Лека полека напреднахме. Почти наредихме пъзела, не че не се натъкнах на нови изненади, но взе да ми писва и някои от тези изненади ще ги оставим за по късен етап. Мисля, че е време да се кара, а и това не е музеен експонат а автомобил за удоволствие и да се возим със семействито. Не да ме пита тригодишният ми син какво е това тате, а шест годишният да му казва това е кола и някога сме се возили в нея.
Ето малко снимки, остава да сменя един маркуч (който защо да не се пука след като наредех всичко по горивната система и сега трябва да свалям резервуара заради него) и естествено да запаля.
Грозотията с всички тези релета под капака от ляво е защото никой еладжия не искаше да дойде и да и направи инсталацията а самите релета са за ел. вентилтори на радиатора, халогени и помпата.
ДА но нещо не се справям с качването.