Имам болезнен опит със шлайфани преди мен колянови валове. И отдавна съм загубил доверие на двигатели ,,след основен ремонт". Не зная, как си подходил. Добре е да вземеш един микрометър и да си измериш шийките, биелни и основни. След това, хващаш 4-те биели, стягаш им на упоменатия момент петите БЕЗ лагери, хващаш един вътремер и измерваш отвора. Отворът в биелата, не е елипсовиден. И не трябва да бъде. В случай, че на някоя биела е добил елипсовидност - тази биела не я използвай. След това, взимаш черупките, поставя ги в биелите и отново стягаш петите. Диаметъра на лагера, МИНУС допускът = диаметъра на шийката. Обратното също важи, но допускът го прибавяш към диаметъра на шийката, за да се получи размера на лагера. Това, когато нямаш документи, имаш дефицит на лагери и се чудиш какъв размер да му избереш. Тогава става сложно, понеже трябва да решиш и по какъв стандарт да извършиш това, каква система да използваш, за да се определи допуска. Това не касае твоя боксер, понеже в твоя случай няма такива усложнения. Полирането на шийката масово се прави на ръка с парцал, чорапогащници, потници и някаква паста. Ако толкова държиш на това, установяваш вала на машина между центри, набавяш си кече (не парцал/плат)от памук със течна паста, ама не абразивна.
Знаеш ли, не полирам нищо. Не и на шийка, която е работила. А, шлайфана шийка, която е работила малко - изобщо. Полиране може да осъществиш на нова шийка, но и за това съм против. Защото е много вероятно да се получи обратен ефект. Оставям шийката и лагера да се приработят сами. Много зависи и от това, какъв е по състав лагера. От каква композиция е съставен, колко слоя има.
Защото повърхностният слой на такъв съвременен лагер е направен така, че да се топи при много ниска температура, 80-120 градуса. Така стоят нещата и при начално сработване на онези, древните лагери с бабитена заливка. При тях пък, този слой е от мед или никел. Както и да е, въпросът е за днешни времена. Нарочно е така направено, за да може този най-горен слой на черупката да понесе интензивното триене/загряване в началото, а като му дойде момента, той започва сам да изчезва от повърхнината на лагера, като под него постепенно се открива работната повърхнина. Шийката също се приработва в началото, спомогната от слоят за който споменавам. По този начин и нейната повърхнина се приготвя/приработва начално, докато дойде време слоят да изчезне и вече двете повърхнини, тази на шийката и тази на черупката да влезнат в оптимални размери и гладкост. От което в голяма степен вече зависи дълготрайността/междуремонтният пробег на тези части. Всичко това се мие от маслото и се отделя в него. Като прибавиш сработване на сегменти, а те пускат много стружки, ако има и сработване на цилиндро-бутална група, тогава е жизнено важно първото масло да го смениш още на 500-700 км., защото освен всичко, ще загрява като ядрен реактор.
Ти, стигни до там, пък ще видиш колко е интересно да се разработва нов двигател. В добрия смисъл, де.
В какво се изразява проблемът на този колянов вал ? Че е боксер с 4 цил. и 3 опорни шийки ?
Тема: Alfa Romeo Sprint Veloce - 1983 още едно италианско купе от Перущица (Прочетена 129009 пъти)