Понеже си подхванал тема размисли и страсти, може да отговоря на някои отвъпросите. Това са лично мои мнения де, не ангажирам никой с тях.
Защо Българите трудно се спогаждаме и общуваме помежду си ?
Българинът е умен, талантлив и човек с огромен потенциал. Обаче в последните 20 години е здраво полудял, изпростял и озверял. В прочем - затъпял. Османизъм, царизъм, социализъм, демократизъм.......е, няма как. Няма как един народ, който през повечето време от цялата си история е бил трамплин на тирани, да бъде различен от това, което виждаш днес. Не искам да задълбавам далече и назад в историята, но можеш да си я прочетеш. Както и да е. Не мисля заредно да се поставят всички под общ знаменател. Въпросът се касае най-вече до възпитание, Краси. То, обаче идва от семейството, като цяло и донякъде от обкръжението което човек има. И повечето щастливи успехи или нещастни пропадналости имат корен точно там. Няма пълно щастие на тоя свят, това да ти е ясно. Но, това не пречи да търсиш хора, характери и прочие с които лесно да върви работата и не само. Добре знаеш, че голяма част от кадърни, интелигентни и човешки хора изчезнаха от тая държава още в края на 80-те, началото на 90-те. Е, други останаха. Но, най-много остана ,,бракът" и шкартото. От една страна, това е добре за някои. ,,Прост народ-слаба държава ", но и лесно се управлява. От друга страна, това е и перфектен начин на масата да се самоубива и самоизмъчва - пробладаващата част простащина лесно се справя с минимума преобладаваща човечност. Особено, когато е наситена с гняв, злоба и завист - е, тогава става нещо страшно. А, от всичко това България тъне за сметка на единици други, които задължително и непременно поддържат тази обстановка, нарочно. Джордж РАН явно добре си е свършил работата, щом неговите точки са на дневен ред все още. Когато в едно общество има разединение, объркване, мизерия, подтиснатост, тогава то е безсилно и се манипулира лесно. Българинът го е страх, когато някой от неговите редици се опита да се качи нагоре. Тогава се чувства недооценен, пренепрегнат и низш. И вместо да обърне внимание на своите недостатъци - били те липса на знания, грешки, липса на умения, липса на каквото и да е........и вместо да помисли, как да се усъвършенства и да опита отново и отново, започва да злобее, завижда и задължително иска да дръпне назад, този който отива напред. Не защото ще има някаква полза, а от завист и за лично удовлетворение. Ако има начин, вярвай - задължително ще крои планове и няма да спи нощем от яд, докато не направи мръсотия и провали нечия работа. За краткия си живот, обаче за съжаление съм видял огромна част от това явление. Жалко. Като се замислиш, колко по-добре може да бъде. Ама, няма да бъде, поне не и в следващите 50 години. И за това, сега да ти отговоря на въпросът с два реда. За това, когато се съберат Българи на едно място, особено ако става въпрос за работа в екип и нещата опират до пари - тогава всеки подозира другия в евентуална лъжа, измама, подлост и кражба. Аз съм убеден, че Българинът има невероятен талант, може да работи ПЕРФЕКТНО и качествено, има купища способности и може да постига грандиозни успехи, ОБАЧЕ първо трябва да се строши желязната бариера в това размътено от вековете робство съзнание. И да се възползва от перспективата, която търси. Ако има такава, обаче. Но, веднъж да хване коня за юздите и да усети че има смисъл от своите усилия, съчетано с други хора, които могат да се нарекат хора ( а не боклуци) покрай и със него - тогава няма сила на земята, която да го спре да постигне своето. Обаче, пак рядко има кой. Няма кой.
Защо трудно се сработваме в ЕКИП?
Краси, какво да ти кажа по този въпрос ? Не ща да повтарям горното мнение. Разни хора- разни идеали.
Защо постоянно си пречим вместо да си бъдем от полза ?
