Автор Тема: Москвич 2140 - история на модела  (Прочетена 21319 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Юни 23, 2013, 19:34:21
Прочетена 21319 пъти

Неактивен engineer

  • Публикации: 487
  • 1974 Москвич 412, 1969 Рила 1400
    • http://www.bgclassiccars.hit.bg
В началото на 70-тте пътищата на СССР са наводнени от елегантните Жигули и Лада, произвеждани в Толиатти, в резултат на което автомобилите Москвич започват стремително да губят популярност.  За това допринася и външния вид на моделите, чийто дизайн се явява преработка каросерията на модела 408, разработен още  през 1963г. Шест години по-късно обема на износ на Москвич достига 69% от общото производство, и снижението на този показател би се отразило негативно във взаимоотношенията на автозавода с държавата, изповядваща админиостративно-командни икономически принципи.

Перфектният изход от създалата се ситуация е проектирането на изцяло нов автомобил (по това време в Конструкторското Бюро на АЗЛК тече дейност по разработването на същия), но ръководството на завода оценява реално ситуацията. През 1960-тте с цел увеличаване производството на леки автомобили в СССР до 700 – 800 хиляди за година министерския съвет приема постановление, в което, заедно с постройката на ВАЗ и организиране автомобилно производство в Ижевск, се предвижда коренна реконструкция на завода МЗМА, позволяваща да се увеличи годишното производство на Москвич 2-3 пъти. По време на реконструкцията 1968-1971 до стария завод АЗЛК е построен нов . За съжаление до въвеждането му в експлоатация разработката на новия модел не е завършена и закупуването и монтажа на заводското оборудване е за производство на стария модел Москвич 408/412. Преоборудване на чисто нов завод в близко бъдеще никой не би позволил, затова единствения изход е за пореден път да се модернизира външния вид, интериора и второстепенните детайли на Москвич 412 без да се променят разположението на основните възли и агрегати, размера на шасито, покрива и вратите.
Разработвенето на модернизирания автомобил с уловен индекс Москвич 412Н се води под ръководството на новия главен конструктор на АЗЛК – Игор Константинович Чарницки.


Макет в мащаб 1:1 на новия модел


Полето за действие на конструкторите е ограничено от условието: външната промяна не трябва да засяга изменение в носещите елементи на каросерията. Разрешено е да се видоизменят само оформлението на предната и задната част на автомобила и интериора. Смяна на металната решетка на радиатора с черна пластмасова и незначителна промяна формите на предните калници освежава облика на Москвич-а. Отказът от перките на задните калници позволява да се направи ново оформление на задната част, където светлините се оказват обиколени от хромирана рамка на черен фон. Пространството между тази рамка и задната броня се запълва отляво със светлина за заден ход, а отдясно с декоративна табелка с указан работен обем на монтирания двигател. На задните калници се появяват пластмасови решетки, скриваща вентилационните отвори на салона, а на предните емблема Moskvitch-1500. Външнните дръжки на вратите стават скрити, лаконични по форма и безопасни. Тези минимални промени се оказват достатъчни да се доближи външността на автомобила към необходимото за времето си ниво и да стане по-привлекателна в сравнение с 412.


Предсериен Москвич 2140 на Автопром-74

Салонът на новия модел е подложен на модернизация в значителна степен. На обновеното арматурно табло, преминаващо в нещо като конзола, се появяват изцяло нови прибори с кръгли циферблати. Обновени са тапицериите на вратите, променени са седалките, които вече са по-ергономични: предните получават регулируеми по височина подглавници, а облегалката на задната седалка става по-широка. Окончателният вариант на модернизирания автомобил, получил индекс Москвич-2140, е готов в средата на 1974 г. и е демонстриран на юбилейната изложба Автопром-74. Високата степен на унификация с 412 позволява производството да се усвоява на няколко етапа. Отначало, през октомври-ноември 1975 г. от завода излизат автомобили с новите задни калници, задна маска и заден капак, а през януари 1976 г. обновяват предните калници, облицовката на радиатора, предния капак, броните, арматурното табло. Още в течение на месец са усвоявани новите врати и седалки. След тях следват – кормилната колонка, волана, превключвателя за светлини и мигачи и на последно място – тапицерията на тавана.


