След повече от половин година време, и предвид на безметежната вирусна реалност, ето малко пролетни ъпдейти от колите на Стенли.
Та, Сааба си се кара всеки ден и върви екстра, по-стария Кугар с 6 цил. мотор отдавна е при едни бояджии, а ТрансАма, Кадилака Девил, и Мустанга 1 Ген кабрио, са си почти или напълно технически изправни, но пък точно сега се карат отн. рядко.
Това остава в отчета по-новия Кугар с осмак мотор, и Мустанга Гранде Купе, и именно те тия дни и седмици даваха проблеми, най-вече от електр. естество.
Диагностицирането и оправянето на тия проблеми, така по съседски, и през призмата на това /без значение, колко от практическите занятия и теория от часовете ми по авто-електротехника в техникума ми съм проспал щастливо в 80-те )) /, че в район Красно село не се намират под път и над път квалифицирани и с опит по УС-Фордови електрики и електроники майстори, се падна, разбираемо на мен.
Смяната на един дефектен сензор за горивото за 1969 Мустанга се отказа лесна работа, ето по надолу снимки от резервоара с багажника, и сменения там нивомер на бензина.
По това зелено 5-литрово Гранде хардтоп, ще ни чака обаче в следв. седмици мен и един приятел на Стенли, камионски по принцип електротехник, доста сложно преправяне на цялата осветителна електр. система на този 1 и 1/2 Ген Мустанг.
Причината освен възрастта на ориг. електроуредба, е и калпавата и ненадеждна от гледна точка на електр. безопасност, конструкция.
Мустанга, по подобие и на други американски сходно кенефни конструкции от 50-те и 60-те, има за абс. всички консуматори в колата, само 4 бушона, и 2 релета. )
Така че с камионджията измислихме една схема, поне да утроим броя на бушоните, и учетворим броя но релетата.
Напълно ще разделим досега сиамизираните бушони на късите от дълги светлини, габарити, стопове, мигачи, и прочее, всеки на отделен кабелен сноп, бушони, и релета.
Допълнително ще праснем и един спомагателен електр. вентилатор за радиатора, плюс и отделни бушони и релета за ъпгейди на музика /Стенли има една чисто нова, но произведена в 80-те ДжБЛ система/, осветление в салон, вентилатор на духалката на парното, и прочее.
Но, докато се хвана тия дни да му измисля на Стенли ново табло с бушони и релета за Мустанга, днес бързичко му диагностицирах един скорошен проблем по запалването та това 1987 Меркури Кугар с 5 литра осмак мотор и електроника, почти същите като на моя Мустанг 5.0 ГТ кабрио.
Разпринтнах си едно копие на виждащия си на някои снимки този оригинален 80-ски , фабрично издание на ФоМоКо, сервизен Бюлетин за диагностика и ремонти на електронна запалителна система- Форд ЕЕС-4.
С помощта на бюлетина, а и на Мултицета на приятеля майстор-камионджия /защото точно часовете по ползване на Мултицет, ги проспах
най-много в Техникума/,
установих, че Хол-сензора понакога изключва като показания, вдигне ли работна темп. мотора.
А и в добавка, потенциометъра на дроселовата клапа, дава грешни данни за положението и на празен ход при топъл мотор, към блока на запалването, и към блока на инжекциона, разбира се.
Та, тия дни и седмици Стенли ще трябва да си поръчва Хол-сензор, и евентуално, нов потенциометър на дроселната клапа.
Аз го съветвам да си се рови по Нета и да си вземе ориг. Фордови НОС /Ню Олд сток/, или поне ориг. амер. производство неща, а не китайски електроники.
Но пък, къде ли още в САЩ ще има запазени в перф. неотваряно състояние 30-35 годишни Форд електроники, кой знае.
Така или иначе, ето малко снимки от ровениците по колите днес.
Първо почваме с гаражната смяна на нивомера на зеления 1969 Станг Гранде, оборудван с 302 инча осмак карбураторен мотор.
Във втория пакет снимки пък минаваме на дворната диагностика на кафявия 1987 Кугар, който е с същия 302 инча осмак мотор, но вече не е карбураторен, а с инжекцион.