Защото е по-лесно да навредиш, вместо да помогнеш. Разбери, няма ненаказано добро. Лошото е, че тая взаимна полза, много бързо се превръща в лична изгода и внасяне на криви сметки.Надявам се, че правиш разлика между двете.
Защо постоянно си завиждаме ,вместо да се радваме за човека до нас ?
Защото не може да се приеме, че човека Х е по-добър от нас. Що, с к`во, от къде-накъде и как пък не. Но и се отрича това, че ние сме по-лоши/некадърни от него.
Лично аз, когато видя човек, който упорито е полагал усилия в трупане на знания, усъвършенстване на умения и прочие неща от професионална гледна точка да речем и когато видя такъв човек Х, застанал гордо до своите постижения в работата и живота изобщо, се кефя на пълен макс. И уважавам такива хора, които наред с успешното изграждане в градивен аспект на своя живот, остават хора със земно, неизменно и.....силно АЗ. И точно това е най-трудната част от играта, може да се определи, като Висш пилотаж в морето от.......планктон спаружен.
Това МАНТАЛИТЕТ ли е или РОБСКО САМОСЪЗНАНИЕ ?
Това е простотия, като цяло. Виж сега, аз никога не съм вървял според вярванията, вижданията и течението на хората. Това, да се носиш по течението (надолу разбирай), не е лошо, но за разни роби, които нямат доблестта и смелостта да се изправят срещу разните там демони. Лошото е, че отвежда в морето от милиони еднакви, обездушени единици (роби), сред които се губиш и ти. Не бива. Номерът е да цепиш срещу водата, БАТКО ! Е, трува си. Въпреки, че постоянно ще слушаш приказки, натяквания, твърдения и анализи - не си прав, ти си крив, разбиранията ти били неправилни, живота ти бил неоправдан и сбъркан, все ще оставаш неразбран и странен и прочие абсолютни глупости. Приказки от хора, плъзгащи се лесно, безгрижно и кротко по плитчините в морския пристан и които от страхове, никога няма да се впуснат в дълбините на големия океан, наречен живот. И по-добре да си седят там, за да не пречат другаде тия ми ти дребни душички. Злобни низши твари и плужеци, оставящи след себе си лоена слюз и лепкави следи, които се отмиват още от първия топъл дъж.
И там да умрат от адски мъки, живяли живот в който макар и някои от тях вложили много, но постигнали НИЩО, за съжаление пречейки на други. Гръм да ги тресне в дън Земя, но Господ си знае работата. По-добре да ги остави живи, ДА СЕ МЪЧАТ дълго. Самоизяждайки се от яд и люспи.
винаги си задавам въпроса дали постъпих правилно ,дали не сгреших hmmmm
Моля за вашите скромни мнения по тези доста важни въпроси за всички нас
Няма какво да си задаваш въпроси. Така си решил- така си направил. Друг е въпроса, какво ще видиш отсреща. Е, това ти е отговора. Сега, аз винаги съм бил на мнение, че ако можеш да помогнеш - помагай, без цел, без корист, без цена и суета. Но, ако не можеш, по-добре не се бъркай и не пречи. Красе, хората са различни. Не може да очакваш едно от всички. Казах ти, няма начин да разбереш един човек какъв е, докато не му подадеш пръст. Сега ще ми кажеш, че това е риск. Еми, да, риск е. Но, ако не рискуваш - това е сигурна гаранция за неуспех. В прочем, за да видиш хубавите неща в един човек - вярвай ми, първо трябва видиш лошите и коварните. И за да разграничиш, кое точно му е хубавото и лошото. Че понякога границата е много тясна и почти няма разлика.
Боклуци, какво да се прави. Изобщо за да боравиш с хора и да ги отсяваш ти трябва, огромен запас от мощност, въртящ момент, гумени карета и липса на задна скорост.
Тема: Българската народопсихология - ТЕМА за обсъждане (Прочетена 18208 пъти)