През 1975 г. от вратите на завода излизат автомобили, при които вече част от детайлите съответстват на Москвич 2140, а друга все още на Москвич 412


В началото на 80-тте Москвич-2140 се подлага на поредната модификация, макар и незначителна. Отначало металните буфери с гумена вложка отстъпват място на монолитни, произведени от полиуретан (1977 г.). След това последват: изчезва хромираната окантовка на предната решетка и заедно с нея емблемата във вид на щит. Последната е заменена от лаконичен надпис АЗЛК или AZLK; изчезва черното поле между задните светлини и се намалява броя на емблемите – отпадат надписите на предните калници и на задната маска. През 1985 г. ъглите на броните започват да се правят от черна пластмаса, леко се променя формата на решетките на задните калници – краищата стават леко заоблени. Характерните за 412 парк светлини в горната част на задните колонки отначало са заменени от технически заглушки, известни като „пагони”, а през 1987 изчезват и те. Със започване серийното производство на Москвич-2140SL отпадат триъгълните стъкла на предните врати, а разработения за SL волан започва да се монтира на всички модификации. При това няма точно разграничаване между отделните модификации до и след рестайлинга – измененията се въвеждат в периода 1981-1984 г. постепенно и се срещат в най-различни съчетания.


Сериен Москвич 2140 - с подвижни триъгълни прозорчета на предните врати и чистачки на фаровете

Всички основни изменения в конструкцията на автомобила са свързани с оптимизацията на ремонта, обслужването и безопасността. Първо, време е да се обобщи опита от експлоатацията на Москвич 412 и да се въведът съответните изменения в конструкцията. Второ, в Европа стават все по-строги изискванията към безопасността на автомобилите. За да може АЗЛК да изнася продукцията си в чужбина трябва да се съобрази с тези изисквания. Двигателят на Москвич-412, произвеждан в Уфа, през 70-тте и даже 80-тте е все още съвременен и осигурява, достойна за времето си динамика. Най-консервативния възел остава карбуратора К-126Н на Ленинградския карбураторен завод, разработен през 60-тте. От 1976 г. част от Москвич-2140 са оборудвани с адаптиран спрямо Уфимския мотор карбуратор от ВАЗ-2101 ДААЗ-2101-412. В началото на 80-тте последния се заменя от ДААЗ-2140 от серията „ОЗОН”, разработка на НАМИ.
За цялата производствена програма на АЗЛК не достигат двигатели от завода в Уфа, т.к. по това време те се използват и в Ижевск – за монтaж на моделите ИЖ. Затова от Москва решават да не се отказват от употребата на стария мотор 408, а да продължат неговото производство и монтаж. Моделът с такъв двигател получава индекс 2138 и не се е ползвал с особен интерес сред клиентите, но позволява известно време да се поддържа висок обем на производство и когато доставките на двигателя 412 са възстановени се спира сглобяването на 2138.


Салонът на Москвич 2140 е променен значително по сравнение с този на прешественика си. Кръглите уреди, обединени в един блок и високата конзола напълно съответстват на автомобилната мода по това време

Сериозно изменение в конструкцията в сравнение с Москвич-412 се явява модернизацията на спирачната система. Предните спирачки стават дискови с по две двойки работни цилиндри на супорт, свързани към независими спирачни кръгове. Друга важна новост в спирачната система е компактния и по-надежден вакуумен усилвател, дошъл на смяна на стария хидровакуумен. Усилвателят е правен по лиценз на английската фирма Girling и се монтира още от края на 1975 г. на преходните автомобили. Производството на този възел в Москва е усвоено едва в средата на 1976 г., затова около 6 месеца са монтирани усилватели, произведени непосредствено от самите Girling.


Черната матова лента между стоповете, заобиколена от хромирана рамка е отличителна особеност на 2140 от първите модели

Любопитна новост при модернизирания Москвич е двурежимната система за осветление. През деня стоп-сигналите и указателите за завой светят по-ярко, а през нощта по-слабо с цел избягване заслепяването на водачите, движещи се зад автомобила. Преходът на „нощния” режим става автоматично при включване на фаровете.
За съжаление завода не успява да усвои два възела, които биха позволили на Москвич-2140 да бъде още по-съвременен. Вместо скоростна кутия, създаден през 50-тте за Москвич-407, са разработени две нови кутии 4-степенна КП-9 и петстепенна КП-10. Съществували са прототипи на Москвич-2140 с пружинно задно окачване, което може да се монтира вместо ресорното, без да се променя дъното на каросерията.


