Дебютиралото в 1968 год. и правено в доста малко бройки Ислеро /само 225 броя от 2-та му лифта/ е едно Ве-12 с преден мотор Ламбо, което е отн. по-малко на размери за 4-местно купе от съвременника си Еспада, и доста и по-леко и на маса.
Външния му вид на Ислерото е по-класически и хармоничен от на Еспада и от спрямо наследника му Харама, вероятно затова е било и любимото за ежедневно каране Ламбо на самия Фуручо.
Той е имал една бяло Ислеро от края но 60-те до средата на 70-те год /през 80-те год. е имал и бял личен Кунтач еС/, което най-често е ползвал за лична кола, от спрямо другите му коли в периода.
С това традиционно ГТ купе той е пътувал постоянно в северна Италия между автофабриката му, тракторната му фабрика, лозята му пак наблизо в Емилия-Романя, и вилата му на езерото Комо.