Ами според мен точно този комплекс ни пречи да видим обективната истина, а тя е че нашите проблеми ги има по цялото земно кълбо, а не само тук. А освен това в много от икономически по развитите нации имат и доста такива, които ние ги нямаме. С други думи казано и в Белгия съм виждал опикан вход. И купища фасове и боклуци в градинката до площад "Амбиплюрикс" и ако на куче... и нахални подпиинали младежи.
Да, в тези страни имат добре развити системи за сигурност, които да се борят с всичко това, но те точно така много често работят и срещу невинни хора, както е работила и нашата преди 1989-та. Тези системи по принцип са си с тромави алгоритми.
На нас също ни трябва лидер и визия, но проблема е че сега прекалено често се появяваха такива, а после се оказваха нехаризматични, непохватни, измамени от собствените си хора и така нататък, до появата на Бойко Борисов, който се оказа много добър лидер, но с твърде лоша визия. И сега вече няма ни лидери ни визии.
А откъде си сигурен, че тези неща не ги е имало и преди 44-та? Много творци отпреди това посочват именно такива проблеми, спомни си Смирненски, Йовков, Вапцаров. Спомни си такива събития като преврата срещу Батенберг, убииствата на Стамболов и Стамболийски, кървавия терор на Цанков и ответния червен терор на БРП(к), караниците в парламента които го блокират по начин, твърде приличащ на днешния... тези неща са породени именно от такова светоусещане каквото ти описа. Ами ако се върнеме и още по-назад, има немалко описания на нежеланието на нашенеца да подкрепи делото на освобождението, за да не му се наруши системката на живота изградена от османската империя.
Така че тези явления не са толкова нови и според мен винаги ги е имало. Те не се изкореняват, а се създава контрол и превенция, правила и механизъм за прилагането им, което е не просто борба с вредните, а всъщност основна част от системата за национална сигурност на всяка една нормална държава. Ако се вземе за пример системата работила през 1944-1989, това е добре функционираща такава. Като изключим идеологията, и то даже не точно идеологията, ами непрекъснатата и промяна с користни цели от лидерите на системата. Аз това го виждам като големия проблем на този период, изключително непоследователното спазване на собствените си постулати, сменящи се с всеки нов лидер, а в случая на Хрушчов и сменящи се просто през няколко години. Което няма как да не доведе до разочарование, отблъскване, униние и накрая смут и нова революция, целяща да премахне последиците от предната.
Но това е опасно отклонение от темата... ще ми се карат модераторите и с право. Може да стане основа на нова тема де, ама не искам да я откривам и водя аз, че и без това в очите на мнозина съм червен и пропутински пропагандон.
Да обобщя, много по реалистично е да тръгнеме да се оправяме, ако почнеме да стягаме държавата и направиме различните и структури по-добре работещи. На хората просто им трябва дисциплина, дотолкова доколкото следващите поколения да имат добър пример пред себе си и с добро образование и добри културни институти да израстнат като добри хора. Така са се изградили тея общества в западна Европа...