Моделът комби - означен като Москвич 2137

Наложеното от Министерството на автомобилния транспорт и Държавата състезание за максимално производство (през 1980 г. завода достига рекорд от 188 000 автомобила) се отразява отрицателно върху качеството на сглобените автомобили. Количеството на заводския брак става нарицателно сред автолюбителите, като в същото време постоянно се увеличават моделите на елегантните и надеждни автомобили, произведени в Толиатти. Затова не е учудващо, че в средата на 80-тте търсенето на Москвич пада драстично, даже и в СССР, където традиционно се усеща дефицит на леки автомобили. При запазени опашки за закупуване на Жигули и други съветски автомобили, от 1984 г. Москвич се появява на свободна продажба за столицата Москва и област. Но и тези мерки не помагат на московския автозавод, който произвежда повече, отколкото може да реализира на пазара. Ситуацията с качеството частично се подобрява чак към 1988 г., когато на длъжност генерален директор се завръща В.П.Коломников. На външния пазар ситуацията е подобна – продукцията на АЗЛК стремително губи популярност и в началото на 80-тте годишния износ пада до 20 000 автомобила. Положението не спасява и появата на луксовата версия 2140SL, създадена с надеждата да укрепи експортните позиции на АЗЛК.


Москвич 2140SL

Постепенно различните модификации на Москвич-2140 се спират от производство – Москвич-2138 още в края на 1981 г.  Производството на базовия модел 2140 е преустановено през 1988 г. по лично разпореждане на директора с цел „ускорение масовото производство на новия модел с предно предаване Мосвич-2141”. Последният автомобил модел Москвич-2140 с шаси номер 818096 напуска завода на 8 юли 1988 година.


Новото моделно семейство Москвич 2140 седан, Москвич 2137 комби и Москвич 2734 фургон

Юни 24, 2013, 15:25:21
Отговор #1

Неактивен rsk

  • Публикации: 2426
Интересно, браво Насе!

Юни 24, 2013, 18:31:08
Отговор #2

Неактивен didotooo

  • Публикации: 2486
  • ☆☆Datsun 300 ZX 50th ANNIVERSARY☆☆
    • Z point Varna
Наистина интересно четиво!

Юни 27, 2013, 18:23:07
Отговор #3

Неактивен engineer

  • Публикации: 487
  • 1974 Москвич 412, 1969 Рила 1400
    • http://www.bgclassiccars.hit.bg
Москвич 2140SL - вариант "лукс".



В средата на 70-тте години пред съветската промишленост е поставена задача да разшири асортимента на производство и да повиши качеството на стоките за народно потребление до ниво на международните стандарти, обръщайки особено внимание на промишления дизайн.
По западен образец
В рамките на програмата за международно сътрудничество, Държавния комитет на СССР по науката и техниката за всяко съветско предприятие е избирал партньор зад границата. Ако качеството на продукцията на Волжския автозавод (ВАЗ) не е предизвиквало съмнения (завода наскоро е закупен от Италия), то Автомобилния завод с името на Ленинския комсомол (АЗЛК) е признат за предприятие, нуждаещо се от съдействието на чужди специалисти. По инициатива на заместителя на министъра на външната търговия Н.Н.Смеляков и директора на ВНИИТЕ Ю.Б.Соловьов започват преговори между ръководството на АЗЛК и представители от ателието на Raymond Loewy, известен американски дизайнер, автор на знаменития Studebaker Avanti, създател на елитни автомобили Cadillac и Jaguar, пасажерските отделения на космическите кораби Apollo и Shuttle, както и на други технически шедьоври. Фирмата на Loewy започва разработка на новия салон за серийния Москвич. През 1976 г. на френското студио на Loewy предоставят в качеството на макет Москвич 2140. Но салона на американския дизайнер, инженерите от АЗЛК смятат за неудачен: вписвал се е лошо в конструкцията на каросерията и технологията на завода. Тъй като проекта на интериора струва на СССР 80 000 долара, оправдание на тези разходи може да стане само производството на нова серийна модификация на Москвич. Конструкторите на завода нямат друг изход, освен да създадат автомобила със собствени сили.


Макетен образец на Москвич-2140SL в помещението за конструкторски дейности - 1978 година

Опитът от ВАЗ показва, че лек автомобил е изгодно да се произвежда едновременно в няколко изпълнения: в „бюджетен” вариант и с подобрен интериор и външен вид. Към 1976 г. В Толяти усвояват четири модификации, които се отличават една от друга по интериор, външен вид, мощност на двигателя и цена. Анализирайки резултатите от сътрудничеството с Loewy, оценяйки всички положителни и отрицателни моменти, конструкторите и дизайнерите на АЗЛК започват работа за създаване на подобрен вариант на Москвич (автомобил в изпълнение „лукс”) с изменен външен вид и напълно обновен интериор. Направен е план модела да се изнася извън СССР и да се продава в страната на по-висока цена, в сравнение с базовия.




