Ами, няма какво да го мислим. Това е положението, бате. Хората са гадни. Хората, офф, не са си лоши, но са си гадни голяма част. Такива са, това е. И винаги ще е така. Не можеш нищо да направиш. Нито ти- нито аз. Нито който и да било. И няма какво да го мислиш. Това е реалността. Винаги ще има кой да те дразни и гложди, това мога да ти гарантирам. Без значение къде си - работник, началник, директор, собственик, чорбаджия.....какъвто и ще да си - все е вътре, все ще те дразнят и пречат гадове. И колкото си по-високо- толкова по-мъжки го отнасяш. Твоята работа е двустранна. Или показваш безразличие, не падаш до това ниво и подминаваш - или заставаш прав и силно в позиция такава, че силно да покажеш че номера и мръсни, злобни игрички просто няма да минат. Човека, усети ли слабост и отдаде ли му се начин - винаги ще се възползва да те натисне. Особено, ако си паднал - бъди убеден. Та, по-удачния вариянт е да станеш, защото иначе си сам гаранция унищожение.
Виж какво, прекалено много мислиш. Това също пречи. Трябва да грабиш от тоя живот. С пълна сила и колкото може, докато можеш. Ако можеш де. Трябва да имаш вдъхновение и да гониш цели. Но не на всяка цена.
На теб пречи ли ти някой или нещо? Било то в личен или професионален план? Кой, как, защо ? А, ти, какво предприе? Това искам да попитам аз от известно време. М, конкретно теб. `Щото на мен ми пречат много неща, хора и дивотии ме спъват умишлено, ама ,,дънъ здраво", ритам зелките та в крайна сметка, назад не съм отишъл нито сант.