Оказа се, че Спринта има доста потенциал за динамично шофиране.
Въпреки, че окачването е дизайн 1972 година (тогава излиза хечбека Алфасуд) колата стои учудващо адекватно на пистата и даже предпочита газ в завоя!
Пружините са сменени със спортни за модела, но все пак окачването е събирано от където каквото излезе.
Предните амортисьори са с пригаждани пълнители, задните маслени спортни..
Аз друго исках да пробвам на пистата, а именно надеждността!
Все пак всичко по тая кола е било разглабяно в някакъв момент.
Учудващите неща:
- скоростите включват мигновено без хъркане във високи обороти.
- след 4 сесии на пълната газ (някои не пълни) мотора вървеше все така яко. Педантичността на Пешката се отплаща!
- задницата олеква при спирачка в завой, но пък лесно се контролира купето като тръгне с вратите настрани. Занасянето е предвидимо!
- спирачките (254мм ъпгрейд с апарати от Опел) са повече от адекватни за това купе. Само веднъж успях да ги помириша и нито веднъж не усетих отслабване на спирачната сила.
- Температурата на мотора не мърда от магистралната с крайцерска скорост (малко над 80), колкото и да я газиш на писта. Загрява малко повече само когато работи намясто.
Очакваните неща:
- не мога да използвам пълния потенциал на машината. Иска много каране на пистата и ошлайфане. Куца ми карането.
- Колата е много своенравна и иска здрава ръка. Вероятно от ниското тегло, но на моменти подскача цялата по неравностите на пистата.
- Адски забавна, но и плашеща понякога.
- Звука е просто симфония. Брутално як в целия диапазон!
Като цяло, конверсията към 1,7 16v се оказа супер успешна и аз съм крайно доволен.
Отидох до пистата, давах пълна газ и се прибрах с точно 0 (нула) проблеми!
Какво повече?!
Много хора хвърлиха усилия и страст по тая машина и им благодаря без да ги изброявам, но те си знаят