Прототипът на 2140SL се отличава от серийния по задните стопове

Експеримент с пластмаса
Работата над новия модел оглавява ръководителя на Бюрото за художествено конструиране на АЗЛК – Игор Андреевич Зайцев, дипломиран инженер и дизайнер. За проектиране на външния вид отговорен е Никита Евгениевич Розанов, за интериора Александър Евгениевич Сорокин, емблемите и декора са отговорност на Николай Николаевич Титов. Нов партньор на АЗЛК става фирмата Saturnus от социалистическа Югославия, голям дилър на Автоекспорт, продаващ съветски автомобили на Балканите. Saturnus се заема със задачата да доставя за АЗЛК под собствена търговска марка брони, осветителни тела, седалки и други комплектоващи, в замяна на готови автомобили. Една забележима тенденция в световното автомобилестроене на 70-те е опита да се намали теглото на автомобила за сметка на използване на пластмасови детайли. Разработчиците на „лукс” разчитат, че автомобила ще бъде оборудван с европейски комплектоващи от високо качество, произведени от съвременни материали. Затова новите детайли са проектирани като детайли от промишленото изкуство.


Пластмасовите югославски подфарници се състоят от две секции - бяла (за габаритна светлина) и оранжева (за пътепоказател).

Обемните пластмасови брони се възприемат не просто като буфер, защитаващ автомобила от удар: те получават изискана, изпипана до милиметър форма с тънки канавки. Предната броня вече скрива заваръчните шевове и перфорацията на предната маска, които се набиват на очи при базовия Москвич-2140. Задната броня е украсена с излизащи надолу буфери. Осветителните тела са създадени в съответствие на европейските правила за безопасност. Предните габаритни светлини с пътепоказатели великолепно се вписват в архителктурата на бронята. Задните светлини са увеличени до максимален размер, при производството на разсейвателя е изпозван поликарбонат с червен, оранжев и бял цвят. Рефлекторите на предните и задните светлини са произведени от пластмаса. Още едно новаторско решение е отказа от хромирани капаци на колелата в полза на пластмасови.


Изящното арматурно табло, новия волан и регулируемите от салона външни огледала правят интериора на Москвич по-съвременен

Пластмасовите брони, капаци и светлини напълно съответстват на автомобилната мода от края на 70-тте и осигуряват прилична икономия на стомана и хром. Трябва да се признае, че оригиналните външни огледала и стъклоочистителите на предните фарове не стигат за серийно производство, затова с тях са оборудвани само няколко серии автомобили за износ. Обема на производство на АЗЛК е значително по-малък отколкото на ВАЗ, затова технологията за боядисване на Москвич е по-гъвкава. Благодарение на това АЗЛК първи в СССР въвежда серийно оцветяване на каросерията с боя „металик”.  Трябва да се отбележи, че за първи път металик се появява на серийния Москвич-2140 през 1978 година. Специално за Москвич-2140SL финландската компания Tikkurila предлага два варианта на металика: сребрист „Снежна кралица” и кафяв „Страдивари”. Но за основното производство на серийните SL са използвани същите бои както при базивите Москвич-и.



Зайцев и Сорокин смятат високото табло на базовия Москвич-2140 твърде обемисто и в резултат на това „лукс”-а получава изящно ниско табло с канавка на вертикален борд, неголеми уреди, средна конзола и емблема “1500SL”. Салонът веднага става по-просторен на вид. Вместо традиционните за Москвич аперметър и указател за налягане на масло на уредите са поставени ярки и информативни лампи. Средата на уредите украсява модния за 80-тте електронен часовник с ярко зелени символи, секундомер и календар. Волана получава нов дизайн и в базовото оборудване влиза нагревател на задното стъкло и радиоприемник А-275.

Седалките с вносно велурено покритие стават по-меки, но за особено нововъведение се смята механизма за безстепенно регулиране облегалката – подобна регулировка се появява едва на автомобилите от следващото поколение. Тапицериите на вратите, подобно на базовия 2140 се състоят от две части, но формата е ревизирана напълно. Въпреки, че механизмите на ключалките и стъклоподемниците остават същите, всички вътрешни дръжки са вече пластмасови и с нов дизайн. За тапицерията на салона са избрани два цвята: сив и бежов. Предполагало се е, че на сребристите автомобили салона ще е сив на цвят, а на кафявите – бежов. Но на практика автомобилите са правени в най-различни цветови комбинации.


Контролните прибори и лампи са обединени в един циферблат от лявата страна. Между тях и скоростомера се намира модния за 80-те години електронен часовник с календар, който се настройва от шестте малки копчета.

Москвич-2140SL от началото и края на производството се различават в незначителна степен един от друг. В първите години на монтаж тапицерията на вратата е украсена отдолу с хоризонтална мокетна лента. В средата на 80-тте леко е променен вида на таблото и лицевия панел на радиоприемника.



