядисана с този невероятен син цвят, именно там и изчезва климатика, салона, шпера и инжекцията, сменено е предното стъкло дясната врата кой знае какво още. След това отива в Добрич където лети пилотирана от някакво момче 2-3 години за да стигне до ръцете на предпоследния собственик чичо Мишо който е бивш военен и е карал на пролет до вилата си на Албена и на Есен до Добрич. Намери с помоща на един приятел и е боядисахме с боя на лакпром. Не беше перфектна но нам си ми харесваше само да не беше започнал лака да се бели като кожата на змия. Един хубав следобед бях решил да е измия на вилата и се отлепи лака на целия таван и единия калник което ме вбеси и е за два дена е разглобих. Б__и работата имах е от 3 години а е подготвях за второ боядисване. Е сега уж по задълбочено се спирах на детайлите, с които продължавам и до днес с тях. Уредих се да ползвам едно хале и се почна едно бъзикане. Свалих двигатела който се бе разхлопал и реши че ще му правя основен ремонт. Третия цилиндър се бе поизносил с 5-десети на всякакви овални форми - бъчви елипси и др. Но ударих на камък. Цената на ремонтен комплект бутала и сегменти на цилиндър е 500 кинта. Тук се намеси Станислав от Бургас и ми даде неговият стар мотор същия чугун 20Е но на 4-5 хиляди километра от реонт мотайки се в една морга вече е няма (става дума за тази в приселци голямата в селскостопанския двор) се натъкнах на един възрастен работник. Питах го на майтап нещо за Opel Manta имате ли а той отговори да чак не повярвах каза ела тук някъде има два нови предни калника. След 15-мин. търсене ги намерихме един десен а левия някой Гений бе сложил за подложка на някви голфови тенекии (е как да не намразиш тази кола). За 15 кинта си имах нов калник. Имало и други части но не били надписани и не можели да ги намерят а и не ме пуснаха с тях да им ги покажа. Е поне калник си имах вече. ето и малко снимки от второто боядисване:
Е боядисах е но за капак като реших да си е прибера се скъса перката и радиатора стана на дропсърма как съм е прибирал от провадия не е истина какво приключение беше и пак за ретро рали бързах, а изобщо не бях готов но мерака и ентусиазма пак ме натиснаха не без помоща на празната ми глава. Пътя от Провадия до Варна изгорих около 5 литра бензин но ми бяха нужни 50 литра вода и около 3 часа.
Тъп и упорит но успях и то без да прегрея колата. Ето и снимки преди ралито Няколко часа преди него <img src="
http://pichost.name/images/2013/05/17/DSCN1028.jpg" alt="DSCN1028.jpg" border="0" /> и на старта <img src="
http://pichost.name/images/2013/05/17/DSC0170.jpg" alt="DSC0170.jpg" border="0" />
Тема: Моят Opel Manta B 1978 - най-накрая да пусна тема (Прочетена 81918 пъти)