Не мисля че българина е чак толкова различен от другите народи. Нима сме по-мързеливи от египтяните, по-нечистоплътни от индииците, по-чалгомислещи от афганците? Ние сме там където сме си, на кръстопътя на цивилизациите, огризана от историята страна. Ние се съсредоточаваме в себе си, може би защото трудно се постига такова ниво на познание в чужд език, че да може да го четеш и между редовете, да схващаш идиоми, алегории, да разбираш намеците и да разпознаваш характера на изказващия се. Аз успях да науча така един друг език, за щастие го говорят много хора по света и ясно виждам разликата в моето мнение и мнението на хората които не го знаят или пък не го разбират добре, за тези народи.
Та ние просто вървиме с целия свят, по един и същи път, като народ и като индивиди.
Не е проблема това че сме българи, а че цялото човечество се лута, обърква, въздига се и пада. Сега определено пада... но както малкото дете падне, разплаче се па стане и хукне пак да си играе, така и човечеството няма да търпи дълго болката и унижението.
Другото което е засегнато в темата - аз се уча в момента да се радвам, когато ми казват че съм тъпак. Защото с годините ясно осъзнавам че съм такъв. Би трябвало да благодаря на хората които имат лошо мнение за мен, много по-добре е ще отколкото аз да изтъквам собственото си мнение за тях и после да продължа диалога си, докато и те го желаят. Овладея ли го - ще знам как да разрешавам конфликти. Истината е не в конфронтацията, а във внимателното обработване и анализиране на информацията, независимо от източника и вида и. А колкото повече правилно анализирана информация има човек, толкова повече инструменти за разрешаване на проблеми притежава.
Та това евентуално могат да са две решения на проблемите в темата. Първо как да се оттървем от националния си комплекс за малоценност, а втория как да започнеме да се учиме да предотвратяваме и управляваме конфликтите.
Дано не съм бил прекалено неясен, ще се радвам да го обсъдя.