Москвич-2140SL се отличава от Москвич 2140 1976-1980 г. Не само по дизайн и интериор. Лукс-а получава цял набор от модернизирани възли, част от които за заимствани от европейски компании. АЗЛК никога не монтират на SL карбуратор К-126Н и диагонални гуми. Много рядко – при конкретна поръчка – лукс-а може да се оборудва с дефорсиран двигател УЗАМ-412ДЕ, за бензин А-76. На автомобилите от първите години е монтиран адаптиран към мотора на Москвич карбуратор от ВАЗ-2101, произвеждан от Дмитривградския автоагрегатен завод по лиценз на Weber. По-късно същия е заменен от модификация на ОЗОН. Специално за SL АЗЛК купува от Bosch лиценз за ново делко, получило индекс Р147. Отказа от ампермера в полза на контролна лампа довежда до промяна в конструкцията на генератора. Монтирани са радиални гуми, с метален корд – отначало Ми-166, после Ми-16. За икономия на гориво при SL намалят предавателното отношение на главното предаване на 1:3,9. Но най-важната особеност става системата за отопление с изменена схема на циркулация – в резултат не се образуват парни тапи, и отоплението става по-надеждно. Като неудачен се смята новия начин за доливане на масло в скоростната кутия – не през люка в купето, а през пробка достъпна под автомобила. След 1982 година възлите от SL използват на базовия модел Москвич-2140 – получава предни врати без триъгълни стъкла, променена облицовка, седалки с безстепенна регулировка на облегалката, нов волан и система за отопление, диференциал 1:3,9 и радиални гуми.


Първият каталог за резервни части на Москвич-2140 в изпълнение „лукс” е издаден през 1978 г. – описаната там модификация се отличава от бъдещия сериен вариант по наличието на триъгълни стъкла на предните врати, външно огледало и кръгъл аналогов часовник от ВАЗ-2103. Първият Москвич-2140SL излиза от вратите на завода на 4 ноември 1980 година, като производството на този модел е продължило до края на 1987.

« Последна редакция: Юни 27, 2013, 18:34:58 от engineer »

Юни 27, 2013, 18:33:55
Отговор #4

Активен dido1903

  • Глобален модератор
  • Публикации: 3061
Много интесерсно!
Наско, такива - от "Лукс" серията - има ли в България?
 ::)

Юни 27, 2013, 18:46:46
Отговор #5

Неактивен engineer

  • Публикации: 487
  • 1974 Москвич 412, 1969 Рила 1400
    • http://www.bgclassiccars.hit.bg
Хванах се да преведа текста от поредицата "Автолегенди на СССР". В България съм виждал един 2140 SL и то през чичко Гугъл Стриит.


Юни 27, 2013, 19:38:07
Отговор #6

Неактивен m_g

  • Публикации: 987
  • Warszawa 223, ВАЗ 2101, Š120GLS, 2xГАЗ М21, Nysa
Браво на Наско за превода!!!
Аз съм разглеждал 2140СЛ в Дървеница преди 10-тина години, когато все още имаше Москвичи по улиците. На живо е същата трагедия, каквато е и на снимка. Нормалният 2140 изглежда в пъти по-добре и отвън, и отвътре. 

Юни 27, 2013, 19:45:58
Отговор #7

Неактивен Caxo

  • Публикации: 461
  • Москвич 408;408и;427;2140
Вместо тея извращения по интериора и екстериора само една 5 степенна ск. кутия да бяха пуснали серийно, щеше да е милиони пъти по-добре...

Юни 28, 2013, 00:05:03
Отговор #8

Неактивен michev

  • Публикации: 2634
  • only rear wheel drive
В България съм виждал 3 такива Москвича, светло син на съветското посолство, и точно в района на Дървеница частен такъв, боядисан заводски светло сив металик, собственост на българин работил в Москва и закупен оттам.Третия е състезателният на Валери Касабов, шуменски рали пилот от близкото минало.

Юни 28, 2013, 07:40:10
Отговор #9

Неактивен fulcrum

  • Публикации: 3859
  • Уреда показва , пробната лампа доказва.
    • РЕТРО КЛУБ СМОЛЯН
Промяната при индициране състоянието на заряда на акумулатора от амперметър към лампа става с извждане на извода от звездния
център на статорната 3 фазна намотка на генератора.Тя е необходима за работата на релето за управление на контролната лампа
РС 702 .Това е констуктивно взаимствано изцяло от ВАЗ. :)
РЕТРО КЛУБ СМОЛЯН
www.facebook.com/retrosmolyan
VW Golf 2 GT 1990
Skoda S 130 GL/A  1987